За поредна година Световният икономически форум публикува доклада си за глобалната конкурентоспособност, като класира 140 страни въз основа на Индекса за глобална конкурентоспособност. Той е подобрение на предшестващия го Индекс за растеж и конкурентоспособност, който се изготвя до 2006 г., като новият индекс анализира много повече фактори. Базиран е на 12 т.нар. стълба, като всеки един от тях представлява област, считана за определяща за конкурентоспособността. Стълбовете са обединени в три групи, които покриват факторите за конкурентоспособност във възходящ ред. Трите групи и 12-те стълба са следните:

Основни изисквания

I. Институции

II. Инфраструктура    

III. Макроикономическа стабилност          

IV. Здраве и основно образование

Спомагателни фактори за ефективността     

V. Висше образование и обучение           

VI. Ефективност на пазара на стоки

VII.Ефективност на пазара на труда

VIII. Степен на развитие на финансовите пазари

IX. Технологична готовност

X. Обем на пазара

Фактори за иновации и усъвършенстване           

XI, Степен на развитие на бизнеса

XII. Иновации

Важно е да се отбележи, че за стойностите на стълбовете се използва комбинация от т.нар. твърда и мека информация, т.е. от статистическа информация и информация, добита от допитвания сред бизнес лидери. В тазгодишното издание на индекса начело за седма поредна година е Швейцария, подобряваща оценката си до 5,76 точки  в сравнение с 5,70 точки (от 7 възможни) в предишното издание. Близо до нея се нареждат Сингапур с 5,68 т. и САЩ с 5,61 т. През 2015 г.четвъртото  място в класацията се заема от Германия с 5,53 т., като миналогодишният номер четири – Финландия, изпада до осмата позиция с 5,45 т. На пета позиция е Холандия с 5,50 т., която на свой ред е с три места напред в сравнение с година по-рано, а след нея се нареждат Япония с 5,47 т. и Хонконг с 5,46 точки.

Позицията на България в Индекса за 2015-2016 г. остава статична, като в сравнение с миналогодишното издание страната ни запазва 54-тата си позиция в класацията с 4,3 точки. Непосредствено пред България са Румъния, Коста Рика и Турция, а след нея - Индия, Виетнам и Мексико. Любопитно да се спомене, че северната ни съседка не само ни изпреварва, но и подобрява позицията си с 6 места спрямо миналогодишното издание.   

България запазва изоставането си в повечето сфери на конкурентоспособност спрямо повечето европейски страни, като традиционно добри резултати отбелязва в сферата на „Технологичната готовност”, където се изкачва с три места до 38 позиция. В тази сфера се отчита подобрение по отношение на няколко индикатора, по които страната системно има много добри резултати: брой абонати на широколентов интернет (20,7 на 100 души и 44-то място), високоскоростен интернет (21-ва позиция, 6 места напред) и брой мобилни абонати ( 66 на 100 души, 35-то място).

Напредък се отбелязва и в сферите „Степен на развитие на бизнеса” (98-ма позиция, 7 места напред)  и „Иновации” (94-та позиция, 11 места напред). Неизменно много добрата позиция в сферата на „Макроикономическа стабилност” се влошава сериозно, като страната пропада с 17 места до 53 позиция.

Тревожно остава състоянието в сферата на „Институциите”, където въпреки възвръщането на позицията от 2013 година (107 място) , страната ни остава в края на класацията (след стотното място) и със значителни проблеми в областите на защитата на интелектуалната собственост, административното фаворизиране, ниското доверие в политиците, организираната престъпност, сериозната зависимост на съдебната система и отклоняването на публични средства.          

За периода между 2009 и 2015 г. България продължава да подобрява сериозно резултатите си в сферите на „Инфраструктурата” и „Технологичната готовност” , като по отношение на другите сфери страната ни отбелязва или незначително подобрение, или остава без промяна. Липсата на развитие се вижда най-ясно по отношение на сферите „Институции” „Иновации”, „Степен на развитие на бизнеса”, „Ефективност на пазара на труда”. Не трябва да се забравя и спадът в резултата и класацията при макроикономическата стабилност, отбелязан през последната година, главно поради бюджетният дефицит – 3,7% от БВП (86-то място, 37 места назад спрямо 2014 г.) и дефлацията – 1,6% (98-мо място, 38 места назад спрямо 2014).

След проучването на частния сектор относно проблематичните фактори за правене на бизнес, основната пречка за конкурентоспособността за 12,7% от запитаните вече е достъпът до финансиране, а не корупцията - 11,4%, което е спад с 2,6 пр.п. в сравнение с предходната година. Проблематични остават неефективната държавна бюрокрация (10,7%), недостатъчно образованата работна сила (9,9%) и нестабилността на водената политика (9,6%). 

Интересно е да  се отбележи, че оценките на бизнеса за пречките се променят всяка година, въпреки че винаги става въпрос за познати проблеми. Така например, през 2008 г. близо 20% от запитаните посочват като най-голяма пречка пред бизнеса нестабилната държавна политика, а 15,7% посочват инфлацията. За 2009 година близо 16% от запитаните отбелязват като главна пречка достъпът до финансиране, последван от корупцията (15%). В последното допитване бизнесът не е единодушен в определянето на главна пречка за конкурентоспособността, като проблемните фактори  са с все по-близки резултати.         
Статичната позиция на страната ни в Индекса за глобална конкурентоспособност за пореден път показва липсата на напредък с възстановяването на доверието в институциите и облекчаване на държавните регулации върху икономическите агенти. Решението на проблемите би довело не само до подобряване на резултата и мястото на страната в индекса за конкурентоспособността, но и до устойчив икономически растеж.

Автор: Ангел Яначков, И.П.И