Екстремните климатични явления ще стават все повече в България. Още в най-близкото бъдеще – през следващите 5 - 10 до 20 години, ще бъдем подложени по-често на необичайни за нашия географски пояс температури, наводнения и суши. Това е един от изводите в доклад на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), който анализира и прави оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от промените в климата.

Последната декада 2002-2012 г. е поредната най-топла в Европа откакто има наблюдения. Средната температура в региона се е повишила с 1,3 ˚С от прединдустриалния период до сега.

Глобалните и регионални модели за измененията в климата показват, че към края на 21-ви век Европа ще е с 2,5 – 4,0 ˚С по-топла. Такива промени ще подложат на сериозно изпитание почти всички сфери от нашия живот, става ясно от данни на Световната банка, цитирани в доклада.

Очаква ни по-горещо и сухо лято

Според един от климатичните сценарии Южна Европа, включително и България, ще се отличава не само с по-горещо, но и с по-сухо лято, в сравнение с базовия климатичен период 1961-1990 г. В резултат в страната ще има все повече периоди на суша.

През 2016-2035 г. процентът на горещите дни през годината ще се увеличи от 10% до 20%. В България ще има силна тенденция за нарастване на максималните температури на въздуха през лятото. Ще се увеличи и броят на тропическите нощи (с минимална температура над 20 градуса по целзий).

Продължителността на сухите периоди (последователен брой дни без валежи) също ще нарасне. Топлите дни над 30 градуса в страната от средно 30 през годината, ще скочат двойно.

До 2050 г., средните годишни температури в страната вероятно ще се повишат с от 1,6-1,8 градуса по целзий, а до 2100 г. увеличението може да е с от 3,3-3,5 градуса.

Валежите ще намаляват, но ще стават по-интензивни

Прогнозите за валежите са малко по-сложни. Докато при повишаване на температурата е ясно, че засушаванията ще нарастват, при валежите се наблюдава едновременно тенденция за намаляване по време (коичетво на валежни дни), но ръст на тяхната интензивност.

През периода 2016-2035 г. се очаква увеличение на валежите с около 10% в цялата страна, но с тенденция към намаление в югозападните й части с 10%. Според най-драстичния сценарий в края на века обаче ще има спад на валежите с 20-30% в цялата страна, а в Югоизточна България –дори с 30- 40%.

Според други симулации за България до 2015 г. валежите през топлото полугодие ще намалеят с около 30% спрямо 1961-1990 г. През студеното полугодие понижението ще е значително по-слабо, като за декември, март и ноември валежните количества нарастват. Дните без валежи могат да се увеличат с 2-4 дни, а към края на века да достигнат 10 дни. Това е сигнал за по-краткотрайни, но по-интензивни валежи.

В същото време вече се наблюдава увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 mm с около 30% през периода 1991-2007 г. спрямо 1961-1990 г.. Дните с денонощни валежни суми от над 60 mm, също се увеличават през 1991-2007 г. в Северна Централна (с 50%), Североизточна (с 27%) и Югоизточна България, а в Югозападната част на страната, те намаляват (с 20-30%).

Именно промените в максималните денонощни валежи от над 100-200 mm/24h, които показват тенденция към нарастване през последните години, са фактор за повишения риск от наводнения и свързаните с тях други природни бедствия, като свлачища, ерозия и др.

По-чести засушавания и наводнения - повече щети

В България засушаванията са ежегодно явление, а интензивна пролетна или лятна суша се проявява с честота веднъж на три години. Средната им продължителност е 10-12 дни в планинските райони и до 16-18 дни в източните и югоизточните части на страната. По-продължителните засушавания често предизвикват пресъхване на по-малките реки в южните, източните и североизточните райони на страната, където явлението продължава над 75 дни годишно. По-нови изследвания на проблема могат да изяснят доколко климатичните промени ще задълбочат този процес, посочва анализът.

Като по-опасна тенденция обаче учените сочат нарастващите наводнения. Според един от сценариите, при повишаване на температурата с 3,9 градуса по Целзий, загубите от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния Централен райони ще нараснат с от 10 до 50%.

В Северния Централен и Североизточния райони увеличението на очакваните годишни загуби може да достигне от 50 до 100%.

Единствено в Югоизточния район загубите може да намалеят с от 10 до 25%.

Според данните на НСИ от тази година, през периода 2003 – 2008 г., от регистрираните природни бедствия в България най-голям е броят на наводненията. Най-големи щети средногодишно през периода 2010 - 2012 г. са понесени от наводнения – близо 89 млн. лева, бури и градушки –близо 74 млн. лева, суша - 89 000 лева.

Щетите от пожари също са значителни, но тъй като се отчитат общо за всички видове причини след 2010 г., не може да се проследи динамиката на предизвиканите пожари от природни бедствия и щетите от тях.

През периода 1980-2010 г. страната е била засегната от 13 наводнения, 7 случая с горещи вълни, 5 бури, 4 пожара, 3 земетресения и 2 суши. Според тези данни България е застрашена най-вече от наводнения, както и от екстремни температури, бури, пожари и суша.

Прави впечатление, че десетте най-тежки бедствия, наблюдавани през този 30-годишен период, са през последните 10 години.

Нови сортове, нови вредители в селското стопанство

Водният сектор и селскотото стопанство ще са сред най-уязвимите и най-малко устойчиви от климатичните промени.

Подходът, който приемат учени от цял свят и в Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) е, че ние не можем да предотвратим климатичните промени, а трябва да се адаптираме към тях.

Според различни данни през 2080 г. вече по-голямата част от страната ще е във воден дефицит. Това означава, че изцяло трябва да се променят практиките в земеделието, например към края на века слънчоглед в Добруджа не би трябвало да се отглежда. Но изводите сега се правят, без да се взима предвид напредъкът в технологиите.

Температурата и валежите, по-честите екстремни метеорологични явления, както и нарастването на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата имат предимно негативни ефекти върху производителността.

В много райони от страната ще се появят предпоставки за отглеждането на нови видове и сортове, изискващи по-дълъг период за развитие и плододаване. Ще е необходимо въвеждането на нови топлолюбиви сортове и хибридни култури. Ще се развият нови плевели и болести.

Отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или в места с по-висока надморска височина. Затова земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси.

Намаляването на валежите ще доведе до по-малко запаси в язовирите, което ще ограничи възможностите за ползване на прясна вода.

От друга страна повишаването на температурите ще позволи отглеждането на ранните земеделски продукти на открито или в оранжерии, като разходите за енергия в тях ще намалеят. Ще има изместване на датите на достигане на зрялост за различните култури, съкращаване на вегетационния период и промени в добивите.

Животновъдството ще бъдат неблагоприятно засегнато от по-голям топлинен стрес, тъй като ще има проблем с фуражните и намаляване на пасищата.