Миналият петък Русия отказа да подкрепи по-големи намаления на производството на нефт по време на епидемията от COVID-19. ОПЕК пък премахна всички ограничения за собственото си производство, което допринесе за сриването на цените на петрола и спад на международният ценови показател Brent до 30 щатски долага, което е най-ниското му ниво от февруари 2016 г. насам.

Разпространението на COVID-19 вече предизвика съществено забавяне на потреблението на петрол в Китай. Международната агенция по енергетика прогнозира търсенето на петрол да се свие с приблизително 435,000 барела на ден през първата половина на 2020 г. 

„Очакванията ни са, че коронавирусът ще окаже най-силното влияние върху суровия петрол от Голямата рецесия насам. Ситуацията в момента вероятно ще доведе до пренасищане на петролните пазари за по-голямата част от настоящата година. Поради тази причина в Кофас намалихме прогнозата си за средните цените на петрола за 2020 г. с 15 щатски долара, тоест цената ще падне на 45 долара за барел“, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Тъй като много държави-износители на петрол все още се борят за възстановяване след срива на цените от 2014-2016 г., сегашният спад до ниво, което се колебае средно около 45 щ.д., ще предизвика трудности. Краят на сътрудничеството между членовете на ОПЕК+, което ще влезе в сила от 1 април, означава, че Саудитска Арабия и Русия, както и по-малки, но ключови производители, ще се борят за пазарен дял с американските производители на шистови продукти. Надпреварата ще тежи и на суровите цени в Европа, които вече спаднаха с 10% в петък и с 30% в понеделник сутринта. 

Ефектът от петролната криза продължава да се усеща върху икономиката, като в най-добрия случай можем да очакваме слаб растеж на БВП. Ако в исторически план ниските цени на петрола бяха стимул за икономическата активност в страните, вносители на петрол, то ударът върху доверието на потребителите и бизнеса след епидемията с COVID-19 се очаква да запази глобалното търсене под контрол. Вероятността те да доведат до по-висока активност в Европа, Азия и Северна и Южна Америка е малка.

Очаква се по-ниските цени на петрола да имат отрицателен ефект върху енергийния сектор по целия свят. Това ще се усети преди всичко от компании, занимаващи се с проучване и добив на нефт и газ. Увеличен брой фалити в сектора през 2020 г. изглежда неизбежен, но по-ниските цени на петрола биха могли да предоставят възможност за увеличение на маржовете по веригата на петролната промишленост, например рафиниране, транспорт, търговия и други.