На фона на често цитираните данни за външната миграция на населението, миграционните процеси, които протичат вътре в страната, често остават встрани от публичния интерес. Прегледът на данните на НСИ за периода между 2007 и 2015 г. показва, че цели 79% от миграцията всъщност е вътрешна за страната, като миграцията към столицата е 2,7 пъти по-ниска от общата миграция към останалите 27 области на страната.

Механичното движение на населението между областите в страната проследява лицата, които са променили своето обичайно местоживеене (настоящ адрес). Представените тук данни описват както вътрешната, така и външната миграция по линия на изселването на населението от дадена област. От 2007 г. насам данните за механичното движение на лицата между областите в страната включват и данни за външната миграция, поради което фокусът е именно върху периода 2007-2015 г. Подробни данни за миграцията от и към всяка една област през годините е достъпна на страницата на НСИ.

В този материал разделяме населението на всяка област на три групи: 1) насочили се към столицата; 2) насочили се към чужбина; 3) насочили се към друга област. Лицата, които променят обичайното си местоживеене без да напускат пределите на областта, в която са живели преди това (например лице, което се е преместило от Община Несебър в Община Бургас), не са обект на настоящия анализ.

ОБЩА КАРТИНА

В периода между 2007 и 2015 г. лицата, които променят обичайното си местожителство като същевременно напускат областта, в която живеят, възлизат на близо 743 хиляди души. От тях около 157 хиляди се преместват в столицата, а близо 156 хиляди – в чужбина. Останалите 430 хиляди души сменят обичайното си местожителство с такова в друга област на страната.

През всяка една година в периода 2007-2015 г. над 50% от лицата, които променят своето обичайно местожителство, всъщност отиват в някоя от другите 27 области на страната. Най-много лица се преместват в Пловдив (47 хил. души), Варна (44 хил. души) и Бургас (34 хил. души), а най-малко - във Видин (6,7 хил. души), Смолян (5,7 хил. души) и Кърджали (под 5 хил. души).

Пикът на миграцията към столицата е през 2011 г., когато близо 26% от лицата, сменили обичайното си местоживеене, се насочват именно към нея, а едва 15% - към чужбина. Именно 2011 г. е и годината с най-малко механично движение на населението, като причината е спадът на външната миграция. През 2011 г. броят на лицата, които са сменили обичайното си местоживеене с такова в чужбина, спада около три пъти спрямо 2010 г. - от 27,7 на 9,5 хил. души. В периода 2012-2015 г., обаче, се забелязва тенденция все повече хора да избират чужбина пред столицата, като през последните две години от периода за пръв път по-голям дял от населението напуска страната, отколкото идва в столицата.

Бърз анализ на взаимодействието между различни социалноикономически показатели и механичното движение на населението показва устойчива, умерено положителна зависимост между миграцията към София и възрастовата структура на населението по области. Колкото по-висока е възрастовата зависимост (измерена като съотношение между броя на лицата на възраст над 65 г. и тези на възраст 0 до 14, или като съотношение на тези на 65 и повече години към тези на 15-64 години), толкова по-висок е делът на преместилите се в столицата. Обратно, колкото по-неблагоприятна е възрастовата структура, толкова по-ниска е миграцията към чужбина, както и към други области в страната.

Автор: Явор Алексиев, Божидар Радев, ИПИ