Автори:

Ралица Стоянова (r.stoyanova@econ.bg)

Петя Бързилска (p.barzilska@econ.bg)

Елица Елефтерова (e.elefterova@econ.bg)

Александър Димитров (a.dimitrov@econ.bg)

2011 г. беше изпълнена със събития от всякакъв характер – икономически, политически, обществен, корпоративен. От Econ.bg обобщихме най-важните - тези, които според нас ще оставят траен отпечатък върху световната история.

Дълговата криза в Европа

2011 г. в Европа мина под знака на дълговата криза - дотолкова, че дори подписването на договора за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз, която ще стане 28-ият член на организацията в средата на 2013 г., почти не беше забелязано. Проблемите в Гърция се задълбочиха. Еврозоната реши да отпусне втори спасителен пакет на страната в размер на 130 млрд. евро, въпреки че не беше изпълнила условията по първия. В края на октомври изненадващо премиерът на Гърция Георгиус Папандреу обяви, че ще подложи на референдум втория спасителен пакет. Седмица по-късно той се отказа от намерението си и подаде оставка. През ноември бившият вицепрезидент на ЕЦБ Лукас Пападимос беще избран за нов премиер на Гърция.

Предсрочна смяна на правителството имаше тази година и в Италия. В началото на ноември премиерът Силвио Берлускони загуби мнозинството си в парламента и обяви, че ще подаде оставка и няма да се кандидатира отново за премиер. Неговото място зае бившият еврокомисар Марио Монти.

В края на март и правителството на Португалия начело с премиера Жозе Сократиш подаде оставка заради задълбочаващата се криза в страната. Безработицата достигна 12,6%, а икономиката се сви с 4%. Португалия стана третата държава от еврозоната след Гърция и Ирландия, отправила искане за помощ от МВФ и ЕС. През юни беше избрано ново правителство начело с лидера на дясноцентристката Социалдемократическа партия Педро Пасос Коелю.

Четвъртата най-мощна икономика в еврозоната – Испания, отбеляза положителен растеж от съответно 0,4 и 0,2% през първите две тримесечия на годината. През третото тримесечие растежът беше нулев.

На 9 декември лидерите на Европейския съюз, предвождани от немско-германското дуо Меркел-Саркози се договориха за ново фискално споразумение, което да укрепи финансовата дисциплина в еврозоната. То предвижда 17-те страни от европейското икономическо пространство и повечето останали държави от Европейския съюз, сред които България, да сключат пакт със строги правила, които да залегнат в конституциите им. Великобритания обаче отказа да участва в споразумението. Това засили перспективата за Европа на "две скорости", която икономисти и анализатори предвиждаха.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози (които получиха популярния общ прякор "Меркози") бяха "диригенти" на опитите за решаване на дълговата криза в Европа. Снимка: Wordpress.com

Как се развиваха най-големите световни икономики?

През август кредитният рейтинг на САЩ беше намален за пръв път в историята на страната. Световната агенция Standard&Poor's понижи рейтинга на Съединените щати от AAA (най-високия възможен) на AA+. Причината беше огромният бюджетен дефицит на страната, който за трета година надхвърля 1 трилион долара.

На 18 декември последният американски войник напусна Ирак, с което се сложи окончателен край на 9-годишното военно присъствие на САЩ в страната.

На 11 март Япония претърпя разрушително земетресение, последвало от цунами. Природното бедствие струва на икономиката на страната 100 млрд. долара, според изчисления на сингапурската банка DBS. Страната обаче успя бързо да се възстанови и отчете икономически ръст от 1.5% през третото тримесечие спрямо предното и с 6% на годишна база.

Китайската икономика очаква ръст от 9% в края на годината. Инфлацията в страната е 5.5%. Правителството прогнозира търговският излишък за цялата година да се свие до 150 млрд. долара в сравнение със 183 млрд. през миналата година. През ноември преките чуждестранни инвестиции в страната се свиха (с 9.8%) за пръв път от 2 години. Китай е страната с най-голям икономически растеж през третото тримесечие – 9.1%.

Арабската пролет

Самозапалването на тунизиеца Мохамед Буазизи на 17 декември 2010 година се превърна в искрата, която разпали не само Жасминовата революция в Тунис, но вече четвърти сезон подклажда протестите на Арабската пролет. В края на годината, когато традиционно се правят равносметки, именно образът на протестиращия бе избран от авторитетната класация на сп. "Time" за личност на годината.

През годината различни хора се опитваха да дадат точното обяснение на това какво предизвика вълната от негодувание и разбира се отговорите се въртяха все около кризата и факта, че през XXI век и арабските млади хора искат да живеят като връстниците си навсякъде по света. Точно те направиха и своя "удар” със социалните мрежи, които оказва се бяха най-точното оръжие в мирното им желание за свобода. Ето как се разля из Арабския свят вълната на революциите:

Първа заради Буазизи беше Тунис - след протестите, започнали преди година срещу диктатора Зин Абидин Бен Али, днес страната вече има ново правителство. Бен Али успя да избяга в чужбина. Въпреки това обаче Тунис е в тежко икономическо състояние и до днешното правителство се стигна след няколко неуспешни опита.

В Египет победиха също хората, които излязоха и защитаваха свободата си на площад"Тахрир". Те успяха да свалят президента Хосни Мубарак на 11 февруари, а днес вече има и нов кабинет, оглавяван от премиера Есам Шараф.

В Либия събитията се развиха драматично - след многобройните жертви на бунтовниците за освобождението от клана на фамилия Кадафи, самият Муамар Кадафи беше убит заедно с някои от синовете си. Най-популярният от синовете му Сеиф ал Ислам също е заловен и предаден на международния трибунал, където ще бъде съден за престъпления срещу човечеството.

В Сирия боевете все още продължават. Близо година, след като децата в Дараа бяха арестувани, този конфликт е на път да се превърне в гражданска война, защото Башар ал Асад с действията си показва, че се подготвя за военна намеса от външни страни. Според анализатори това, което се случва в Сирия, трябва да се следи внимателно, тъй като един въоръжен конфикт там много лесно може да се превърне в трета световна война заради геополитическите интереси в региона.

Протестите в Йемен пък показаха една друга тенденция. Преговорите между управляващи и опозиция се проведоха без кръвополитията, които станаха в другите страни. Същото се случи и в Мароко, където монархът направи конституционни промени. Най-голямо влияние за мирния преход в Йемен изигра Съветът за сътрудничество в Залива (ССЗ), доминиран от Саудитска Арабия.

Досега нито един арабски крал или емир не е бил застрашен от народното недоволство. Шестте монархии на Арабския полуостров не бяха засегнати сериозно от бунтовете в другите държави. Донякъде изключение прави Бахрейн, но там ССЗ се намеси решително и безредиците бяха преустановени. Освен това арабските монархии (които са общо 8 на брой - Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Обединени арабски емирства, Бахрейн, Оман, Мароко и Йордания) разчитат на приемственост във властта и смяната на един непопулярен лидер с член на неговото семейство - нещо, което при другите форми на управление няма как да стане.

Годината беше белязана и от още едно огромно събитие - убийството на лидера на "Ал Кайда" Осама Бин Ладен, което отслаби функциите на терористичната организация. На 2 май САЩ съобщи, че терорист номер 1 в света е ликвидиран. Стана ясно, че това се е случило при операция, управлявана от ЦРУ, включваща наземни и въздушни екипи. Около 10 години след атентатите в Ню Йорк, човекът, за когото се смята, че е бил техен организатор, беше наказан в близост до пакистанската столица Исламабад.

През 2011 година беше направена още една крачка в Близкоизточния конфликт - през септември Махмуд Абас подаде молба за членство на Палестина в ООН. Това предизвика вълна от негодувание и поредица от събития, едно от които е, че САЩ спряха да финансират част от проектите на ООН. Израел от своя страна мобилизира съюзниците си и застана твърдо срещу желанието на палестинците да бъде призната държавата им с границите от 1967 година.

Подобно на вълненията в Арабския свят, и в Русия народът се опълчи срещу очевидните манипулации на властта. Хиляди руснаци излязоха в градовете из цялата страна срещу резултатите от манипулираните избори на 4 декември.

Протестите на бедните срещу богатите

Движението "Окупирай Уолстрийт" доби лавинообразно увеличаваща се популярност. Снимка: Inquisitr.com

След кървавите събития от Близкия изток през първите месеци на годината една от икономически най-пострадалите страни в Европа – Испания, роди своя форма на протест. На 15 май започна "Движението на възмутените”, което доведе през септември до набралото популярност явление "Окупирай Уолстрийт”. Парка "Зукоти” в Ню Йорк се превърна в един от бунтовническите символи на изтеклата година, а "окупирай" идеята се прехвърли и в глобален мащаб, освен в различни американски градове. На 15 октомври, точно пет месеца след началото на испанските вълнения, в 82 страни и над 950 града беше отбелязано "15О” събитието. Протестите бяха насочени срещу банковия механизъм и корпорациите, които заедно с политически елит са пряко отговорни, според активистите, за икономическата криза.

Скандалите

2011 година не беше подмината и от големи скандали, някои от които не изненадаха особено общността, докато други я разтърсиха.

Сред водещите фигури, засегнати от скандал около личния им живот, беше Доминик Строс-Кан - вече бивш управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ). Той беше обвинен в опит за изнасилване от 32-годишната камериерка в нюйорски хотел Нафисату Диало. Скандалът струва на Строс-Кан не само поста му във фонда, но и политическото доверие, което френската левица му беше гласувала.

Неписана поговорка е, че там, където съществува скандал, замесен е Силвио Берлускони. Тази година това беше случаят "Рубигейт". Италианският премиер беше обвинен в заплащане за секс-услуги, предоставени от непълнолетна танцьорка, както и в натиск върху държавната телевизия РАИ.

Критикуваният често медиен магнат Рупърт Мърдок също се намеси във вихъра на обществен скандал, след като беше разкрито, че таблоидът News of the World, който е негова собственост, е подслушвал телефоните на известни личности. Около 4000 души са били лишени от интимно пространство от журналистите на изданието, без да знаят – това включва случаи, отдалечени във времето, като атентатите в Лондон преди седем години, войната в Ирак и Афганистан, и други. В крайна сметка таблоидът беше закрит, ръководни кадри от него напуснаха, а кризата около реномето на Мърдок се задълбочи още повече.

Tрагедиите

Трусовете за влиятелни хора като Строс-Кан, Берлускони и Мърдок обаче са нищо в сравнение с трагедията, която порази Япония през изминалата година. На 11 март в регион Тохуко се разрази най-силното земетресение в историята на държавата, откакто се води статистика - с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер. Разрушителната стихия предизвика и огромни вълни цунами с височина 10 метра, които буквално заляха и разрушиха цели градове – Сендай, Камаиши.

Япония след земетресението. Снимка: Cnbc.com

Земетресението предизвика експлозии в три атомни централи - в Онагава, Фукушима и Токай, като най-тежко беше положението във Фукушима. Японската, а и глобалната общност, изпаднаха в паника и истерия, като аварията беше оценена на максималната седма степен – за втори път в историята след злощастния инцидент в Чернобил. Аварията във Фукушима породи и сериозни дебати около употребата на атомна енергия и условията, на които трябва да отговарят атомните централи. Немският канцлер Ангела Меркел обяви през май месец, че всички ядрени централи в страната ще бъдат затворени до 2022 година.

Наред с безспорно най-голямото бедствие на годината, през август месец отново пламтяха торфищата покрай Москва.  В последния за годината месец декември наводнение отне живота на над 1500 души във Филипините, а десетки хиляди останаха без дом.

През юли 32-годишният Андерш Брайвик, който имаше вид на съвършения млад мъж, организира бомбено нападение в центъра на Осло, в което загинаха 8 души, след което лично разстреля още 71 души, главно младежи, събрали се на партиен младежки лагер на остров Ютьоя. По време на процеса срещу него Брайвик пледира невинен и не изпита никакво угризение за стореното. Атентатите той вписа като част от стратегия за промяна на света, изложена надълго и нашироко в голям манифест, който преди нападенията той беше разпратил до множество получатели, сред които и политически фигури. Неотдавна съдебни психиатри обявиха младия норвежец за невменяем.

Валути и пазари

През 2011 г. юанът се наложи твърдо като една от трите световни валути наред с долара и еврото. В началото на януари китайската валута достигна рекордна стойност спрямо северноамериканската парична единица. Китай обаче реагира бързо на това и продължи политиката на регулиране на обменния курс на валутата си. Пекин беше обвиняван в изкуствено поддържане на ниска стойност на юана спрямо долара. Поради това САЩ предупредиха многократно, че ще въведат защитни мита спрямо вноса на китайски стоки. Управляващите на най-голямата азиатска страна обаче не бяха особено впечатлени от протекционистичната заплаха. В края на годината средното отношение юан/долар за месеца беше дори по-ниско от това в началото на годината. За декември обменният курс беше 6,347 юана за долар. Междувременно китайската парична единица се търгуваше по-динамично спрямо еврото през изминалата година. Причината за това беше европейската дългова криза, която отслаби валутата на общността. През декември средният обменен курс за юан/евро беше 8,416. Най-високата стойност за годината беше през април, когато едно евро се търгуваше за 9,6652 юана.

Земетресението и цунамито в Япония доведоха и до оскъпяване на йената - още едно негативно влияние за тежко пострадалата икономика на страната. Бедствието повлия също така и на борсовите индекси, които веднага се понижиха.

През изминалата година пазарите реагираха мигновено на всяко негативно събитие от международно значение като дълговата криза в Европа и Арабската пролет. В същото време цената на суровия петрол за годината няколко пъти достигна пазарна стойност от над 100 долара за барел. Това се дължеше на размириците и кръвопролитията в Либия, Египет и другите арабски страни, които предизвикаха несигурност за доставките на суровината. От началото на 2011 г.  цената на нефта е поскъпнала с около 11% спрямо миналата година.

Компаниите – някои "изплуваха", други "потънаха"

След земетресението в Япония борсовите цени на автомобилните компании Toyota, Nissan и Honda драстично паднаха. Автомобилните производители предвиждат голямо намаление на печалбата и приходите си от продажби за фискалната година, приключваща през март 2012 г. Това се дължи на временното затваряне на заводи и прекъсване на производството заради бедствието от пролетта. Лошата ситуация за Toyоta обаче се превърна в добра новина за General Motors, която си възвърна първото място сред автомобилните компании. Тя отчете ръст на продажбите от началото на годината до 30 септември 2011 г. спрямо същия период на 2010 г. Междувременно годината се оказа фатална за Saab, като през декември шведският производител на превозни средства официално обяви фалита си.

Добре развиваща се през тази година технологична компания е Amazon, която вече предлага богата гама от продукти и услуги. Започнала като сайт за търговия, компанията в момента се развива отлично в други две направления – облачните технологии и разработването на своя линия таблети.

Годината се отличаваше с увеличаване в световен мащаб на продажбите на таблети с повече от 200% спрямо миналата година и намаляване на тяхната средна цена. Големите конкуренти на пазара в този сектор за 2011 г. освен Amazon бяха Apple, Blackberry и Motorola.

През март беше пуснат на пазара таблетът iPad 2, а през октомври излезе и новият iPhone 4, като и двете устройства постигнаха рекорден размер на продажбите си.

2011 г. може да бъде определена като годината на социалните мрежи, които добиха широка популярност и в арабските страни. Дори Google се намеси в борбата като пусна Google+ в опит да се надмине Facebook. В същото време последният продължаваше да се разраства и през тази годин като новата му цел е големият руски пазар. Twitter също не спря да се налага сред потребителите.

Тази година на борсата беше листната Zynga. IPO-то на разработчика на игри за Facebook дълго се чакаше от инвеститорите, които се надяват в скоро време и социалната мрежа да излезе на фондовия пазар. Освен Zynga, и LinkedIn - социална мрежа, свързваща хората в професионалния свят, пусна акциите си за търгуване на борсата.

Успешна финансова сделка беше инвестирането на 11 млрд. долара в IBM от Уорън Бъфет през ноември. И тази година обаче сделката за закупуването на Yahoo не беше завършена. Имаше различни спекулации, като за най-вероятни купувачи се спрягаха китайската компании Alibaba и гигантът Microsoft. Друга провалена сделка беше и придобиването на немските T-Mobile от американската телекомуникационна компания AT&T заради съпротивата на щатските регулатрни органи.

Кой ни напусна тази година?

Легендарният гуру в информационните технологии Стив Джобс не успя да пребори рака. Снимка: Apple.com

Буквално един след друг през декември починаха героят на "Нежната революция” Вацлав Хавел, виден чешки драматург и политик, и Ким Чен Ир – тоталитарният лидер на Северна Корея. 2011 година се оказа фатална и за немалко други известни личности, добили своята популярност по различен начин. Убити бяха предводачът на "Ал Кайда" Осама бин Ладен и либийският лидер Муамар Кадафи, докато друг лидер – този на иновацията и технологиите, Стив Джобс, почина на 5 октомври. Трагично събитие за технологичната общност за тази година беше и кончината на Денис Ричи - създателят на операционната система Unix и езика за програмиране С. В сферата на изкуството ни напуснаха "босоногата дива" на морна стила Сезария Евора, соул и джаз певицата Ейми Уайнхаус и легендарната актриса Елизабет Тейлър.

Редактори: Ралица Стоянова и Лили Бончева