Минималната работна заплата (МРЗ) не е универсален или точен измерител за стандарта на живот, който може да бъде постигнат с получените приходи от индивидите. Така например, ако посочим, че МРЗ в България към момента е 420 лв. или 210 евро, а тази в Полша е 430 евро, ние не бихме могли просто да заключим, че служителите, заработващи най-ниското възможно възнаграждение за 8-часов работен ден, са два пъти по-добре от българските си колеги. Трябва да се вземат предвид и фактори като разходите за живот в отделните държави, които остават скрити за наблюдателя, ако той използва номиналните стойности на минималните работни заплати (или които и да са други възнаграждения) за сравнение на качеството на живот в съответните държави.

Източник: Financial Times

Затова в икономиката се използва паритетът на покупателната способност, който измерва какво количество от определени стоки могат да бъдат закупени с някакво количество от двете валути, като по този начин дава относително по-обективна представа за действителния стандарт на живот в разглежданите страни.

Така е разработен и индексът Big Mac. Той има предимството, че стоката, която се използва като мерило за покупателната способност на валутите, е универсална по целия свят, като изследването ни представя колко минути е необходимо да работи един служител, в случая получаващ минимална работна заплата, за да може да си закупи 1 Big Mac. По този начин добиваме относително доста обективна представа за цената на труда в отделните държави по света, както и за стандарта на живот в тях.

Колкото по-голяма е една територията на картата на страните по паритета на покупателната способност на минималната работна заплата, толкова по-дълго трябва да работи един служител, за да си позволи хамбургер Big Mac; съответно толкова по-нисък стандарт на живот може да постигне с МРЗ в съответната страна.

Цялата карта можете да видите тук.