Горите са особено уязвими като се има предвид, че те имат водеща роля за усвояване на въглеродния диоксид. Особено засегнати ще бъдат иглолистните гори. Някои видове дори ще изчезнат за сметка на по-сухоустойчиви в повечето случаи храсталаци. Най-засегната ще бъде Североизточна България и заливните гори по Дунавското крайбрежие.
Още до 2020 г. се очакват промени в съотношенията на отделни видове като обикновения дъб ще бъде заменен от космат дъб.
През периода 2000-2011 г. използваният обем на водите в страната е между 4,8 и 5,8 млрд. Кубични метра. Най-голям дял в този обем имат тези води, които се използват за охлаждане в енергетиката (73%), следвани от водите за напояване, чийто обем нараства от 2000 г. до 2011 г., с 55%, главно поради климатични причини, посочва анализът.
Под риск са водите за охлаждане в енергетиката
По-топлите зими и намаляването на снежната покривка повлиява на режима на оттока на реките. С ръста на температурите ще се повиши и температурата на водата. Това може да доведе до сериозни изменения във водните екосистеми и до влошаване на качеството на пресните води. Там, където те се използват за охлаждане в енергетиката и в други стопански сфери, е възможно да се окажат не достатъчно ефикасни. В момента най-голямо е потреблението на вода именно в енергетиката и за сектора ще е от значение не само количественото обезпечаване с вода, а и температурните й характеристики. Това поставя системите за регулиране на оттока и за ранно предупреждение за риск от наводнения, както и цялата инфраструктура във водния сектор пред нови и големи предизвикателства.
Всички инженерни съоръжения, в т.ч. и канализацията, трябва да са всъстояние да се справят с много по-големи обеми вода, формирани закратко време. В речните басейни, на чиято територия има добив на рудина цветните метали, хвостохранилища и други потенциално опасни обекти, наводненията ще доведат до значително повишаване на замърсяването с тежки метали на водите, заливните тераси и дънните утайки.
Капацитетът на новоизгражданата инфраструктура трябва да е съобразен както с опасността от продължителни сухи периоди и необходимостта от сериозни водни запаси и изграждане на напоителни системи, така и с осигуряването на резервоари, канализационни и отводнителни системи за много по-големи обеми вода от тези, за които са проектирани сега съществуващите съоръжения. Подземните води, и особено минералните води, трябва да се третират като стратегически ресурс със значение за сигурността не само на сектора, но и на страната.
Затова трябва да има добро управление на водите и да се разработят системи за ранно предупреждение. В момента се подготвя обществена поръчка за такава единна система, която се очаква да бъде финансирана по оперативна програма „Околна среда”.
Много задълбочено трябва да се проучат нуждите от вода и ефективното управление на ресурса чрез оптимизиране на прехвърляните количества в други речни басейни, отбелязват специалистите. Те споменават прехвърлянето на води от басейна на р. Струма и р. Доспатска по каскада Белмекен-Сестримо и на води от яз. Копринка и яз. Жребчево в басейна на р. Марица.
Едновременно с това е необходимо оптимизиране на хидрологичния режим след язовирите – за участъците след язовирите Белмекен, Тополница, Пясъчник, Мечка и Овчарица.
Най-значителни консуматори на условно чиста вода са промишлените предприятия в големите градове и селищни агломерации, които ползват както повърхностни, така и подземни води. Затлачването на язовирите за хидроенергетика може да нарасне поради нарасналия риск от ерозия.
Нуждата за отопление ще отпадне, но рискът за енергията ще нарасне, тъй като летните горещини ще поставят необходимостта от климатици, което ще предизвика нарастване на необходимостта от електричество.
Повишеният риск от бури и наводнения може да застраши енергийната инфраструктура. Все пак има висока устойчивост към климатичните промени поради факта, че е сред най-добре финансираните, планирани и поддържани системи. За да се постигне адаптацията е нужна адекватна основа, която да осигури по-добра информираност при вземането на решения.
Саниране и усъвършенстване на асфалтовото покритие
Цената за адаптирането на градската жилищна среда към очакваните климатични промени, ще се повиши най-вече заради необходимостта от енергийното саниране на сградния фонд.
Ще трябва да се предвидят и допълнителни разходи за технологично усъвършенстване на асфалтовото покритие. Термичният срес върху асфалтовото покритие обаче ще бъде много сериозен и то най-вече в Южна България.
От друга страна поради очакваните по-меки зимни периоди ще се спестяват годишно значителни средства, което до известна степен ще компенсира разходите за технологично усъвършенстване на инфраструктурата.
За намаляване на натовареността на пътната инфраструктура, която силно замърсява въздуха специалистите посочват алтернативите на водния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища.Достъп до воден транспорт имат Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район. Към момента двата вида воден транспорт са недостатъчно развити. Повечето от пристанищата са построени в началото на 20-и век за мултифункционални цели и тяхното техническо състояние вече е силно влошено.
До 2030 г. валежна и температурна деградация на пътищата няма да са драстични и няма да доведат до необходимост от повече средства за поддръжка. В по-далечен план се увеличава валежната деградация, но тя няма да засегне България.
Термичният стрес ще окаже влияние не само върху автомобилния, но и върху ЖП транспорта, най-вече чрез ограничаване на скоростите. Очаква се драстично повишаване на допълнителните разходи, включително заради намаляването на дните за поддръжка и възстановяване на жп линиите.
За периода 1990-2010 средногодишно закъсненията са били 39-44 хил. часа, което средно-годишно по данни от проекта PESETAII се оценява на около 0.4 млн. евро за година. За хоризонта 2040-2070 година се очаква увеличение с приблизително 83% на общите разходи от такива проблеми (около 1 млн. евро годишно), а за периода 2070-2100 – със 147%.
Отминалите кризи – научиха ли ни на нещо?
Дълги периоди на засушавания и тежки бедствия заради наводнение в България са се случвали и досега. Климатичните промени ще засилят тяхната честота и тяхната опасност за населението. Затова авторите припомнят тежките последиците от сушите през 1942-1949 г. и 1982-1994 г.
Засушаването, започнало през 1982, преминава в суша с катастрофални последици за страната през 1993 -1994г. В този период речният отток спада с до 41% от нормата, горите от обикновена ела започват да изсъхват, нараства броят на горските пожари, населението почти повсеместно е на воден режим, нараства заболеваемостта, яз. Искър е пред почти пълно изчерпване на обема си и в столицата за първи път е въведен режим на водопотреблението, цените на водата се удвояват, а в района на гр. Рила и Сапарева баня избухва гражданско неподчинение, провокирано от решението на правителството да реализира проект за отвеждане на рилски води към столицата.
Кризата тогава има много голям обществен отзвук, засяга всички нива на управление и провокира интереса на учени от различни области да я анализират в контекста на възможните промени в климата в нашия регион. Днес малко хора си спомнят тази криза и поуките от нея вероятно са останали някъде в тефтерите.
И досега не е извършена обективна оценка на опасността от наводнения. Има ред причини за това, но сред основните са затруднения достъп на учените до базите данни с националната метеорологична и хидроложка информация. От друга страна са липсата на детайлна геоморфоложка карта на България и голямата несъпоставимост на различните бази данни за природните бедствия. А трябва да се прави много прецизна оценка дали екстремните явления се дължат на климатичните аномалии или на неправилно управление на ресурсите. Така че след този доклад състоянието и перспективите са ясни, остава администрацията да си свърши работата по изчистване и координация на базите данни и приемане на едикватни мерки, за да се адаптират по-лесно икономиката и хората към променит, които ни очакват.
