ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ

• Положителните тенденции в развитието на българската икономика се запазват. През полугодието на 2003 г., страната генерира икономически растеж от 4.1%
  
• Индустриалният сектор продължава да расте с високи темпове, преди всичко в резултат на динамичното развитие на преработващата промишленост.
  
• Вносът расте с по-бързи темпове от износа, в резултат на което  търговското салдо е отрицателно.
  
• Изпълнява се критерият от Маастрихт – съотношение общ държавен дълг/брутен вътрешен продукт под 60%
  
• Заетостта се увеличава, а безработица намалява, в резултат на активните мерки в тази област.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Реалният ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2003 г. достигна 4.4%, сочат последните данни на Националния статистически институт. БВП възлиза на 7.97 млрд.лв. (4.6 млрд.щ.д.), като на човек от населението се падат 1013 лв. (588 щ.д.).

През полугодието на 2003 г. БВП достигна 15.3 млрд.щ.д. (8.6 млрд.щ.д.), като реализираният икономически растеж е 4.1%. БВП на човек от населението е 1940 лв. (1095 щ.д.).

Ръстът на БВП е значително по-висок от този в страните от Европейския съюз, които за първите шест месеца на годината са успели да генерират растеж от 0.5%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, %

Източник: Национален статистически институт

Делът на частния сектор в Брутната добавена стойност (БДС) продължава да расте. През второто тримесечие на 2003 г. той е произвел 72.7% от БДС при 71.1% през първото.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, %

Източник: Национален статистически институт

Ръстът на БДС в икономиката през второто тримесечие на 2003 г. е 4.4%. В сравнение с първото тримесечие на годината БДС в индустриалния сектор нараства с 1.8%, тази в сектора на услугите с 0.3%, а в селското стопанство се наблюдава спад от 2.1%.

Съществен фактор за растежа през изтеклото полугодие, от гледна точка на търсенето, е ръстът на инвестициите в основен капитал – нарастване с 19.6% спрямо същия период на 2002 г. През последните години инвестициите са най-бързо растящият компонент на БВП.

Потреблението също бележи висок растеж – нарастване със 7.1% на годишна база (ръстът на индивидуалното потребление е 7.3%, а на колективното потребление е 5.7%).

Външнотърговското салдо на стоки и услуги е отрицателно, като вносът през тримесечието надвишава износа с 1030.8 млн.лв. Износът на стоки и услуги е нараснал с 11.7%, докато увеличението на вноса спрямо съответното тримесечие на 2002 година е 18.4%.

ИНФЛАЦИЯ

Според последните данни на Националния статистически институт през месец октомври се наблюдава повишаване на общото ценово равнище с 0.7% спрямо предходния месец. Натрупаната от началото на годината инфлация е 1.9%.

Графика 3: Инфлация, м, (дек. пг=100), %

Източник: Национален статистически институт

Повишаването на цените през месеца се дължи главно на хранителните продукти (1.4% спрямо септември 2003 г.). От началото на годината обаче цените на хранителните продукти отбелязват спад с -1.4%. При цените на нехранителните стоки е налице увеличение от 0.5% за месеца и 1.1% от началото на годината. Цените на услугите нарастват с 0.1% спрямо предходния месец, като но база декември 2002 г. се повишават с 12.0 %. Разходите за обществено хранене през октомври се увеличават с 0.2%, като увеличението от началото на годината е 4.0%.

През октомври от хранителните продукти най-много са поскъпнали яйцата – с 16.5%, следвани от кашкавала - с 8.0%, зеленчуците – с 5.3%, птичето месо – с 3.9%, картофите с – 2.7%, малотрайните колбаси – с 1.9% и сиренето с 1.2%.

При нехранителните стоки най-много са поскъпнали връхните дамски облекла – с 7.1%, следвани от дизелово гориво – с 4.7%, дървата за отопление - с 3.8%. Поевтинели са перилните препарат – с 0.6% и газът пропан-бутан – с 0.4%.

Лекарските услуги поскъпват - с 0.5%, а наемите за жилища поевтинява – с 0.4%.

БЕЗРАБОТИЦА

Според предварителните данни на Агенцията по заетостта безработицата в страната през септември достига нови рекордно ниски през последните пет години: 12.76%. Спрямо предходния месец безработицата намалява с 0.2 процентни пункта, а спрямо септември 2002 г. – с 4.6 процентни пункта. Най-ниска е безработицата в София-град – 3.63%, а най-висока в област Търговище – 28.22%.

Спадът на безработицата се дължи основно на активните мерки и програми на правителството за насърчаване на заетостта. В резултат на тези мерки броят на безработните лица в края на септември 2003 г. възлиза на 472 614 души – с 8267 души по-малко от безработните преди месец и с 172 000 души по-малко от безработните през септември 2002 г.

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

ПРОМИШЛЕНОСТ

Спрямо август 2002 г. промишленото производство нараства с 8.9%. Растежът на производството обхваща добивната и преработващата промишленост, които отбелязват ръст от съответно 11.1% и 12.0% на база същия месец на предходната година. От добивната промишленост с най-бързи темпове нараства добивът на въглища и торф (37.3%), а от преработващата промишленост производството на текстил (56.6%) и каучук и пластмаси (46.8%). Снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода отбелязва спад с 1.0% спрямо месец август 2002 г.

Аналогично на производството, промишлените продажби отбелязват спад спрямо месец юли (с 6.5%) и ръст спрямо съответния месец на предходната година (с 11.0%). Ръстът на промишлените продажби спрямо м. август 2002 г. обхваща добивната (6.2%) и преработващата промишленост (13.4%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода отбелязва спад с 1.7%. В подотраслите, следвайки ръста в промишленото производство, нарастват и промишлените продажби на въглища и торф (34.9%), каучук и пластмаси (57.9%) и на текстил (40.6%).

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

През месец август текущата сметка има излишък в размер на 152.6 млн.щ.д. За периода януари-август обаче има дефицит, който възлиза на 814.6 млн.щ.д. (4.3% от БВП). През същият период на предходната година дефицитът беше –106.8 млн. щ.д. (0.7% от БВП).

Най-голям принос за влошаването на текущата сметка през периода януари-август има търговското салдо (82.7% по данни на БНБ). През периода януари-август външнотърговското салдо на страната е -1388.3 млн.щ.д., като се влошава с 72.9% спрямо същия период на предходната година. Влошаването е в резултат на изпреварващото нарастване на вноса над износа. За разглеждания период износът нараства с 33.5%, като възлиза на 4856.6 млн.щ.д., а вносът с 40.6%, като възлиза на 6766.6 млн.щ.д.

По-бързото нарастване на вноса се дължи от една страна на повишените международни цени на суровия петрол, което води до нарастване на вноса (по оценка на БНБ ефектът от тези цени върху салдото достига 66.1 млн.щ.д.) и от друга страна на намаленото външно търсене в резултата на слабия икономически растеж в страните от ЕС, които са основни търговски партньори на страната.

Графика 6: Текуща сметка и търговско салдо, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

Салдото на услугите е положително (562.75 млн.щ.д.), като се подобрява с 16.7 млн.щ.д. спрямо януари-август 2002 г. Приходите от туризъм за периода нарастват с 20.4% на годишна база, като възлизат на 1185.2 млн.щ.д.

Голям принос за нарасналия дефицит по текущата сметка през периода януари-август 2003 г. има и салдото по сметка "доход", което е отрицателно (-404.3 млн.щ.д.) и се влошава с  214.6 млн.щ.д. Причината за влошеното салдо по сметката е по-високият размер на плащания по облигации на правителството ( свързано с преструктуриране на този дълг) и на плащания на дивиденти на чуждестранни собственици.

Преките чуждестранни инвестиции нарастват с 66.4% на годишна база и достигат 583.2 млн.щ.д. Те покриват 71.6% от дефицита по текущата сметка за разглеждания период, при 328.0% за съответния период на 2002 г.

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

Според последните данни на НСИ и през месец август 2003 г. износа и вноса на стоки продължава да нараства спрямо  съответния месец на 2002 г. Износът (FOB) през август 2003 г. възлиза на 618.1 млн. щ.д. отбелязвайки покачване от 17.6% За периода януари-август износът възлиза на 4856.6 млн.щ.д. като нараства с 33.5% спрямо същия период на 2002 г.

Вносът (CIF) през месец август 2003 г. възлиза на 841.1 млн. щ.д. (ръст от 33.2% спрямо август 2002 г.), а за периода януари-август на 6766.6 млн.щ.д. (ръст от 40.6% спрямо същия период на 2002 г.).

Поради по-високите обеми на вноса търговското салдо за периода януари-август 2003 г. се влошава  с 585.1 млн.щ.д. спрямо съответния период на 2002 г., като възлиза на 1388.3 млн.щ.д. (7.3% от БВП). По изчисления на БНБ приносът на по-високите цени на суровия петрол и природния газ за влошаването на търговското салдо е 66.1 млн.щ.д.

Таблица 1: Търговско салдо, износ, внос, млн. щ.д

Източник: Българска народна банка

Нарастването на износа е характерно за всички основни стокови групи. Най-бързо нарастване за периода спрямо януари-август 2002 г. имат инвестиционните стоки (40.7%). С най-съществен принос за ръста на износа са потребителските стоки, които за разглеждания период отбелязват ръст от 36.4% (472.3 млн.щ.д.). Износът на суровини и материали нараства с 31.3% спрямо предходния период, като най-съществен принос за това има износът на чугун, желязо и стомана (76.5% нарастване). Значително нараства и износът на енергийни ресурси, като това се дължи на ръста в износа на петролни продукти (52.8%).

Графика 7: Износ, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

За разглеждания период с най-съществен принос за растящия внос са суровините и материалите и инвестиционните стоки, които нарастват съответно с 44.2% и 41.8%. Съществен принос за това нарастване има увеличения внос на руди (нарастване с 163.9%), текстилни материали (37.6%), машини и апарати (42.6%) и транспортни средства (54.3%). Вносът на потребителски стоки нараства с 41.1%, а на енергийните ресурси с 31.5%.

Графика 8: Внос, стокови групи, %

Регионалната структура на външната търговия показва, че Европейския съюз продължава да заема водещо място в нея (57.0% от износа и 49.9% от вноса на страната). Водещи търговски партньори по отношение на износа са Италия (14.9% от износа за периода януари-август), Германия (10.7%), Гърция (10.4), Турция (9.5%). Бързо расте износът за Хърватска (460.7%) и Китай (374.5%). При вноса Германия изпреварва Русия (дела на всяка от държавите в общия внос за периода е съответно 14.1% и 13.0%), следват Италия (с дял от 10.3%) и Гърция (6.7%).

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в България през периода януари-август 2003 г. възлизат на 583.2 млн.щ.д. Увеличението спрямо същия период на 2002 г. е с 232.8 млн.щ.д. (66.4%).

Значително нараства привлечения нетен Друг капитал. През разглеждания период той е в размер на 336.3 млн.щ.д., като нараства с 98.1% спрямо съответния период на 2002 г. В резултат на това неговият относителен дял в общия размер на ПЧИ се увеличава от 48.5% на 57.7%.

Графика 10: Преки чуждестранни инвестиции, януари-август, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

Най-много чуждестранни инвестиции през периода са привлечените от Швейцария – 31.7%, Нидерландия – 12.8% и Великобритания – 9.0%.

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Общият държавен и държавно гарантиран дълг в края на септември 2003 г. възлиза на 10243.8 млн. щ.д. (48.7% от БВП). Външният публичен дълг е в размер на 8922.4 млн.щ.д. (42.4% от БВП), като нараства с 461.7 млн.щ.д. спрямо края на 2002 г. (8460.7 млн.щ.д, 49.1% от БВП). Вътрешният държавен дълг е в размер на 1321.4 млн. щ.д. и представлява 12.9% от общия държавен дълг.

Изчислен в евро общият държавен дълг към септември 2003 г. е в размер 8791.5 млн. Публичният външен дълг възлиза на 7657.4 млн.евро, а вътрешният държавен дълг на 1134.1 млн.евро.

В края на септември делът на дълга в щатски долари в държавния дълг възлиза на 44.9%, а този в евро 32.4%. По отношение на лихвената структура делът на държавния дълг с фиксирани лихви възлиза на 41.9%, а дългът с плаващи лихви 58.1%.

Графика 9: Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерство на финансите

През месец септември е получено ново външно финансиране в размер на 551.5 хил.щ.д. Плащанията по външния дълг са 19.3 млн.щ.д. (12.8 млн.щ.д. са погашения по главници и 6.5 млн.щ.д. по лихви). В основната си част погашенията са извършени към, към МВФ – 6.3 млн.щ.д. и по държавно гарантирани заеми – 3.4 млн.щ.д.

Таблица 2: Основни макроикономически показатели, 1996-2002