Огромен ръст на сивата икономика за 2009 – 2012 г. е отчетен от Българската стопанска камара. Укритите средства за периода се равняват на повече от 12,2 млрд. лева.

"Сивият сектор е особен икономически звяр, който се увеличава или намалява в зависимост от условията, в които действа. Това е много вредно явление за икономиката, което пренасочва инвестиционните потоци, закрива качествени работни места, увеличава търговията с влияние и др. Сивата икономика в България е нараснала рязко за периода 2009-2012 г. и този ръст е право пропорционален на размера на намаления дял на данъчните приходи", заяви Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК), цитира „Преса“.

Представеният днес анализ за периода 2007 – 2012 г. сочи, че ръстът на данъчните приходи не следва измененията в брутния вътрешен продукт (БВП), при което се наблюдава срив в приходите за 2010 г.

Средният темп на нарастване на БВП е 5.8% като за периода 2007-2008 г. той е с близо 15%. Това означава, че макроикономическото ниво на българската икономика не е засегнато съществено от икономическата криза, за разлика от другите европейски страни. „Причината е, че държавата прехвърля негативите от кризата преди всичко върху малкия и среден бизнес, точно тези, които създават условия за социално благополучие на нацията", посочва още Данев.

Особено драматичен ръст на сивата икономика се наблюдава през 2010 г. - повече от 5.1%, който слабо започва да намалява в следващите години, отчитат от БСК.

Увеличението на дела на сивата икономика в страната е свързано с „неразумната данъчно-осигурителна политика и невъзможността на данъчната администрация да се справи с деструктивната роля на това явление“, смята изпълнителният председател на камарата.

Според него основната грижа на държавата трябва да се насочи към увеличение на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи. От БСК предлагат промени в закона за ДДЗ, в Закона за здравеопазването с корекции в процедурата за възстановяването на здравноосигурителните права, както и с въвеждането на финансови норми за здравно обслужване.

Сметната палата трябва да прави проверки на осигурителните плащания, в т.ч. и на здравните осигуровки, превеждани от държавни и общински структури. Трябва да има и възможност за контрол, и налагане на санкции за неправомерни действия на държавните и общински структури. Това смятат още от БСК.

Мерките за борба със сивата икономика включват и укрепване на аналитичното звено на НАП за идентификация на укритите обороти, доходи, осигурителни плащания и други нарушения.

Според Данев е нужно да се изгради цифрово базирана библиотека за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период чрез аутсорсване на принципа на публично-частното партньорство. Наложително е и да се облекчат изискванията за сключване на споразумения между задължените лица и органа по приходите за разсрочено плащане на данъчните и осигурителни задължения. Трябва да се обвърже системата на стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключилите съдебни производства, допълват от БСК. 

В прикачения файл може да видите данните от изследването на БСК.