Тереза Мей трябва вече да е свикнала да се връща от Брюксел с празни ръце. Но след като се изправи пред вота на недоверие, поискан от депутати в собствената й партия, който тя спечели, и с оглед на задънената улица, в която попадна ратифицирането на сделката за Брекзит в британския парламент, премиерът може би се надяваше, че европейските лидери ще са малко по-конструктивни, отколкото бяха на срещата на върха на Европейския съвет.

Вместо това, Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия, отправи безпрецедентни критики срещу британския премиер в първия ден на европейския форум, като нарече нейната стратегия за преговори „мъглява и неточна“ – което разгневи Мей – и даде ясно да се разбере, че няма място за допълнително предоговаряне на споразумението за излизане на Лондон от ЕС, което бе сключено миналия месец. След малко повече от 100 дни Великобритания трябва да напусне ЕС, а Мей все още е хваната в капана на Брекзит кризата. Въпреки това, тя има изход.

Първо, тя трябва да спре да слуша торите, подкрепящи Брекзит, които искат „твърда“ сделка – такава, която ще отслаби и дори премахне предпазния механизъм в Северна Ирландия, дори, ако това означава да няма сделка. Тя „игра по свирката им“ повече от две години, след като пое премиерския пост. Тези членове на Консервативната партия в парламента се опитаха да я свалят с вота на недоверие миналата сряда. Въпреки че една трета от торите гласуваха срещу нея те загубиха. Сега те не могат да внесат искане за свалянето й през следващата поне една година.

Позицията й бе отслабена, но Мей не беше повалена напълно. Въпреки това премиерът им позволи да продължат да задават тона на преговорите, след като след вота се завърна в Брюксел и се опита да постигне законово обвързващо уверение, че Великобритания може да се измъкне от предпазния механизъм – едно от ключовите искания на поддръжниците на Брекзит и на ирландската Демократична юнионистка партия, на чиято подкрепа Мей разчита, за да получи мнозинство в парламента. Провалът на вътрешнопартийния преврат показва, че поддръжниците на твърд Брекзит не са толкова силни, колкото „Даунинг стрийт“ 10 си мисли, че са. Казано направо – поддръжниците на Брекзит никога няма да се откажат от защитния механизъм.

А ЕС, който е подготвен да даде уверения, че мярката ще е временна, няма да промени позицията си, че защитната клауза трябва да бъде включена в споразумението за оттегляне, защото по този начин ще се избегне „твърдата“ граница между Северна Ирландия и Република Ирландия – държава, която остава ценен член на еврообщността. Дъблин никога няма да се съгласи границата да бъде премахната. Още повече, че никога няма да има мнозинство в парламента за споразумение по Брекзит, без предпазния механизъм.

Мей просто трябва да приеме предложението и уверенията от Брюксел и да продължи напред. Второ, Мей трябва да се отдалечи от дясноцентристите и да се насочи към политическия център, за да се опита да намери ново парламентарно мнозинство за „по-мек“ Брекзит. Вместо да се тревожи за това какво мисли Демократичната юнионистка партия, тя трябва да подаде ръка на лейбъристите, основната опозиционна партия, за да се опита да намери консенсус и да постигне сделка, която ще бъде гласувана в Камарата на представителите следващия месец – сделка,която ще бъде приемлива и за ЕС.

Европейските лидери няма да се откажат от предпазния механизъм, но има потенциал за заобикаляне на следващия етап от процеса – бъдещото търговско споразумение, което Мей може да използва, за да спечели междупартийна подкрепа в Камарата на представителите. А това означава да предприеме съвсем различен подход за преговори към евролидерите – такъв, по който те са готови да преговарят. Което ни води към третото нещо, което Мей може да направи: да напомни на Брюксел, че докато не направи някакви отстъпки, Брекзит се е насочил към вариант без сделка – изход, който ще е не само пагубен за Великобритания, но рискува да навреди икономически на Република Ирландия и на целия ЕС.

Това е изключително важен момент, който остана неразгледан в кризата с Брекзит – защото хората бяха толкова обсебени от предпазния механизъм – и ЕС ще направи всичко по силите си, в крайна сметка, да избегне вариант, при който Лондон напуска без споразумение. А сценарий, при който няма сделка, е нещо съвсем възможно и осезаемо на този етап за Великобритания, освен ако и двете страни не се върнат на масата за преговори с нови и свежи идеи. Тази седмица ирландският премиер Лео Варадкар, предупреди, че липсата на сделка ще има особено въздействие върху Република Ирландия, и нареди на членовете на правителството си да изготвят план за действие при извънредна ситуация.

Той дори предложи Член 50 от Договора от Лисабон да бъде отменен, за да се даде повече време и на двете страни да сключат работещо споразумение- и да се избегне сценарии без сделка. В пространството, отворило се от ирландските страхове за изход без сделка – страхове, които се чувстват в Париж, Берлин и Брюксел, има плодородна почва за преговори, независимо от това какво казва Юнкер. След като премиерът се завърна във Великобритания, за да се подготви за Коледните празници, тя трябва да преосмисли цялата си стратегия за Брекзит.

Тя трябва да я замени с по-ясно и по-конструктивно предложение, което включва по-широк консенсус в британския парламент и Брюксел, отколкото с изискванията на малцинството тори, привърженици на твърдия Брекзит и на ирландската Демократична юнионистка партия. Мей прекара над две години позволявайки нейната Брекзит стратегия да бъде диктувана от група депутати, които никога няма да се откажат – но от които тя никога повече не трябва да се страхува.

След като обяви през изминалата седмица, че тя няма да се кандидатира за лидерския пост в партията си и след като получи имунитет срещу вот на недоверие за една година, Мей няма какво да губи в контекста на своята партия. Ако тя продължава да позволява на манията по Брекзит с предпазната клауза да доминира нейната преговорна стратегия с Брюксел, тя рискува да загуби просперитета на Великобритания като позволи излизането на страната си без сделка. Като намери консенсус за един по-мек Брекзит, има път за излизане от текущата британска политическа криза, и тя трябва да поеме по него. 

Джейн Мерик, журналист в Си Ен Ен, преводът е на БГНЕС.