Въпреки вариантите за алтернатива, ролята на Русия в доставките на газ за Европа има вероятност да се съхрани, макар и с по-слабо присъствие на нефтено-индексираните договори (при които цената на природния  газ е обвързана с ценовите нива на група нефтопродукти като мазут и газьол – бел авт.)

Европа, разбира се, продължава да разчита и да се надява на нови собствени открития и ресурси. С подобни надежди, свързани с блок „Хан Аспарух”, сме изпълнени и ние. През втората  половина на 2014г. всички въпросителни  за потенциала на този блок ще отпаднат и нещата ще бъдат ясни.

Най-лесната алтернатива, може би, се намира в собствения двор на Европа. Шистовите депозити в Обединеното кралство, Полша, Украйна, Румъния, България и на други места предлагат тази възможност. Американският шистов бум може да бъде възпроизведен, макар и в по-малки размери, и от другата страна на Атлантическия океан. Дали обаче ние, европейците, сме готови да приемем това предизвикателство - разработване на нефтени и газови находища, изградени от шистови формации, но съпроводени от „спорната“ според някои по необясними причини за мен технология, наречена хидравлично разбиване.

Досега голяма част от отговорите на плановете за развитие на местните ресурси е, "да, но не в моя двор". Но например, един от най-големите противници на шистовия газ и екоактивист - американеца Роберт Донан, се оказа, че е подписал арендаторски договор за предоставяне на собствената си земя на петролна компания, занимаваща се с проучване и добив на шистов нефт и газ.

Погледите на много от европейските държави са отправени към Евроейския парламент в очакване там да бъде взето общо решение - за или против шистовия газ. Не очаквам оттам да произлезе  каквото и да е категорично становище в подкрепа или против проучванията и добива на неконвенционален газ. Не бива и да има такова крайно решение, по простата причина, че шисти с шисти не си приличат. Условията в отделните райони, представляващи интерес за проучване, са толкова различни, че би било огромна грешка изразяването на становище с претенции за общовалидност.

Европейският парламент може да формулира някои общи препоръки и това е всичко. Всъщност нещата са много по-прости, отколкото изглеждат. Има няколко основни изисквания, които би трябвало да са общовалидни за всяко място и район, където се планират търсещо- проучвателни работи, свързани с шистов газ и нефт.

1. Детайлни изследвания за замърсяванията на почвата, водата и въздуха в районите, където предстои извършване на сондажни дейности, с цел избягване конфликт на интереси и различни интерпретации за отговорност в бъдещ период на местно ниво.

2. Изключително добре разписани процедури и подготвени кадри (сертифицирани), осъществяващи контрол от страна на държавата.

3. Строг контрол и високи изисквания към наземното оборудване, необходимо за третиране на отпадните флуиди по време на сондиране и по време на фракинг операция.

4. Качество на циментациите на всички технически и експлоатационна обсадни колони.

5. Микро сеизмичен контрол по време на фракинга.

6. Комуникация с обществеността и механизми за публичен контрол

Това са няколко позиции, които би трябвало да знае и преследва като информация всеки кмет на район, в който е  планирано проучване за шистов газ, без значение къде е това място.

Трите години на преходен период в глобалното преразпределение на газовите пазари е идеалното време за действие от наша страна - най-малкото, за да научим дали притежаваме нещо повече като ресурси и имаме ли шанс да се почувстваме енергийно по-сигурни. Ще последваме ли Полша, Великобритания, Украйна и другите преди нас, или ще продължим да гледаме отстрани и да се вайкаме, като оставаме верни на принципа всеки да се оправя кой както може? 

* Васко Начев е сондажен инженер. В своята практика има десетки  наклонени и 12 хоризонтални сондажа  за нефт и газ. Ръководи множество  интензификации на сондажи чрез  фракинг технологията в различните  й формиq в това число и  в шистови формации.