Много се изговори как адвокатите искат да изземат някои функции на нотариусите по удостоверяване и проверка на подписи и документи. Допълнително,  в същия законопроект, адвокатите искат да изземат и сериозна част на работата на счетоводителите.

Законопроектът за промяна на Закона за адвокатурата, изготвен от Висшия адвокатски съвет, предвижда единствено адвокатите да могат да подават заявления, жалби и молби от името на клиентите си до НАП, НОИ, НСИ и други административни институции, както и да подават документи за вписване в Търговския и Имотния регистър. В действащото законодателство тези услуги могат да предоставят както от адвокати, така и от счетоводители. На практика, обаче, в голямата си част те се предоставят от счетоводителите и по техни думи формират над 70% от дейността им. Ако законопроектът се приеме, ще бъдат налагани доста солени глоби, ако някой друг извършва тези дейности (промени в чл. 24 и чл. 150). Очевидно адвокатите си осигуряват работа чрез законодателството, а не защото искат клиентите им да ги предпочитат заради по-добро качество на услугата или по-ниски цени, например (адвокатските хонорари са по-високи от тези на нотариусите и на счетоводителите).

Капсулирането отива и по-далеч - адвокатите, които ще могат да извършват тези услуги, ще са само тези, вписани в колегията (проектозаконът все пак е изготвен от Висшия адвокатски съвет).  

Много пъти сме писали за негативите, които носи тежкото регулиране на т. нар. свободни професии. Европейската комисия (ЕК) също публикува доклади, които показват вредата от законодателството, издигащо бариери пред достъпа до тези професии и стриктно регламентиращо дейността им, а наскоро Комисията започна и процедура за оценка на регулирането на свободните професии в държавите членки и изследване на вредата от него. Преди няколко месеца Комисията за защита на конкуренцията пък излезе с доклад, който конкретно показва какви проблеми създават регулациите по браншове в България.

Проблем е, когато държавата реши да регулира (уж за доброто на потребителите) и създава браншовите камари, които на свой ред започват да определят кой може и кой не може да работи, какво и на каква цена може да работи и изобщо всичко, свързано с дейността на професионалистите.

Проблем е, че оценки на въздействието на подобни регулации не се правят и общо взето няма връщане назад. А междувременно представителите на професиите работят без особен конкурентен натиск, а потребителите плащат по-високи цени.

Проблем е, че все повече браншови организации също искат ограничаване на достъпа до своите професии, като през последните години и брокерите, и представителите по индустриална собственост също имаха подобни искания.

Проблем е, че всички гилдии дърпат чергата към себе си и се опитват да си осигурят абсолютни права и ограничаване на конкуренцията направо чрез законодателството.

Именно такъв пример е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и проблемът отново идва не толкова от адвокатите, колкото от възможността за приемане на такива лобистки закони и начина на регулиране на свободните професии в България. Когато има възможност за законодателни облаги, е нормално всяка група да се опитва да намали конкуренцията и да си осигури работа чрез подобни закони, а не чрез задоволяване на потребностите на клиентите си по най-добрия и най-евтиния начин, както би трябвало да се случва на свободния пазар.

Автор: Зорница Славова, И.П.И