Новата визия - професионално обучение и обучение през целия живот

Гимназиалното и университетското образование не са обвързани с професионалните потребности на пазара на труда, с бизнеса и високотехнологичните производства. Приемът на кадри в университетите няма връзка с нуждите от конкретни специалисти на трудовия пазар. Професионалните училища не предлагат кадри на предприятията. След 23 години преход най-накрая стигнахме до извода, че техникумите и професионалните гимназии са били полезни, което призна при откриване на учебната година президентът Росен Плевнелиев.

Премиерът Пламен Орешарски обяви миналата седмица, че този сектор ще е приоритетен през 2014 г. заради социалната си и икономическа значимост. Освен духовният принос, образованието има и огромно икономическо значение за повишаване на конкурентността, подчерта министър-председателят. От догодина работодателите ще могат да кандидатстват по проекти за осигуряване на професионално обучение на кадри, за привличат на млади специалисти от професионални училища и от университети на работа, за задържането им в българския бизнес и за привличането им обратно от чужбина. Това са така наречените работодателски инициативи за професионално обучение и обучение през целия живот с възстановяване на част от разходите за специфично обучение на новите служители и постоянно обучение на старите кадри. Те ще бъдат финансирани от Европейския социален фонд.

Повече радост и игри в училище

За да има траен интерес към училището, стратегията за образование предвижда децата да тръгват на предучилище още от 5-годишна възраст, а в 1 клас – на 6 години, както това е в почти цял свят.

Два приоритета съдържа ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и те се съдържат в мерките - „Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж“ и „Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж“. МОН работи по Национална стратегия за образованието до 2020 г., която трябва да бъде представена на Брюксел до май 2014 г., за да получим финансиране.

Нужен е нов подход към образованието на учениците от 1 до 12 клас – с повече положителни емоции. В МОН са стигнали до извода, че отношението към училището трябва да се промени и то да не е вече сцена за изпитване, подтискане и несправяне, а място за игри, радост и удоволствие от научаването на нови неща за света и приятно общуване с приятели и преподаватели. Враждебната и отблъскваща среда е сред основните причини много от подрастващите да се отказват да завършат образованието си.

В стратегията се акцентира върху мерки за улесняване на достъпа до различни форми, като самостоятелно и електронно обучение на децата със специални нужди поради някакви физически или ментален проблем. Счита се, че над 70% от тях са интегрирани с връстниците, но нямат равни шансове за университетите, а след това и за наемане на работа, тъй като тази база все още не е достъпна за тях.

25% от ромите - грамотни до 2020 г.

ЕК винаги е размахвала пръст за липсата на мерки за интеграция на ромите, което личи и в разликите като дял на неграмотните при трите основни етнически групи. Само 0,5% от българите са неуки, при турците са 4.7%, а при ромите са 11.8%. 23.2% от циганите до 15 години не учат, 12% от турците и 5,6% от българите са напълно неграмотни. Едва 0.5% от ромите са с висше образование, а половината са с начално или незавършено начално образование. Това се обяснява с физическата невъзможност да посещават училище поради финансови, битови, здравословни и културни проблеми.

Стратегията предвижда мерки за задържане на децата от малцинствата в образователната система чрез целодневно обучение и насърчаване на родителите им да учат. До 2020 г. грамотността сред ромското население да се увеличи с 25%, като тези образовани и тясно специализирани сънародници да заемат 23% от общия пазар на труда в страната при под 1% към днешна.