Пандемията от COVID-19 предизвика масов срив на човешкия капитал в критичен момент от живота на младите, нарушвайки развитието на милиони деца и младежи в страните с ниски и средни доходи. Това показва първият анализ на данни от целия свят, който изследва показатели на деца и младежи под 25-годишна възраст към момента на настъпване на пандемията.

Докладът, наречен „Колапс и възстановяване: Как COVID-19 подкопа човешкия капитал и какво може да се направи“, представя първия цялостен анализ на глобални данни за въздействието на пандемията върху младите хора в ключови етапи на тяхното развитие, а именно: ранно детство (0-5 години), училищна възраст (6-14 години) и юношество и младежка възраст (15-24 години). Установено бе, че днешните студенти могат да загубят до 10 процента от бъдещите си приходи поради сътресенията в образованието, предизвикани от COVID-19. Когнитивният дефицит при днешните малки деца може да се превърне в 25-процентов спад в доходите, когато тези деца станат възрастни.

Човешкият капитал – знанията, уменията и здравето, които хората натрупват през живота си – е ключов фактор за разгъщане потенциала на хората и позволява на страните да постигнат устойчиво възстановяване и силен бъдещ растеж. Но пандемията затвори училищата, закри работни места и наруши действието на много други системи, които защитават и насърчават човешкия капитал, като здравеопазване за майки и деца и професионално обучение.

Затварянето на училищата като част от въвеждането на извънредно положение, както и проблемите в предоставянето на основни услуги по време на пандемията заплашват да заличат десетилетния напредък в изграждането на човешкия капитал. Трябват целеленасочени политики, които да обърнат загубите в обучението, нарушеното здравеопазване и създаване на умения, така че да се намали възможността да страдат цели поколения, смята Президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. „Държавите трябва да начертаят нов курс за по-големи инвестиции в човешкия капитал, за да помогнат на своите граждани да устоят на припокриващите се рискове от здравни шокове, конфликти, нисък икономически растеж и измененията в климата, като по този начин се създаде солидна основа за по-бърз и справедлив растеж и стабилност.“

Заради пандемията децата в предучилищна възраст в много държави са загубили повече от 34% от усвояването на ранни езикови умения и грамотност, както и над 29% от усвояването на знания по математика в сравнение с децата на същата възраст преди пандемията. В много държави, дори след като училищата бяха отворени отново, записването в предучилищни форми на образование не се възстанови до края на 2021 г., като се отбелязва спад в записванията с повече от 10 процентни пункта в множество държави. По време на пандемията някои деца страдаха и от липса на храна.

Докладът изчислява и пропуските в ученето на децата в училищна възраст - средно 30 дни със затворени училища се равняват на 32 дни загубено обучение. Това е така, защото затварянето на училища и неефективните мерки за дистанционно обучение накараха учениците да пропуснат материал и да забравят това, което вече са научили. В страните с ниски и средни доходи близо 1 милиард деца имат пропуски, които се равняват на цяла година присъствено обучение, а повече от 700 милиона ученици имат пропуски по-големи от година и половина именно заради затварянето на училищата, В резултат на това образователната бедност, която беше 57% преди пандемията, се увеличи допълнително в тези държави и се предполага, че 70% от 10-годишните деца вече не могат да разберат прост писмен текст.

COVID-19 нанесе тежък удар и на младежката заетост. Четиридесет милиона души, които щяха да имат работа, ако я нямаше пандемията, не бяха заети в края на 2021 г., което влоши младежката безработица. Доходите на младите се свиха с 15% през 2020 г. и с 12% през 2021 г. Новопостъпващите на пазара на труда с по-ниско образование пък ще имат 13 на сто по-ниски доходи през първото десетилетие, в което се трудят. Данните от Бразилия, Етиопия, Мексико, Пакистан, Южна Африка и Виетнам показват, че 25% от всички млади хора в тези държави не са били нито учещи, нито на пазара на труда през 2021 г.

Съществува възможност да се преодолеят загубите в натрупване на човешки капитал, но тази възможност е кратка, тъй като пропуските в ранните етапи на жизнения цикъл са склонни да се разширяват с течение на времето. Без спешни действия пандемията може допълнително да забави напредъка на държавите и да задълбочи бедността и неравенството. Докладът предлага идеи за политики, насочени към възстановяване на настоящите загуби и предотвратяване на бъдещи такива. Предоставят се и подходи за приоритизиране на тези политики.

В краткосрочен план това, което държавите може да направят за децата е да подкрепят целеви кампании за ваксинации и изхранване, увеличаване на достъпа до предучилищно образование, включително чрез разширяване на обхвата на паричните трансфери за уязвими семейства. За децата в училищна възраст, трябва да се гарантира, че училищата ще останат отворени, като се увеличи времето за обучение. Трябва също така да се оценят нивата на наученото от учениците, като учебните програми се преустроят така, че да засилят възприемането и затвърждаването на основни познания. За младите хора може да се въведе подкрепа за адаптирано обучение, посредничество при работа, програми за предприемачество и нови инициативи, ориентирани към работната сила.

В по-дългосрочен план държавите трябва да изградят гъвкави, устойчиви и адаптивни системи на здравеопазване, образование и социална защита, които да бъдат по-добре подготвени и способни да реагират на настоящи или бъдещи сътресения.

„Хората под 25 години днес – т.е. тези, които са най-засегнати от ерозията на човешкия капитал – ще съставляват повече от 90% от работната сила през 2050 г.“, смята Норберт Шади, главен икономист за човешкото развитие в Световна банка и водещ автор на доклада. „Смегчаването на въздействието на пандемията върху младите и инвестициите в тяхното бъдеще трябва да станат основен приоритет на правителствата. В противен случай ще наблюдаваме не едно, а множество изгубени поколения.“

Групата на Световната банка работи в тясно сътрудничество с правителствата от цял свят за разработване на решения в защита на хората и инвестиции в човешкия капитал. Финансирането на Световната банка в отговор на пандемията достигна 72,8 милиарда щатски долара между април 2020 г. и юни 2022 г., включително 37,6 милиарда щатски долара от Международната банка за възстановяване и развитие и 35,1 милиарда щатски долара от Международната асоциация за развитие. През същия период нашето финансиране в секторите на човешкото развитие достигна 47,5 милиарда долара, подкрепяйки 300 проекта в страни с ниски и средни доходи.