Данните на БНБ показват, че приходите  в бюджета от данъка върху лихвите по депозитите за първите 3 месеца на тази година са едва 15.5 млн. лв. Това означава, че има сериозен риск да не бъдат  изпълнени предвидените от предишния финансов министър Симеон Дянков приходи от 132 млн. лв. от този налог. Ако се запази темпът от първото тримесечие, в Бюджет 2013 ще влязат само около 62 млн. лева.

Колкото и да отричат банкерите, че тази ситуация ги притеснява, тя е сигнал за промяна в системата. Учебникарско правило е, че спестяванията са полезни за банките и респективно за икономиката, защото се осигурява ресурс за кредитиране. От друга страна, има застой на кредитния пазар, а и на практика приливът на пари в банките постепенно намалява, най-вече заради свиването на депозитите. Все пак не е началото на 2009 г., когато настъпи бумът на спестовността. Тогава лихвите по депозитите се изстреляха до рекордни нива и в продължение на 4 години спестяванията на домакинствата нарастваха с по 3-4 млрд. лв. на година. Статистиката показва, че особено през 2011 г., а и през 2012 г. всеки месец в банките са влизали средно по 300 млн. лв. на гражданите.

Ценовият натиск на банките

От началото на годината вложителите и потребителите на банкови услуги са подложени на ценови натиск. Това се дължи както на спадането на лихвите по депозитите, така и на нарастването на различни такси, които банките въведоха. Като се прибави и противоречивият данък върху лихвите от срочните депозити, който пренасочи голям ресурс към други финансови инструменти, банковата система е изправена пред ново предизвикателство.

За него неотдавна предупреди и управителят на БНБ Иван Искров: „Банките в България, които в такава висока степен разчитат на спестяванията на индивидуалните клиенти, следва да си дават сметка, че същите тези клиенти вече получават много ниска реална доходност от своите депозити – отчитайки в съвкупност инфлацията, таксите (вкл. при платежни операции) и новия данък”.

И третият логичен въпрос, свързан с депозитите е:

Има ли смисъл от промяната на данъка върху лихвите по срочните депозити?

Целта е да се въведе необлагаем минимум за влоговете до 1000 лв., които като брой са най-много от всички депозити. Затова пък се обмисля налогът да важи за всички видове депозити, което означава, че с 10-процентен данък върху лихвите ще се облагат и освободените в момента безсрочните влогове, много от които са детски.

И сега, както и при въвеждането на данъка, банкерите са скептични. Те не одобряват най-вече намерението да се въведе контролен механизъм, който да не допуска раздробяването на депозитите на по-малки сметки до 1000 лева. Така бюрокрацията ще се увеличи, защото банките ще трябва да обменят информация за сметките на всички лица, които решават да открият такъв спестовен влог. Може да се стигне и до създаване на депозитен регистър по подобие на кредитния. В крайна сметка ще бъде нарушена банковата тайна. Според юристи, промените може да бъдат атакувани в Конституционния съд и със сигурност ще бъдат отменени, защото отнемат конституционното право на всеки да управлява сам личните си средства.