През последните дни Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) даде ясен сигнал каква са нейните основни цели за тази година. Очаквано, водещата тенденция в политиката на регулатора си остава понижението на цените. Заявката е да продължат стъпките към поевтиняване на електроенергията, но да се тръгне и към намаляване на тарифите на природния газ - както за домакинствата, така и за бизнеса.
По мнението на енергийни експерти, задачата е напълно възможна, стига да има добро преразпределение на приходите и разходите за всички в производството, преноса и доставката на енергийни суровини. ДКЕВР вече цяла година се опитва да постигне това в процеса на формиране на крайните цени на тока, за да намали ценовата тежест върху потребителите. Вече е налице и първото поевтиняването на газа. Оценките за крайния резултат от тези мерки обаче са разнопосочни.
От една страна, ползата за потребителите на еленергия е безспорна. В сравнение с началото на 2013 г., цената на електричеството за битовите потребители падна с близо 15% и от близо 0,19лв./квтч в момента е малко под 0,15 лв./квтч. За бизнеса понижението не е толкова голямо, но все пак бе усетено от предприятията. В момента малките фирми плащат по малко над 0,16 лв./квтч дневна тарифа, а нощната е около 0,11 лв./квтч без ДДС.
Намерения за още поевтиняване на тока
От ДКЕВР обаче все пак смятат, че са на прав път и ще продължат тази политика, като ще се опитат и за четвърти път да понижат цените на електроенергията за бита през това лято.
Последната заявка в тази насока бе направена в края на миналата седмица, когато енергийната комисия прие да не намалява с близо 5% цената на природния газ от 1 април, а само с 2,7%. Регулаторът не успя да поевтини парното, какъвто беше замисълът, но задържа поскъпването.
За да остане цената на топлото непроменена, бе намалалена значително цената на електроенергията, която произвеждат топлофикациите на принципа на когенерацията. Тези мощности едновременно с топлината произвеждат и електроенергия, което ги прави високоефективни. Затова използването им се стимулира, като токът се изкупува изцяло на преференциални цени.
Според предложението на ДКЕВР от 1 април се намаляват цените за високоефективното производство на ток от топлофикациите у нас, като най-голямо ще е понижението в цените на столичното дружество – около 7%. Това намаление дава възможност на ДКЕВР да направи нови преизчисления в цените на електроенергията в посока надолу.
В същото време обаче голямата част от енергийните компании по веригата производители-пренос-доставка на електроенергия вече изпитват затруднения в дейността си и настояват за увеличение на цените на услугите си.
От производителите единствено АЕЦ „Козлодуй“ вече е заявил, че няма да иска поскъпване на тока, който продава на обществения доставчик НЕК и на свободния пазар. От държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ отказаха да коментират дали ще поискат нови цени. НЕК до момента е поискала увеличение на цената за обществена доставка на ток със 150%, а две от трите електроразпределителни дружества поискаха увеличение на тока със 7,9%. От ЕРП-тата се аргументират, че само с това минимално вдигане на цените ще могат да поддържат електроразпределителната мрежа в сегашното й състояние, без да става въпрос за модернизация и разширяването й.
Всички компании са длъжни по закон да внесат исканията си за промени в цените на тока до днес, 31 март. Впоследствие се очаква от ДКЕВР да изготви новото ценообразуване.
Ново намаление може и да няма
„Нереалистично е на този етап да се търси ново намаление на цената на тока у нас от лятото“. Това заяви пред Еcon.bg Явор Куюмджиев, заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика в Народното събрание.
По думите му ново намаление в момента не може да има заради „гигантските липси в системата“ и финансовите проблеми, създадени от предишните управляващи при изкупуването на тока от зелените централи.
Куюмджиев припомни, че само за три месеца – между април и юни 2012 г. са били присъединени нови 600 MW слънчеви електроцентрали, добавянето на които не е било добре планирано от ЕРП-тата и ДКЕВР. Така ново голямо количество скъпа електроенергия е трябвало да бъде добавено към сметките на потребителите. В този период и енергийните дружества искаха ударно увеличение на тока с десетки проценти, което не им бе позволено.
„Проблемите създават невероятна паника в правителството на ГЕРБ и тогавашният енергиен министър Делян Добрев е изпратил писмо до Дирекцията за национален строителен контрол да спре да присъединява нови мощности“, обясни още Куюмджиев.
Той припомни, че тогава рискът от изкупуването на тока от зелените централи се е поемал изцяло от НЕК, която е в тежко финансово положение и в момента.
„Тогавашният състав на регулатора, който е бил „независим“ взима две абсурдни решения за решаването на проблемите“, обясни още депутатът.
Едното е, че ЕРП-тата ще получават всеки месец по 1/12 от фактурите за зелена енергия. Това облекчи НЕК, но и създаде липса на средства, която в момента е от порядъка между 300 и 450 млн. лева, заяви Куюмджиев.
Второто решение на ДКЕВР тогава е за диверсифициране на цената за такса достъп на работещите ВЕИ централи като това е направено по непрозрачен принцип. В крайна сметка и тези калкулации довели до липсата на едни 180-200 млн. лева, които ЕРП-тата трябва да изплатят на зелените централи.
Проблемите в системата приключиха с промените в закона за енергетиката, които ние направихме от 1 август 2013 г., обясни зам.-председателят на комисията. Според него обаче тези финансови „дупки“, които са създадени, водят до невъзможност да се намали отново цената на тока от 1 юли тази година.
Проблемите трябва да се решават с диалог
За да се постигне това, е необходимо между НЕК, ЕРП-тата и ВЕИ централите да бъде постигнато споразумение за възстановяване на дължимите суми за период от 3 до 5 години. За целта обаче дружествата трябва да седнат на една маса и да се разберат по тези въпроси, а на тази идея аз съм привърженик, каза Куюмджиев.
Той припомни, че ДКЕВР трябва да определи методиката за разплащане между НЕК, ЕРП-тата и ВЕИ дружествата.
Второто нещо, което трябва да се направи, е да се редуцират цените на тока, който се изкупува по дългосрочни договори от двете американски централи в „Марица Изток“. Става въпрос за електроенергия, доставяна от ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, които продават енергията си на НЕК по цени от над 120 лв./мвтч. Според различни източници от централите до момента са изявявали желание за преговори, но условието за това било НЕК да изплати сумите, които им дължи в момента.
Куюмджиев обясни още, че предложеното намаление на цените на природния газ от 1 април дава глътка въздух както на „Булгаргаз“, така и на НЕК. Компромиси за цените трябва да се направят от всички дружества по веригата и предполагам, че колегите от ДКЕВР целят именно това, допълни депутатът. Според него в момента избухват „бомби със закъснител в енергетиката“, които са заложени от предишните управляващи.
Битката за цените и липсата на средства
Още миналия петък от ДКЕВР обявиха, че ще създадат механизъм за компенсиране на разходите по веригата и той трябва да влезе в сила, заедно с ценовото решение от 1 юли. Според експерти обаче това означава, че е доста вероятно да има увеличение на тока, защото непризнатите разходи са огромни. Ниските цени в момента са резултат именно от невключването на разходи за стотици милиони лева в цената на тока, което води до декапитализация на дружествата от системата, като най-потърпевши са електроснабдителните предприятия.
„Засега изход от създалата се ситуация не е намерен. Основно поради факта, че решение на проблема се търси извън единствено възможното, а именно повишаване на цените. Напротив, недостигът се задълбочи през 2013 г. с три решения на регулатора битовите цени бяха намалени кумулативно с 15%“, става ясно то анализ на Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ). Оттам припомнят, че ДКЕВР са знаели за проблемите, но не са признали направените разходите за покупката на зелена енергия за периода юли 2012 – юни 2013 г.
Непризнатите разходи доведоха до финансовата дупка
При определянето на цените на електроенергията от 1 август 2013 г. регулаторът констатира загуби за минали периоди от изкупуване на енергия по преференциални цени в размер на 430 млн. лева. Въпреки че призна наличието на тези загуби, те обаче не бяха признати в крайните цени за потребителите.
Неизбежната либерализация
Иванка Диловска, която е председател на управителния съвет на ЕМИ, обясни, че българският енергиен пазар трябва да бъде либерализиран съобразно европейските изисквания. Това трябва да се случи до края на 2015 г. и ще доведе до конкурентни цени между различните играчи на пазара. За да се достигнат тези цени обаче неминуемо се минава през вдигане на цените на тока за бита.
Другият вариант е държавата да определи дефиниция за „енергийно бедни потребители“, които да получават финансова подкрепа чрез ваучери например, и държавата да плаща част от сметките им за енергия. Подобна мярка задължително трябва да е обвързана и с действия за подобряване на енергийната ефективност.
Последната дума има ДКЕВР
Всички експерти са обединени около едно мнение в момента – последната дума за решаване на казуса има само и единствено независимата ДКЕВР. Нейният срок за решаване на въпросите е 30 юни. Първостепенни за държавата и потребителите са именно енергийните цени, а как точно ДКЕВР ще направи „магията“ всички да са доволни тепърва ще става ясно. Другият вариант е всъщност и икономически логичният – всички да са недоволни от решението на регулатора.
