Оценката на ЕС за българското образование: Недостатъчен бюджет и лоша инфраструктура

26.09.2019 | 14:55
по статията работи: econ.bg
В България престижът на преподавателската професия е нисък, а работната сила в сектора на преподаването застарява. Усилията за модернизиране на системата за образование и обучение продължават, но подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на
Оценката на ЕС за българското образование: Недостатъчен бюджет и лоша инфраструктура
Снимка: под лиценза на creative commons

В България престижът на преподавателската професия е нисък, а работната сила в сектора на преподаването застарява. Усилията за модернизиране на системата за образование и обучение продължават, но подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на труда и приобщаващ характер продължава да бъде предизвикателство. Това са част от изводите в годишния доклад на Европейската комисия за образованието в частта му за България.

Сред другите изводи е, че демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население е голяма, но участието в обученията за възрастни е слабо.

Предприети са стъпки за повишаване на приложимостта на професионалното образование и обучение за пазара на труда.

Преподавателите

Престижът на преподавателската професия е нисък. Въпреки че процентът на завършилите програми за обучение на преподаватели е приблизително колкото средния за ЕС, само 60% от завършилите в действителност започват да упражняват професията. Ниските заплати са основният фактор, който възпира младите хора да изберат преподавателската професия. Други отрицателни фактори са непривлекателните условия на работа, намерили отражение например в недостатъчните възможности за професионално развитие или във влошаването на дисциплината в час.

Преподавателската професия е особено непривлекателна за мъжете, които съставляват едва 17% от преподавателите в училищата (средна стойност за ЕС: 28%).

Само 17.7% от преподавателите смятат, че професията им се оценява от обществото, а само 57% смятат, че предимствата на това да бъдеш преподавател надхвърлят недостатъците (OИСР, 2019 г.).

Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и съответно е вероятно да достигнат възрастта за пенсиониране в рамките на следващите 10 години; 10% вече са над 60 години. Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи.

Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи е голяма.

В доклада се посочва, че от началото на образователната реформа през 2016 г. със Закона за предучилищното и училищното образование, са предприети редица стъпки за повишаване привлекателността на професията. Въпреки това тя продължава да е изправена пред важни предизвикателства.

Изтъква се, че за да се избегне евентуална криза поради високия брой пенсиониращи се преподаватели, се изпълняват планове за удвояване на заплатите на преподавателите до 2021 г. в сравнение с размера им от 2017 г., като заплатите ще достигнат 120% от средната за България работна заплата.

Инвестиции

Според Еврокомисията въпреки че публичните разходи за образование се увеличават, системата продължава да бъде недостатъчно финансирана.

През 2017 г. общите бюджетни разходи в България за образование се повишиха с 8% в реално изражение в сравнение с предходната година, като се равняват на 3.6% от БВП. Въпреки това подобрение публичните разходи за образование са все още сред най-ниските в ЕС и са значително под средната стойност за ЕС от 4.6%.

Образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация. Съществуват значителни различия в качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение (УНИЦЕФ, 2018 г.). В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. В допълнение поддържането на подходящо отопление през зимата е предизвикателство в редица училища в по-бедните общини. Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии училища и свързани училища в сравнение със средните стойности за ЕС. Мрежата на детските градини и яслите също не е достатъчно развита.

Образованието в ранна детска възраст

Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. От 2014 г. насам в България процентът на участие за деца на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст намалява. Последните налични данни показват равнище на записване от 83.9%, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 95.4%.

Въпреки текущите усилия, преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. През 2018 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата за образование и обучение (възрастова група 18-24 години), е 12.7%, което все още надвишава националната цел на България по стратегията "Европа 2020" от 11% и средната стойност за ЕС от 10.6%. От 2010 г. насам не е отбелязан съществен напредък, като делът варира около 12-14%.

Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско.

Въпреки че се изпълняват редица мерки за подобряване на качеството и равенството в образователния подход, съществуващите данни показват, че са налице важни пропуски в придобиването на основни и цифрови умения. В данните от PISA за 2015 г. се посочва, че около 40% от подрастващите в България не притежават основни компетентности в областта на четенето, математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60% сред учениците в неравностойно положение (ОИСР, 2016 г). Цифровите умения сред младежите са на ниско равнище: само 53% от младите хора на възраст 16-19 години оценяват своето ниво на цифрови умения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83%.

Ромските деца е по-малко вероятно да посещават детска градина и е много по-вероятно да отпаднат от училище.

Висше образование

Броят на студентите продължава да намалява, докато участието на студенти в неравностойно положение е твърде слабо.

Броят на студентите, записани в университети, продължава да намалява главно поради демографските тенденции, но също така и поради националната политика за намаляване на броя на студентите в някои учебни области. През 2018 г. броят на записаните студенти е бил с 20% по-нисък за бакалавърска степен и с 15% по-нисък за магистърска степен, отколкото през 2013/2014 г. Същевременно броят на докторантите се е увеличил със 7% за същия период. Броят на международните студенти се увеличава, но недостатъчно, за да компенсира големия брой българи, учещи в чужбина.

Завършването на висше образование сред населението на възраст 30-34 години се е увеличило слабо до 33.7% през 2018 г., но все още епод националната цел на България по стратегията "Европа 2020" (36%) и средната стойност за ЕС от 40.7%. Неравнопоставеността между половете продължава да съществува, като 40.8% от жените в тази възрастова група са завършили висше образование в сравнение с 27% от мъжете.

Има мерки за повишаване на приложимостта за пазара на труда, но като цяло висшето образование все още не е съобразено в достатъчна степен с нуждите на пазара на труда.

Профилът на висшистите не съответства на квалификациите, които се търсят на пазара на труда. Наличните данни показват, че България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в областта на социалните науки, стопанската дейност и правото, докато броят на висшистите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката остава нисък.

Забелязват се някои положителни тенденции (например намаляване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличаване на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), по отношение на които търсенето на пазара на труда е голямо, е все още твърде слаба.

Професионално образование и обучение

Наличните данни показват лек спад в общия брой на записаните ученици в гимназиалния етап на pрофесионалнoто образование и обучение (50.7% през 2017 г., което все още е над средната стойност за ЕС от 47.8%). Процентът на заетост на наскоро завършилите е нараснал значително през 2018 г., достигайки до 66.4% в сравнение с 59.1% през предходната година. Въпреки това през 2018 г. той продължава да бъде значително под средната стойност за ЕС от 79.5%.

Обучение за възрастни

Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на населението е голяма, се посочва в доклада. В България 17.4% от трудоспособното население на възраст 25-64 години (приблизително 677 000 души) са нискоквалифицирани. Въпреки че този процент е малко под средния за ЕС (21.9%), той е особено проблематичен, тъй като съответства на удвоения брой на свободните работни места, за които се изисква елементарно ниво на умения (357 000).

Само 2,5% от хората на възраст 25-64 години в България са преминали обучение през четирите седмици, предхождащи наблюдението на работната сила (средна стойност за ЕС: 11.1%).

Предприети са стъпки за повишаване на пригодността за заетост на групите в неравностойно положение и за намаляване на регионалните различия в равнищата на заетост сред населението в трудоспособна възраст.

Липсва всеобхватна система за обучение и оценяване на преподавателите и за обучение в областта на образованието за възрастни, като предлагането не е достатъчно.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 14.10   1066 г. – Норманското нашествие: Битка при Хейстингс: Кралят на Англия Харолд II е убит близо до Хейстингс от нормандската армия, предвождана от Уилям Завоевателя,...