Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) публикува в прессъобщение до медиите обещания пакет от изготвените от членовете ѝ спешни мерки, които ще представи на служебния кабинет. Те са разпределени в две категории – "Спешни мерки по доходите и заетостта" и "Важни стратегически мерки".

Както по-рано обявиха синдикатите, едно от настояванията им е за увеличаване размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 310 на 340 лева от 1 април 2013 г. Освен това се предлага някои от държавните разходи – капиталови, бюджетни и др., да бъдат преструктурирани, за да се насочат 350 млн. - 400 млн. лева за "туширане на бедността сред най-уязвимите социални групи".

Бедността е основната причина държавата да се намира в лошо състояние, посочи днес президентът на КНСБ Пламен Димитров пред БНТ. "Затова основната задача на служебното правителство е хората да бъдат подпомогнати", изтъкна той и добави, че в изготвения пакет от мерки са заложени най-неотложните нужди на гражданите.

Ето защо друго предложение е за създаването на 25 000 работни места с временна заетост, отпускането на енергийни помощи за най-бедните лица и домакинства, увеличаване квотата на ваучери за храна, по-високи обезщетения за безработните лица и др.

От своя страна Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), заяви, че не е правилно да се пренасочват средства от капиталови разходи към текущи. Причината е, че капиталовите разходи отиват за изграждане на инфраструктура, която е в основата на бъдещия икономически растеж.

"Основната задача и на служебното правителство е да запази финансовата стабилност, да стабилизира бюджета. Всичко се обезсмисля, ако се постави под опасност финансовата стабилност", обясни Колев. Според него е по-добре подпомагането на най-уязвимите групи от населението да стане чрез пренасочването на вътрешни текущи разходи, ако има такава възможност.

Във втората група предложени мерки синдикатите са засегнали проблемни области като данъчните измами и енергетиката. Според тях, за да се увеличи данъчно-осигурителната събираемост, държавата трябва да се бори със сивия сектор и укриването на данъци и осигуровки. Необходимо е да се направят законови промени от антимонополен и антикорупционен характер (поправки в Закона за обществените поръчки например) и да се засили дейността на държавните контролни и регулаторни органи.

За да се оздрави енергийният сектор, от КНСБ предлагат да се подпомогне покриването на финансовите задължения на Националната електрическа компания (НЕК) ЕАД – чрез поемане на част от тях от държавата или с помощта на Българския енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. Синдикатите подчертават, че спешно трябва да се реши проблема с изплащането на заема към банка „БНП Париба“, който възлиза на 195 милиона евро.

Като важна мярка е отбелязана необходимостта от това да отпадне максимална част от добавките за зелена енергия към фактурата за ток, както и добавката за стимулиране на когенерациите и за невъзстановяеми разходи. За целта – да се преразгледат договорите с топлоелектроцентралите „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1” и „Контур Глобал Марица Изток 3”. Междувременно да се създаде специален фонд „Зелена енергия“, който да предотврати отразяването на зелената добавка в потребителските сметки.

Според синдикатите заводските термични централи, които произвеждат електроенергия и не изпълняват обществени задължения чрез продукцията си, трябва да я продават на свободния електроенергиен пазар.

Останалите мерки са насочени към подпомагането на Холдинг "Български държавни железници" (БДЖ) ЕАД, за да се избегне фалита му, стимулиране дейността на малките и средни предприятия (МСП) чрез увеличаване на капитала на Българската банка за развитие и "изчистването" на така наречените "мъртви души" от избирателните списъци.

Пълния пакет от мерки можете да видите в прикачения по-горе файл.