Тенденцията да се понижават основните лихвени проценти (ОЛП) до рекордно ниски нива, зародила се около Голямата рецесия от 2007/08 г. в САЩ и последвалата дългова криза в Европа, не е отмряла в глобален мащаб. Нещо повече – след като Европейската централна банка (ЕЦБ) за пръв път в историята прибягна до намаляването на основния лихвен процент по депозитите до негативна величина в средата 2014 г. (първоначално редуцирайки ги до -0,1%, а в последствие до -0,3% в началото на декември 2015 г.), подобна политика предприе и централната банка на Япония – Bank of Japan (BoJ). В края на месец януари тя въведе негативен лихвен процент от -0,1% по резервите на търговските банки, надвишаващи минимално изисквания размер от депозитите на вложителите, които те трябва да съхраняват. Същевременно лихвения процент по овърнайт депозитите на търговските банки при BoJ са на рекордно ниски стойности под 1% от 1996 г. насам, а от 1999 г. са почти на нулева стойност.

Подобна неортодоксална политика на централните банки, макар и не под формата на негативни лихвени проценти, се следва и от други големи и не толкова големи централни банки. Лихвените проценти по депозитите при Федералния резерв на САЩ (между 0,25 и 0,5%), централната банка на Англия – Bank of England (0,5%), а от вчера и при Българската народна банка (БНБ) са около или малко над 0%. Други централни банки, като Народната банка на Китай, все още не са намалили лихвените проценти до 0%, но и там тенденцията към понижаване на основните лихви е ясно изразена. Финансовата институция понижи лихвите по депозитите шест поредни пъти до 1,5%. В случая на БНБ не става въпрос за целенасочена политика на централната банка, тъй като основният лихвен процент се определя от лихвения процент на междубанковия пазар, но все пак България се присъедини към клуба на страните със ZIRP (zero interest-rate policy; политика на нулев лихвен процент).

Какво целят централните банки по света?

Идеята зад манипулацията на лихвените проценти всъщност е изключително проста, когато става въпрос за централните банки, които могат да прилагат самостоятелна лихвена политика. Редуцирането на лихвите, смятат централните банкери, е инструмент за повишаване на икономическата активност и постигане на таргетирания процент на инфлацията, измерен посредством индекса на потребителските цени (каква е връзката между индекса на потребителските цени и икономическия цикъл ще разгледаме в друга статия). Накратко, намаляването на ОЛП е изключително полезно за икономиката, тъй като чрез този ход се помага на стопанството да се справи с кризите и да се върне към икономически растеж.

Това, за което централните банкери несъмнено са прави, е, че ОЛП оказва въздействие върху поведението на икономическите агенти и най-вече върху институциите от финансовия сектор. Чрез намаляването на лихвените проценти на депозираните от банките средства при централната банка, търговските банки биват дестимулирани да съхраняват средствата си в централните банки. Причината за това е, че те вече не им носят приходи под формата на лихва. По този начин всъщност те са стимулирани да раздадат парите като кредити на домакинствата и фирмите, тъй като кредитите ще им донесат доходност, а поддържането на средствата „в покой“ - не.

Точно това е крайната цел на ZIRP. Увеличаването на стимулите на банките да отпускат кредити, посредством които да се съживи икономическата активност, а нарасналата икономическа активност, под формата на покачване на потребителското търсене, води и до повишаване на цените на потребителските стоки. Ръстът на последното – в умерени граници – е положителен ефект, защото показва, че икономиката расте.

Разбира се, идеята на централните банкери е, че когато икономиката тръгне нагоре, движена от покачването на кредитирането, те ще успеят да я спрат, преди да прегрее.

Нежеланите ефекти

На книга и без да коментираме методите, посредством които се измерва представянето на икономиката (индексът на потребителските цени, брутният вътрешен продукт, заетостта и т.н.) действията на гуверньорите на централните банки изглеждат логично. Проблемът идва от това, че в действителност се наблюдават повече ефекти, отколкото може би авторите на ZIRP подозират.

Първо, ако търговските банки имаха изхода да отпуснат допълнителните средства като кредит, те биха го направили. Фактът, че се въздържат от увеличаване на кредитирането, показва, че може би според тях икономическата конюнктура не е подходяща за отпускането на допълнителни средства към бизнеса и домакинствата. Затова принуждаването им пряко волята си да раздават нови кредити само по себе си е достатъчно, за да се покаже, че политиките на централните банки може би не създава позитивни ефекти в икономиката.

Но докато подтикването на търговските банки към създаването на нови кредити е просто върхът на айсберга, „под повърхността“ се крият истинските беди за икономиката, a те започват да се проявяват малко преди новите креди да достигнат до кредитополучателите и след това.

Първо, за да бъдат отпуснати новите кредити и за да станат те привлекателни за кредитополучателите, банките обикновено намаляват лихвения процент – в противен случай допълнителните суми, които са стояли на депозит в централните банки, трудно ще бъдат отпуснати като заеми. Именно с този ефект започват негативните последици за икономиката. Лихвите по кредитите са от фундаментално значение за икономиката, защото те показват кои проекти на бизнеса и придобивки на потребителите са осъществими/достижими при текущото състояние на икономиката. Понижаването на лихвите оказва драматичен ефект върху икономическите агенти.

От една страна, за компаниите проекти, които не са били осъществими, вече изглеждат рентабилни. От друга страна, потребители, които не биха могли да си позволят нов автомобил/телевизор/имот, вече имат усещането, че доходите им са достатъчни, за да се придобият новите стоки. Ала не бива да забравяме, че тези впечатления се дължат само и единствено на политиката на централната банка, която оказва ефект върху действията на търговските банки. В действителност спестяванията в икономиката не са нараснали или не са нараснали в достатъчна степен, за да позволят новите разходи (обяснението на ефектите от банкирането с частични резерви, което се наблюдава де факто в целия свят и което също оказва въздействие върху бизнес цикъла, ще бъде предмет на друга статия). Така домакинствата потребяват повече, а фирмите започват проекти, които иначе не биха започнали.

Номинално промяната в поведението на икономическите агенти се отразява благоприятно върху макроикономическите индикатори. Брутният вътрешен продукт се покачва, тъй като домакинствата и бизнесът разходват повече, в краткосрочен план заетостта също расте, заедно с производството и услугите.

Така първоначално ефектите от намаляването на лихвените проценти, в комбинация с други фактори, като банкирането с частичен резерв, рисуват една положителна картина на икономически растеж. Тя се подкрепя и от номиналните данни. Но положителните данни винаги се обръщат, тъй като в един момент кредитирането „прегрява“ счетоводните баланси на банките и размерът на отпуснатите кредити ги поставя в ситуация, в която те са неплатежоспобни, тъй като количеството кредити е огромен процент от отпуснатите депозити и ако дори малка част от депозантите поискат парите си, финансовите институции няма да са в състояние да ги изплатят (те по презумпция се намират в такова положение, неслучайно съществуват институции като Фонда за гарантиране на депозитите, а държавата помага на затънали банки, дори и в България).

Тук магията на лесните пари вече се разваля. Поради рисковете пред платежоспособността си, при равни други условия, банките покачват лихвените проценти по кредитите. Това има унищожителен ефект върху домакинствата и компаниите, които са се подвели по изкуствено ниските кредити – в условията на покачващ се кредит и все по-трудно финансиране, те вече са неспособни да поддържат проектите си или да изплащат придобитите стоки с разполагаемите си доходи. Така започва вълната от фалити (корпоративни и индивидуални) и рецесията – процесът, чрез който икономиката се изчиства от погрешните решения, взети в резултат на манипулиране на лихвените проценти (а често и на други фактори).

Изводи

Редуцирането на основните лихвени проценти е сред малкото оръжия в арсенала на централните банки. Използването му означава само едно – че централните банкери осъзнават, че икономиката се намира в неблагоприятно състояние, както и че растежът ще бъде постигнат трудно. Въвеждането на нулеви и отрицателни лихвени проценти обаче е и знак, че централните банки няма какви политики повече да предприемат.

Но всъщност за икономиката е по-добре, че централните банки нямат повече оръжия в арсенала си, защото в момента, в който те намалят лихвените проценти – особено когато това понижение е до 0% или още по-ниско – неизбежно мотивите на икономическите агенти се изкривяват и се създава усещане за благосъстояние, което не съществува.

Именно когато това стане ясно се появяват икономическите рецесии, за да коригират грешките, създадени от интервенцията на централните банки. В този ред на мисли централните банки използват „лекарство“ (ниските лихвени проценти) срещу процеса на оздравяване, а не, какъвто е разпространеният възглед, срещу заболяването. А новите дози от тяхната политика ще създадат необходимостта от още по-тежък оздравителен процес, който несъмнено ще се появи под формата на още по-тежка икономическа криза. Един от истинският церове срещу постоянно повтарящите се цикли на бумове и рецесии е да се елиминира изобщо възможността централна институция да коригира и променя толкова важен ориентир, колкото е лихвеният процент в икономиката.