Министерството на финансите продължава да ни залива с положителни новини относно бюджетното изпълнение – натрупан излишък от около 2,3 млрд. лв. към края на април и прогнозни данни за натрупан излишък от близо 2,7 млрд. лв. към края на май. В същото време месечните данни и за април, и за май повдигат няколко важни въпроса както за изпълнението на бюджета, така и за икономическото развитие.

Въпреки продължаващото трупане на месечни излишъци те са с все по-малък размер. Така месечният излишък от около 950 млн. лв. през март, намалява до под 500 млн. лв. през април и се очаква да е около 330 млн. лв. през май. От миналата година трябва да е ясно, че натрупаните излишъци през първите пет месеца на годината започват да се харчат от юни и са изядени до ноември. Ако ли не, то дефицитът през декември (който превиши 2 млрд. лева миналата година) ще поправи тази грешка и бюджетната цел за 2016 г. за дефицит от 1,8 млрд. лв. ще се изпълни. Въпреки че очакванията на финансовия министър са за постигане на по-нисък дефицит за годината на фона на миналогодишното изпълнение на бюджета това очакване не изглежда реалистично. Все пак с по-висок от очаквания икономически ръст през 2015 г., по-добри от очакваните бюджетни приходи и актуализация на бюджета постигнатият излишък в края на годината беше точно толкова, колкото беше първоначално заложения – онзи без по-високите приходи.

Освен това трябва да се има предвид, че разходите през първата половина на 2016 г. са занижени заради спиране на редица обществени поръчки, които обаче много скоро бяха пуснати отново. С други думи ставаме свидетели на нереалистично ниски разходи, които неминуемо ще се увеличат през втората половина на годината. На този етап е трудно да се правят прогнози за тези разходи. Първо, защото са обект на тръжни процедури и второ, защото някои от повторно пуснатите поръчки са със завишени финансови показатели.

По-притеснителни са предварителните данни за изпълнението на бюджета през май, които навеждат на мисълта за забавяне на новия „двигател” на икономическия растеж – крайното потребление. От изслушване на министъра на финансите в бюджетната комисия към парламента става ясно, че очакваните приходи от ДДС за периода януари-май възлизат на 3,7 млрд. лв., а това означава месечни приходи от около 715 млн. лв. Спрямо май 2015 г. месечните приходи от ДДС се увеличават с  63 млн. лв., което е притеснително по две причини.

Първата е, че месечният ръст на приходите от ДДС се забавя за втори пореден месец и ако тенденцията продължи, това може да се превърне в проблем за изпълнението на бюджетните приходи. Освен това би означавало и че потреблението се свива, което директно ще дръпне надолу икономическия растеж. От експресните оценки на НСИ за ръста на БВП през първото тримесечие се наблюдава реален годишен спад при инвестициите от 3,9%, който, естествено, води до по-ниски приходи от ДДС. Независимо от това изпълнението на приходите за първите три месеца показва, че този спад, както и спадът на приходите от ДДС от внос, е изцяло компенсиран от крайното потребление, тъй като събраните приходи са с над 300 млн. повече в сравнение с първите три месеца на 2015 г. Тук трябва да се отбележи, че в тази сума влиза и еднократният ефект от януари месец, който бе резултат от огромните публични разходи през декември 2015 г. в резултат на приключването на периода за разплащане по европейските проекти от предходния програмен период. Въпреки това ръстът в потреблението е факт, който беше потвърден и от експресните данни на НСИ, според които то се увеличава реално с 2,4% на годишна база.  

Спадащото увеличение на приходите от ДДС през април и май поставя под въпрос издръжливостта на този „двигател” и по друга причина. В края на април Българският енергиен холдинг отпуска заем в размер на 1 142 млн. лв. на Националната електрическа компания (НЕК), за да разплати част от просрочените си задължения. Разплащането на тези задължения има еднократен първоначален ефект върху приходите от ДДС в размер на не по-малко от 190 млн. лв., а след като контрагентите на НЕК разплатят свои просрочени задължения, допълнителните приходи в бюджета могат да достигнат и 300 млн. лв. Тъй като разплащането е извършено в края на април, приходите от ДДС трябва да бъдат внесени до средата на май. От това следва, че при равни други условия месечните постъпления от данъка трябва да са поне със 190 млн. лв. по-високи в сравнение с май 2015 г., а те ги надвишават с едва 63 млн. лв. Дори и към това да се включат по-ниските приходи от ДДС от внос, които по прогнозни данни са с 13 млн. лв. по-малко, това не може да обясни разлика от поне 127 млн. лв.

Това навежда на мисълта за забавяне на крайното потребление като „двигател” за икономическия растеж, освен ако не се е случило рязко възстановяване на инвестициите през второто тримесечие. На фона на по-ниските публични инвестиции, нестабилната политическа обстановка и предстоящите президентски избори, може да се очаква инвестиционната дейност да остана сравнително консервативна, докато вътрешните рискове не намалеят. На този фон, а и имайки предвид слабото представяне на износа, възниква въпросът за икономическия растеж през 2016 г. и изпълнението на бюджета. Този въпрос си има и по-конкретни подвъпроси, сред които е и следният: Има ли предвидени мерки за бърза реакция и ако не, то предвиждат ли се такива, в случай че икономиката и приходите изненадат като миналата година, само че този път негативно?