Основни тенденции

• През първите девет месеца на годината, страната генерира икономически растеж от 4.2%
  
• Натрупаната инфлация през 2003 г. достигна 5.6% в резултат на поскъпването на хранителните продукти
  
• Индустриалният сектор продължава да расте с високи темпове, преди всичко в резултат на динамичното развитие на преработващата промишленост
  
• Вносът продължава да расте по-бързо от износа, в резултат на което търговското салдо е отрицателно и се влошава
  
• Слабо се покачи нивото на безработицата поради приключване на сезонните дейности
  
• Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-октомври нараснаха с 65.9% спрямо същия период на 2002 г.
  
• Изпълнява се критерият от Маастрихт – съотношение общ държавен дълг/брутен вътрешен продукт под 60%

Брутен вътрешен продукт

Реалният ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2003 г. достигна 4.3% и 4.2% за деветмесечието, сочат последните данни на Националния статистически институт. През третото тримесечие БВП възлиза на 9.6 млрд.лв. (5.5 млрд.щ.д.), а за деветмесечието е в размер  на 24.9 млрд.лв. (14.1 млрд.щ.д.). На човек от населението се падат 1220 лв. (701 щ.д.) през третото тримесечие и 3160 лв. (1794 щ.д.) за деветмесечието.

Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз, които през третото тримесечие на годината са успели да генерират растеж от едва 0.6%.

Графика 1: Реален ръст на БВП,%

Източник: Национален статистически институт

Създадената брутна добавена стойност (БДС) от икономическите дейности на националната икономика възлиза на 8492.9 млн. лева по текущи цени, като отбелязва ръст от 4.0%. Делът на частния сектор в БДС продължава да расте. През третото тримесечие на 2003 г. той е произвел 78.1% от БДС при 77.4% през третото на 2002 г.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, %

Източник: Национален статистически институт

В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в БДС е секторът на услугите (52.7%), следван от индустриалния сектор (28.3%) и аграрния сектор (19%). Спрямо третото тримесечие на 2002 г., най-голямо е нарастването на БДС реализирана от индустриалния сектор (8.4%). Секторът на услугите отбелязва ръст от 4.2%, а аграрният сектор отбелязва намаление от -2.7%.

От страна на търсенето сериозен фактор на растежа отново се явява ръстът на инвестициите в основен капитал (16.0%). Общият размер на инвестициите в икономиката (бруто капиталообразуване) през третото тримесечие на 2003 г. достигна 1923.2 млн. лв. Външнотърговското салдо от стоки и услуги през третото тримесечие на 2003 г. е положително. Износът на стоки и услуги надвишава със 120,2 млн.лева стойностния обем на вноса. За този период износът на стоки и услуги е нараснал с 4.0% спрямо съответното тримесечие на 2002 г., а вносът с 13.0%.

Инфлация

Според последните данни на Националния статистически институт през месец декември се наблюдава повишаване на общото ценово равнище с 1.8% спрямо предходния месец. Натрупаната от началото на годината инфлация е 5.6%. Поскъпването през миналия месец е най-високото, отчетено от началото на 2003 г. досега.

Графика 3: Инфлация, м, (дек. пг=100), %

Източник: Национален статистически институт

Повишаването на цените през месеца отново се дължи главно на хранителните продукти (4.2% спрямо ноември 2003 г., а от началото на годината с 7.5%). При цените на нехранителните стоки е налице увеличение от 0.3% за месеца и 1.5% от началото на годината. Разходите за обществено хранене през декември нарастват с 0.6% спрямо ноември и с 5.4% от началото на годината. Цените на услугите остават непроменени спрямо предходния месец, а спрямо декември 2002 г. се повишават с 11.7 %.

През декември от хранителните продукти значително са поскъпнали хлябът (8.5%), брашното (7.7%), зеленчуците (17.8%). При нехранителните стоки поскъпват бензинът (4.5%) и газта за битови нужди (1.7%), а течните горива за битови нужди поевтиняват (1.8%). От услугите през месеца са поскъпнали лекарските услуги (0.3%), а телефонните и телеграфните услуги поевтиняват (0.3%).

Безработица

Според предварителните данни на Агенцията по заетостта безработицата в страната през ноември е 13.22% като се повишава с 0,36 процентни пункта спрямо предходния месец.  Броят на безработните е 489618 или с 13292 повече от месец октомври. Спрямо месец ноември 2002 г. нивото на безработицата е значително по-ниско – с 3.65 процентни пункта.

Повишеното ниво на безработицата е резултат от приключване на сезонната заетост в редица дейности на икономиката, значителните съкращения в армията и завършилото участие на хора в някои програми и мерки за заетост и квалификационно обучение. Близо 10 000 души са започнали работа през ноември. Спрямо предходния месец се увеличава броят на безработните, започнали квалификационно обучение. През ноември 6417 безработни лица са включени в курсове за професионална квалификация (включително и по програми за обучение и заетост).

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

Равнището на безработицата е под-средното за страната в София-град (3.52%), Габровска (8.05%), Благоевградска (9.25%) и Бургаска (9.38%) област, а най-високо в областите Търговище (28.65%), Монтана (23.86%), Видин (22.12%) и Разград (21.67%). 

Промишленост

Според предварителните данни на НСИ и през ноември 2003 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 10.9% спрямо ноември 2002 г., а промишлените продажби – с 13.7%.

Растежът на производството обхваща всички сектори на промишлеността. Най-голям ръст отбелязва добивната промишленост - 17.7% на база същия месец на предходната година. За разлика от предходните месеци, преработващата промишленост през ноември отбелязва по-малък ръст от добивната - 12.7%. Снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода  е с ръст от 3.9%. В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при производството на текстил (58.5%), каучук и пластмаси (53.7%) и дървен материал (32.5%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Платежен баланс

През месец октомври дефицитът по текущата сметка е 210.5 млн.щ.д. През периода януари-октомври 2003 г. той възлиза на -1043.9 млн.щ.д. (5.5% от БВП), а през същия период на предходната година, съответно –222.3 млн. щ.д. (1.3% от БВП).

Основен принос за влошаването на текущата сметка през периода януари-октомври има търговското салдо (88.4% по данни на БНБ). През разглеждания период външнотърговското салдо на страната е -1786.1 млн.щ.д.(износ-фоб, внос-сиф), като се влошава с 40.7% спрямо същия период на предходната година. Влошаването е резултат от изпреварващото нарастване на вноса над износа. За разглеждания период износът нараства с 32.0%, като възлиза на 6185.3 млн.щ.д., а вносът с 38.7%, като възлиза на 7971.4 млн.щ.д.

Графика 6: Текуща сметка и търговско салдо, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

По-бързото нарастване на вноса се дължи от една страна на повишените международни цени на някои основни импортни стоки, което води до нарастване на стойностния обем на вноса и от друга страна на все още слабото външно търсене в резултат на ниския икономически растеж в страните от ЕС, които са основни търговски партньори на страната.

Салдото на услугите е положително (664.5 млн.щ.д.), като се подобрява с 26.7 млн.щ.д. (4.1%) спрямо януари-октомври 2002 г. Приходите от туризъм за периода нарастват с 20.9% на годишна база, като възлизат на 1473.3 млн.щ.д.

Голям принос за нарасналия дефицит по текущата сметка през периода януари-октомври 2003 г. има и салдото по сметка "доход", което е отрицателно (-448.8 млн.щ.д.) и се влошава с 215.8 млн.щ.д. Причината за влошеното салдо по сметката е по-високият размер на плащания по облигации на правителството (свързано с преструктуриране на този дълг) и на плащания на дивиденти на чуждестранни собственици.

Финансовата сметка през разглеждания период е положителна (1541.1 млн.щ.д.), като е с 243.4 млн.щ.д. повече спрямо същия период на 2002 г. (1297.7 млн.щ.д.).

Преките чуждестранни инвестиции нарастват с 65.9% на годишна база и достигат 1272.6 млн.щ.д. В резултат на това увеличение, съотношението ПЧИ/ дефицит по текущата сметка за разглеждания период е 121.9%.

Общият платежен баланс за периода януари-октомври възлиза на 699.0 млн.щ.д., при общ баланс от 561.3 млн.щ.д. за съответния период на 2002 г. Малката разлика в общия баланс въпреки значително влошената текуща сметка се дължи на статията "Грешки и пропуски", която е положителна в размер на 202.1 млн.щ.д., при отрицателна в размер от –513.9 млн.щ.д. за същия период на 2002 г.

Външна търговия

Според последните данни на БНБ и през месец октомври 2003 г. износът и вносът на стоки продължава да нараства спрямо съответния месец на 2002 г. Износът (FOB) през октомври 2003 г. възлиза на 602.9 млн.евро, отбелязвайки покачване от 12.7%. За периода януари-октомври износът възлиза на 5601.1 млн.евро като нараства с 11.0% спрямо същия период на 2002 г.

Вносът (FOB) през октомври 2003 г. възлиза на 825.1 млн.евро (ръст от 15.5% спрямо октомври 2002 г.), а за периода януари-октомври на 7215.2 млн.евро (ръст от 16.4% спрямо същия период на 2002 г.).

Поради по-високите обеми на вноса търговското салдо за периода януари-октомври 2003 г. се влошава  с 461.0 млн.евро спрямо съответния период на 2002 г., като възлиза на 1614.1 млн.евро (9.0% от БВП).

Източник: Българска народна банка

Най-бързо нарастване на износа през периода (спрямо януари-октомври 2002 г.) имат инвестиционните стоки (14.6%), което се дължи основно на електрическите машини (77.6%). С най-съществен принос за ръста на износа са потребителските стоки (5.1% принос за ръста на износа), който за разглеждания период нараства с 258.5 млн. евро (14.5%). Износът на суровини и материали нараства с 9.2% спрямо предходния период, като най-съществен принос за това има износът на чугун, желязо и стомана (41.1% нарастване). През отчетния период нараства и износът на енергийни ресурси с 1.2%, поради нарасналия износ на петролни продукти, който компенсира спада в износа на електричество.

Графика 7: Износ, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Ръст на вноса се наблюдава във всички основни стокови групи. За разглеждания период с най-съществен принос за растящия внос са суровините и материалите (6.7% принос за ръста на вноса) и инвестиционните стоки (4.4% принос), които нарастват съответно с 19.2% и 17.6%. Съществен принос за това нарастване има увеличеният внос на руди, текстилни материали, машини и апарати и транспортни средства.

Вносът на потребителски стоки нараства с 16.9%, а на енергийните ресурси с 8.6% (главно поради нарасналия внос на въглища).

Графика 8: Внос, стокови групи, %

Източник: Българска народна банка

Запазва се водещото място на Европейския съюз в търговията на България (56.5% от износа и 49.4% от вноса на страната). Водещи търговски партньори по отношение на износа са Италия (с 14.4% дял от износа за периода януари-октомври), Германия (10.7%), Гърция (10.3%), Турция (9.4%). Бързо расте износът за Китай (279.8% изменение спрямо същия период на 2002 г.) и Хърватска (148.2% изменение). При вноса най-голям дял има Германия (14.1%), следвана от Русия (12.9%) и Италия (10.1%). Най-бързо е нараснал вносът от Хърватска (125.3%) и Бразилия (101.0%).

Чуждестранни инвестиции

По предварителни данни преките чуждестранни инвестиции в България през периода януари - октомври 2003 г. възлизат на 1272.6 млн.щ.д. Увеличението спрямо същия период на 2002 г. е с 505.6 млн.щ.д. (65.9%).

Значително нараства привлеченият нетен друг капитал. През разглеждания период той е в размер на 610.9 млн.щ.д., като нараства с 403.7 млн.щ.д. спрямо съответния период на 2002 г. (207.2 млн.щ.д.) В резултат на това неговият относителен дял в общия размер на ПЧИ се увеличава от 27.0% на 48.0%.

Графика 10: Преки чуждестранни инвестиции, януари-октомври, млн. щ.д.

Източник: Българска народна банка

От общия размер на чуждестранни инвестиции през първите десет месеца на 2003 г. най-голям е процентът на тези от Унгария – 28.8%, Германия – 16.2% и Швейцария – 15.2%.

По икономически отрасли най-много са чуждестранните инвестиции в търговия и ремонт – 28.8% от общия размер на ПЧИ, транспорт, складиране и съобщения – 20.7%, преработваща промишленост 20.7%, операции с недвижими имоти 8.9% и финансово посредничество 7.8%.

Държавен дълг

Общият държавен и държавно гарантиран дълг в края на ноември 2003 г. възлиза на 8656.6 млн. евро (48.0% от БВП). Външният публичен дълг е в размер на 7507.1 млн. евро (41.6% от БВП), като намалява с 647.0 млн. евро спрямо края на 2002 г. (8154.1 млн. евро 49.1% от БВП). Вътрешният държавен дълг е в размер на 1149.6 млн. евро и представлява 13.3% от общия държавен дълг.

Във валутната структура на дълга в края на ноември се запазва сравнително високото ниво на щатските долари (44.5%), следвани от еврото (33.0%), други валути (13.8%) и лева (8.7%). По отношение на лихвената структура делът на държавния дълг с фиксирани лихви възлиза на 42.5%, а този с плаващи лихви 57.5%.

Графика 9: Държавен дълг, % от БВП

Източник: Министерство на финансите

Най-голям относителен дял в структурата на държавния дълг по видове кредитори има дългът в глобални облигации (заменили част от брейди книжата) и еврооблигации – 24.1%, следван от дълга към Лондонския клуб (брейди облигациите) 23.0%, вътрешния дълг (Държавни ценни книжа) 13.3%, дълга към Международния валутен фонд – 11.1% и дълга към Световната банка 10.3%.

Извършените плащания от началото на годината по държавния и държавногарантирания дълг възлизат на 1085.5 млн. евро, от които по вътрешния 394.1 млн. евро (60.3 млн. евро за лихви и отстъпки) и по външния 691.4 млн. евро (376.1 млн. евро погашения по главници). Получените външни заеми за единадесетмесечието възлизат на 419.1 млн. евро, в резултат на което нетното външно финансиране към края на ноември е 43.0 млн. евро. За периода януари – ноември 2003 г. най-големи външни кредитори са Световната банка – 151.2 млн. евро и Международния валутен фонд – 131.2 млн. евро.

Основни макроикономически показатели, 1996-2002