От 90-те години насам България е в сериозна демографска криза. Населението в цялата страна прогресивно се стопява – през 2000 г. то е било 8,1 млн. души, а през 2014 г. то е с почти милион по-малко - 7,2 млн. Този процес е следствие от негативен механичен прираст (т.е. нетна емиграция) и отрицателен естествен прираст.

Тези проявления на демографската криза обаче не са равномерно разпределени из цялата страна – поради вътрешна миграция от по-малки населени места към по-големи и от по-слабо развити територии към по-развити и по-бързо развиващи се, тези негативни ефекти биват изострени в едни райони и притъпени в други. Предвид тези различни процеси по територията на страната, е интересно да се изследва динамиката в състава на общинските администрации по места.

За целта ще използваме брой общински служители на 1000 души от населението. Измервайки неговите вариации през годините ние можем да добием една добра представа за това как и доколко се отразяват демографските процеси върху администрацията на всяка община в страната.

За целите на настоящия кратък сравнителен анализ се фокусираме върху две години – 2010 и 2014. Според данни на НСИ и официалните отчети на общинските администрации в страната през този период населението в страната спада с 4%, а броят на общинските служители - само с 0,1%. Това води до ръст в броя на общинските служители на 1000 души от населението от 2,90 през 2010 на 3,02 през 2014 г. На таблицата долу може да се види разбивка на този индикатор по области, със сравнение на промяната през 2014-та спрямо 2010 година.

Областите, в които относителният брой на общинската администрация спрямо местното население е най-висока, т.е. може да се предполага разхищение на общински ресурс (а съответно - и на държавен ресурс през държавните трансфери към общините), са едни и същи и за 2010 г., и за 2014 г. Това са областите Видин, Добрич (без град Добрич), Кърджали, Смолян и Ямбол. Областите с най-нисък брой общински служители на 1000 души от населението през 2010-та също запазват своите позиции през 2014 г.: Сливен, Русе, Варна, Стара Загора и Перник. Поглеждайки третата колона, където е вписана промяната на индикатора през 2014 спрямо 2010 г., забелязваме, че само в четири общини се наблюдава свиване на общинските администрации спрямо местното население. Това са областите Ямбол (-0,37; -7%), Плевен (-0,19; -6%), Варна (-0,13; -5%) и Сливен (-0,06; -2%). Във всички останали области се наблюдава увеличение на броя общински служители на 1000 души от населението. Областите, в които това увеличение е било най-голямо, са Ловеч (+0,96; +24%), Смолян (+0,53; +10%) и Благоевград (+0,52; +16%).

Интересно е и да се обърне внимание и на това в кои общини промяната е била най-значителна за периода. На следващите две таблици могат да се видят именно тези данни, съпоставени с промените в броя общински служители и население в съответните общини през 2014 г. спрямо 2010 г. Всички стойности са в промили.

Веднага се забелязва, че четири от общините с най-голямо увеличение в съотношението между местната администрация и населението се намират в област Бургас – това са Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево. Другите две общини – Белица и Ковачевци, се намират респективно в област Благоевград и област Перник. В пет от общините в първата таблица увеличението в индикатора общински служители/1000 души население се дължи както на спад в броя на жителите в общината, така и на увеличение в броя на общинските служители. Само в Ковачевци увеличението се дължи изцяло на демографски промени, а в Белица, въпреки че населението всъщност е нараснало за периода, съотношението на администрацията към населението се е увеличило с цели 133%!

Във всички общини броят общински служители на 1000 души е доста по-малък, с между 20% и 40%, въпреки съответния спад в населението.

По подобен начин трябва да се развива и ситуацията в цялата страна. Постепенният спад в населението на България, както и въвеждането на е-услуги от общините, предполага и по-малко нужда от персонал от страна на местната администрацията. Необходими са мерки за постепенно плавно съкращаване на размера на общинските администрации, особено там, където демографските процеси са най-негативни и съответно – нуждата от административен персонал намалява най-бързо.

Автор: Георги Вулджев, И.П.И