По-конкурентна икономика, по-достъпна информация за нея

СЕКТОР ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

I. 2007 г. - РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Поетите от България ангажименти в процеса на преговори за членство включват хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС в областта на безопасността на храните. Европейските изисквания и стандарти трябва да бъдат въведени и съответно прилагани. Хармонизирането на законодателството се осъществява в рамките на преговорите за членство по Глава 1 "Свободно движение на стоки", Глава 7 "Земеделие" и Глава 8 "Рибно стопанство". Отговорни за въвеждане на европейските изисквания в българското законодателство са няколко ведомства – Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите.

Предприятията от сектора са изправени пред изключително големи предизвикателства да отговорят на новите изисквания. Тези, които не успеят да се преструктурират и да въведат европейските изисквания, няма да могат да продължат да функционират. Тези, които отговорят на изискванията, трябва да имат предвид, че законодателството на ЕС непрекъснато се изменя.

Производителите и търговците на храни трябва да следят този процес и да се подготвят за прилагане на новите изисквания. Настоящата брошура има за цел да информира производителите и търговците на храни за изискванията към тях и към продуктите, които произвеждат или предлагат на пазара. Предоставената информация описва подробно изискванията, въведени в процеса на преговорите по Глава 1 "Свободно движение на стоки", като едновременно с това фокусира вниманието и върху изисквания от другите посочени преговорни глави.

Какво е изпълнено

Политиката на Република България по безопасност на храните се основава на действащата в страната законова и подзаконова нормативна уредба в тази област. Към настоящия момент основното законодателство по храните се регламентира с:

Рамков закон

Закон за храните – 1999 г. (посл. изменен и допълнен през 2003 г.)

и специални закони:

Закон за народното здраве – 1977 г. ( посл. изменен и допълнен през 2003 г.), Закон за ветеринарномедицинската дейност – 1999 г. (посл. изменен и допълнен през 2003 г.), Закон за защита на растенията – 1997 г. (посл. изменен и допълнен през 2001 г.), Закон за рибарството и аквакултурите – 2001 г.

Тези нормативни актове регламентират изискванията към храните, задълженията на производителите на храни, на преработвателите, на търговците, реда за извършването на държавния контрол върху цялата хранителна верига.

На основание цитираните закони са издадени и се издават подзаконови нормативни актове - наредби, с които се детайлизират изискванията в съответните области. С наредбите се въвеждат достиженията на европейското право по безопасност на храните в националното законодателство. Към настоящия момент са въведени над 80% от законодателството на ЕС в областта на храните.

Какво предстои

Приемане на: Закон за генетично модифицираните организми; Закон за здравето, който ще замени Закона за народното здраве; Закон за ветеринарномедицинската дейност, който ще замени действащия към момента закон; Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, въвеждаща Директива 2003/40 и Директива 80/777, последно изменена с Директива 96/70; Наредба за новите храни и новите хранителни съставки, въвеждаща изискванията на регламенти 258/97 и 1852/2001; Наредба за хигиенни норми за максимално допустимо съдържание на различни замърсители в храни, въвеждаща изискванията на измененията на Регламент 466/2001, директиви 2001/22, 2002/26, 2002/69, 2003/78, както и Директива 2002/27. Предвижда се тази наредба да замени наредби №5, 11 и 12; Наредба за епокси производните в материали, предназначени да влизат в контакт с храни, въвеждаща изискванията на Директива 2002/16; Наредба за добавките към храните, въвеждаща изискванията на Директива 2002/46; Наредба за реда за вноса на храни от неживотински произход; Наредба за означенията на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара, въвеждаща изискванията на Регламент 1898/87; Наредба за въвеждане на системата за мониторинг на произведените и реализирани на пазара мляко и млечни продукти, въвеждаща изискванията на Регламент 1788/2003; Наредба за условията и реда за издаване на удостоверения за износ и внос на земеделски продукти, въвеждаща изискванията на Регламент 1291/2000; Наредба за показателите за качество на масла за мазане и контрол върху тях, въвеждаща изискванията на Регламент 2991/92; Наредба за условията и реда за приемане на заявки, водене на регистър и упражняване на контрол за защита на географски означения на земеделски и хранителни продукти, въвеждаща изискванията на Регламент 2081/92; Наредба за реда за приемане на заявки и комплектуване на досиета и водене на регистър на храни с традиционно специфичен характер, въвеждаща изискванията на Регламент 2081/92; Наредба за определяне на необлагодетелствани райони и райони с екологични ограничения, въвеждаща изискванията на регламенти 1257/99 и 1783/2003; Наредба за изискванията за предлагане на пазара на риба и рибни продукти, въвеждаща изискванията на регламенти 2406/96, 2703/85, 2065/2001 и 80/2001.

Изпълнение на План за преструктуриране на предприятията, преработващи суровини и добиващи продукти от животински произход. Временно спиране на предприятията от групи ІІ и ІІІ, които не са изпълнили критериите по преструктурирането. Критична дата за ІІІ група – 10.02.2004 г.

Изготвяне на проучване на пазара на риба и рибни продукти относно техническите изисквания и начините на финансиране на изграждането на пазари на риба и рибни продукти.

Изменение на:

Европейското законодателство в областта на храните непрекъснато се изменя. Предвиждат се промени в националното законодателство, които ще въведат новите изисквания на ЕС в следните нормативни актове:

Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Изменението ще въведе изискванията на Директива 2003/89; Наредба №8 за изискванията към използване на добавки в храните. Изменението ще въведе изискванията на Директива 2003/52; Наредба №21 за специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, предназначени за влагане в храни. Изменението ще въведе изискванията на директиви 2002/82 и 2003/95; Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца. Изменението ще въведе изискванията на Директива 2003/13; Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета. Изменението ще въведе изискванията на директиви 92/52 и 2003/14; Наредба №1 за изискванията към материалите и предметите от пластмаси, предназначени да влязат в контакт с храни. Изменението ще въведе изискванията на Директива 2002/72; Наредба №24 за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци. Изменението ще въведе изискванията на Регламент 1432/2003; Наредба №9 за изискванията за качество и контрол на съответствие на пресни плодове и зеленчуци. Изменението ще въведе изискванията на регламенти 408/2003, 46/2003, 2379/2001, 48/2003, 404/93, 2257/94, 2898/95, 1465/2003, 1466/2003, 1284/2002, 982/2002, 843/2002, 2137/2002, 2147/2002, 2010/2002, 80/2003, 582/2003 и 1757/2003.

II. ДЕЙСТВАЩИ НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Законът за храните е рамков закон, който урежда изискванията към храните и тяхната безопасност, към опаковането, етикетирането и представянето на храните; условията и реда за производство и търговия с храни; правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни; правомощията на държавните органи за регулиране и контрол на производството и търговията с храни; функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия (БАХПИ).

Целта на закона е да осигури спазването на изискванията за производство и търговия с храни с оглед защитата на здравето и интересите на потребителите, предотвратяването на действия, които могат да заблудят потребителите, и създаването на възможност на потребителите да упражняват правото си на информиран избор на храни, предлагани на пазара.

Към производителите и търговците на храни Производството и търговията с храни се извършват от занаятчии и търговци само в обекти, регистрирани по реда на Закона за храните. Обект за производство на храни е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране, съхранение или търговия с храни, предназначени за консумация от човека. Всеки обект трябва да отговаря на санитарните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните закони.

Производителите трябва да имат разработена технологична документация за групите храни, които се произвеждат в обекта. Производителите и търговците са длъжни да имат внедрена система за самоконтрол за производствената или търговската дейност, която ще се извършва в обекта.

Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни се извършва от регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция (РХЕИ), съответно от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) по местонахождението на обекта. РХЕИ извършва регистрация на обектите за производство на храни от неживотински произход и на всички обекти за търговия с храни с изключение на тези за търговия на едро с храни от животински произход. РВМС извършва регистрация на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход. Храни от животински произход са суровини и продукти, добити от млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии, амфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа със или без добавка, претърпели или не съответната технологична преработка или обработка.

За да се регистрират, производителите и търговците трябва да подадат заявление по образец, в което посочват името и адреса си, съответното седалище, адреса на управление, данъчен номер и код по БУЛСТАТ, както и адрес на обекта. Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние, когато такова подлежи на издаване;
2. разрешение за ползване на обекта, издадено по реда на Закона за устройство на територията;
3. решение по оценка на въздействието на околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, когато се изисква такова;
4. списък на групите храни или ястия, които ще се произвеждат или продават в обекта.

При непълнота или нередовност на подадените документи в 10-дневен срок от подаване на заявлението съответният орган (РХЕИ или РВМС) писмено уведомява заявителя за това и определя срок за отстраняване.

В 30-дневен срок от подаване на документите или от отстраняване на непълнотите съответният орган (РХЕИ или РВМС) извършва проверка на обекта. При констатиране на несъответствие с нормативните изисквания органът издава предписание и определя подходящ срок за привеждане в съответствие.

В 15-дневен срок след проверката или след изпълнение на предписанието съответният орган извършва регистрация на обекта. В 7-дневен срок от регистрацията съответният директор на РХЕИ или на РВМС издава удостоверение за регистрация.

Действието на регистрацията и на удостоверението е безсрочно освен в случаите на заличена регистрация или обезсилено удостоверение, разписани в Закона за храните.

Предприятия, които произвеждат храни и имат вече регистрация от Министерството на икономиката, получават служебно издадени удостоверения от съответното РХЕИ или РВМС, като в срок до 31 декември 2004 г. тези производители на храни допълват данните по регистрацията си съобразно новите изисквания в Закона за храните.

Процедурите за регистрация на предприятия, които са подали документи в Министерството на икономиката, се довършват от съответното РХЕИ или РВМС, без да е необходимо да подават ново заявление и документи.

Крайният срок за подаване на документи за регистрация на лицата, които извършват производство и/или търговия с храни в нерегистрирани обекти за производство или търговия на храни, е 24.05.2004 г.

РХЕИ и РВМС водят регионални регистри на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си. Въз основа на всички регистри на РХЕИ и РВМС в Министерството на здравеопазването и съответно в Министерството на земеделието и горите се поддържат национални регистри на обектите и в електронен вид. Националните регистри са публични и се публикуват в Интернет.

Производителите и търговците на храни са длъжни да спазват изискванията за хигиена на храните и да се съобразяват с добрата производствена практика при производството и търговията с храни, спазвайки изискванията на Наредба №7 от 08.04.2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.

Хигиената на храните е съвкупност от всички необходими мерки за гарантиране на безопасността и запазването на хранителната стойност на храната, които се предприемат на всеки етап от производството и търговията с храни.

Добрата производствена практика е система от основни хигиенни и технологични правила за работа - съответно "добра хигиенна практика" и "добра технологична практика", която се прилага при производството и търговията с храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, приемането и съхранението на суровините, на основните, спомагателните и опаковъчните материали, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.

Хигиенните изисквания към обектите се отнасят до проектирането, изграждането и устройството на помещенията им; технологичното оборудване; режима на експлоатация и поддържане на обекта и използваните за целта средства.

Хигиенните изисквания към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни се отнасят до: входящия контрол и съхранението на храните и опаковъчните материали; технологичната преработка, производствения контрол и съхранението на готовата продукция; транспорта на храните; предлагането и продажбата на храните и личната хигиена на работещите.

Всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред.

Към 31.12.2005 г. обектите за добив на месо и обектите за производство на мляно месо и месни заготовки с индустриален капацитет са длъжни да имат въведена система за оценка на опасностите и за контрол на критичните точки (НАССР) за производство на безопасни храни.

За всички останали производители и търговци този срок е 31.12.2006 г. Въвеждането и прилагането на системата НАССР се извършва съгласувано с органите на ДСК или ДВСК според случая. Системата НАССР се основава на:

• анализ на потенциалните опасности от замърсяване на храните при извършването на производствените дейности в обекта;
• определяне на етапите от технологичния процес, където съществуват възможности за поява на потенциалните опасности за храните, и вземане на решение кои от тях са най-съществени, т.нар. критични точки;
• определяне и въвеждане на процедури за наблюдение и контрол на критичните точки;
• определяне и контрол на коригиращи действия при отклонение;
• периодично преразглеждане на споменатите по-горе дейности с оглед на тяхната ефективност или актуализация в случаите на настъпили промени в производствения процес и/или произвежданата храна.

Съгласно изискванията на Закона за храните информацията за дейностите по системата HACCP трябва да се съхранява за срок от три години.

Отговорността за производството и предлагането на пазара на безопасни храни преминава от държавните контролни органи към производителите и търговците.

В случай на идентифициране на храна, която не е безопасна за потребителя, производителите и търговците на храни са длъжни:

• незабавно да предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, за които смятат или предполагат, че са опасни за здравето на човека;
• да предоставят информация на контролните органи за предприетите мерки за изтегляне на опасни храни от пазара и за гарантиране здравето на потребителя;
• да оказват съдействие на контролните органи чрез предоставяне на информация за проследяване движението на храните.

Когато опасната храна е достигнала до крайния потребител, производителите и търговците са длъжни по най-бързия начин да информират за причините за изтеглянето й от пазара. В случай че предприетите мерки не са достатъчно ефективни за защита здравето на потребителя, производителите и търговците са длъжни да дадат информация за рекламацията на храните.

Търговците са длъжни да предлагат на потребителите храните в същото добро състояние, в което са ги получили. За осигуряване на идентификация и проследимост на храните производителите и търговците са длъжни да въвеждат и прилагат системи и правила за събиране и съхранение на информацията за храните, които произвеждат и предлагат на пазара, информация за доставчиците и купувачите, както и да етикетират и маркират храните, които предлагат или ще пускат на пазара. Храната трябва да може да бъде проследявана във всички етапи на производство и търговия.

След 01.01.2005 г. във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно специално образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите.

Към храните

На пазара трябва да се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните, на специалните закони и подзаконовите нормативни актове към тях. Под храна се има предвид всяко вещество или продукт, предназначен за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния консуматор, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираната натурална минерална, изворна и трапезна вода.

Не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация.

Когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка от един вид с еднакви характеристики, се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.

Негодна за консумация храна е тази, която е замърсена с физични, химични и микробиологични замърсители или е развалена, или е с изтекъл срок на трайност, или е с нарушена цялост на опаковката, или е добита, произведена и предлагана в нерегистрирани обекти или при условия, които не отговарят на националните нормативни изисквания.

При определянето на небезопасна или негодна за консумация храна се вземат предвид условията на нормалната й употреба на всеки етап от добива, преработката, производството и предлагането й, както и информацията, предоставена на потребителите чрез етикетиране или друг достъпен начин за информиране с цел предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни.

Когато възникне непосредствена и голяма опасност за общественото здраве от консумацията на определени храни, министърът на здравеопазването и/или министърът на земеделието и горите със заповед определят необходимите мерки за отстраняване на опасността. Тези мерки могат да бъдат: забрана за пускане на пазара или нареждане за преустановяване на пускането на пазара на храната; забрана за използването на храната; определяне на специални условия за пускане на пазара, както и други подходящи мерки в зависимост от ситуацията.

При производството на храни не се разрешава влагането на семена, предназначени за посев, когато са обработени с продукти за растителна защита.

Законодателството в областта на храните по Глава 1 "Свободно движение на стоки" може да се раздели на две основни части:

• хоризонтално законодателство, приложимо към големи групи (или към всички) храни и отнасящо се до: етикетирането на храните, идентифицирането на партидите, към които принадлежат, замърсителите в храни, добавките в храните, ароматичните продукти, екстракционните разтворители, материалите и предметите в контакт с храни, хигиената и контрола на храните, методите за взимане на проби и анализ, производството и технологията на храните (бързо замразяване на храни, нови храни и нови хранителни съставки);
• вертикално законодателство, определящо подробни изисквания по отношение на някои специални храни (храни за специални хранителни цели, минерални води, какао и шоколад, захари, мед, плодови сокове и подобни продукти, плодови конфитюри, желета, мармалади и кестеново пюре, частично или напълно дехидратирани млека, казеини и казеинати, екстракти от кафе и от цикория).

Изисквания към етикетирането и рекламата на храните

С Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните се определят изискванията за етикетирането и представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.

Етикетирането на храните не трябва да заблуждава потребителя по отношение на характеристиките на храната, въздействията и свойствата на храната, които тя не притежава, както и свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания.

Етикетът не трябва да внушава на потребителя, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика. При етикетирането на храните производителят е длъжен да обяви следните данни, написани на български език:

• наименованието, под което се продава храната;
• списъка на съставките на храната;
• количеството на определени съставки или категории съставки;
• обозначение, че храната или определена нейна съставка е произведена от генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица;
• срока на минимална трайност, а при бързо развалящите се храни - срока на трайност;
• специалните условия за съхранение на храната;
• нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, следвано от символа на единиците за измерване на маса;
• името/фирмата, седалището и адреса на управление на производителя или на лицето, което опакова или което продава храна, опакована преди продажбата;
• произхода на храната или наименованието на региона, където е произведена, когато липсата на тези данни може да заблуди потребителя;
• при храни от внос се посочва държавата производител, а когато храната е била преработена в друга държава и това е довело до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;
• указание за употреба, в случай че потребителят не може да ползва храната без него;
• маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи;
• действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи от 1,2% vol. до 15% vol. алкохол.

Данните, обявени на етикета, трябва да са написани ясно и разбираемо, да са разположени на лесно за виждане място, т.е. в едно зрително поле, и да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение. Етикетите трябва да са поставени така, че да не могат да бъдат отделяни от опаковката на храните.

Етикетирането не е задължително, когато количеството храна се измерва в присъствието на потребителя, както и когато храните не са предварително опаковани в потребителска опаковка или са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.

Освен изброените по-горе данни върху етикета се обявяват и специфични данни в зависимост от типа на храната.

При етикетирането на храните се допуска обявяване и на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изображение, ако тя не противоречи на задължителните данни.

Съгласно изискванията на Наредба №23 от 2001 г. при етикетирането на храните хранителната информация трябва да включва данни за енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества, както и претенциите за специални хранителни свойства на храните. Представянето на хранителна информация при етикетирането на храните е доброволно, а обявяването на енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества е задължително само за храни с предявени хранителни претенции.

При представяне, включително рекламиране на храните се спазват определени изисквания спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и обстановката, в която са изложени храните.

Изисквания към опаковането на храните

Опаковките на храните не трябва да създават възможности за замърсяване или за преминаване в храните на чужди и опасни за здравето на човека вещества. Опаковките на предварително пакетираните храни трябва да са направени така, че да не позволяват промяна на храната.

За опаковането на храни, както и за контакт с храни се използват само материали и предмети, които при съхранение и използване по предназначение не отделят в храната съставки в количества, представляващи опасност за човешкото здраве и не променят нейния външен вид, мирис, вкус и състав. В Наредба №1 за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни и в Наредба №24 за хигиенните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни са определени:

• списък на субстанциите, които могат да се използват за производство на материали и предмети за контакт с храни, както и видът на самите материали, критериите за чистота на субстанциите и специфичните условия за тяхното използване;
• допустимите граници на миграция на съставки от материалите и предметите във или върху храните, с които влизат в контакт;
• основните правила за извършване на контрол на материалите и предметите в контакт с храни, както и на субстанциите, от които са направени;
• начинът на обозначаване, че материалите и предметите са предназначени за контакт с храни, както и изискванията за необходимата информация върху опаковката или в съпровождащата храните документация.

В Наредбата за предварително опакованите количества продукти са определени:

• видовете предварително опаковани продукти;
• редовете от задължителни номинални стойности на предварително опакованите продукти с еднакви количества и видовете продукти, за които се отнасят редовете;
• изискванията към нетните количества на предварително опакованите продукти;
• изискванията към методите и средствата за измерване, използвани за определяне на нетните количества;
• критериите и методите за контрол на нетните количества на предварително опакованите продукти;
• критериите за приемане на партидата;
• изискванията за поставяне на означения;
• формата и графичното изображение на знака за съответствие на нетните количества на предварително опакованите продукти с еднакви количества с изискванията към тях, наричан знак ".!".

В Наредбата за опаковките, използвани като съдове за измерване на обема на затворените в тях течности, са определени:

• изискванията към вместимостите на опаковките, които са предназначени да бъдат използвани като бутилки, изискванията към методите и средствата за измерване, използвани за определяне на действителната вместимост на бутилките;
• критериите и методите за контрол на действителната вместимост;
• изискванията за поставяне на означения върху бутилките;
• формата и графичното изображение на знака за съответствие на действителната вместимост на бутилките с изискванията към нея.

Съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Производителите и вносителите на опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за постигане на следните цели за рециклиране и оползотворяване:

1. Не по-малко от 50 на сто и не повече от 65 на сто от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени;
2. В рамките на целта по т. 1 не по-малко от 25 на сто и не повече от 45 на сто от теглото на общото количество опаковъчни материали, съдържащи се в отпадъците от опаковки, трябва да бъдат рециклирани, включително не по-малко от 15 на сто от теглото на всеки отделен опаковъчен материал.

Тези цели се постигат поетапно съгласно сроковете по §9 на преходните и заключителните разпоредби на закона.

Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и производителите и вносителите на опаковани стоки могат да изпълняват задълженията си индивидуално или чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване.

В случай че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, производителите и вносителите на опаковани стоки, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители, и производителят са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти.

За използване на колективни системи се изисква разрешение. Разрешение на организация по оползотворяване се издава от министъра на околната среда и водите. За издаване на разрешение организацията по оползотворяване трябва да подаде заявление по образец, определен със заповед на министъра на околната среда и водите. Към заявлението трябва да се приложат и документите по чл. 62, ал. 4 на закона. Заявлението се подава на хартиен и електронен носител.

Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени в Постановление № 137 на Министерския съвет за приемане на Тарифа за таксите за продукти, които в процеса на производството или след крайната им употреба образуват опасни и масово разпространени отпадъци.

Продуктови такси не се заплащат в случаите, когато тези лица докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците.

Предстои обнародването на Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки по Закона за управление на отпадъците. Производителите и вносителите на опаковани стоки са длъжни да използват само опаковки, които отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1 от наредбата, като изискват копие от Декларация за съответствие, издадена от производителя на опаковката или на опаковъчния материал. Съгласно изискванията на наредбата от 01.01.2005 г. лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и производителите и вносителите на опаковани стоки трябва да маркират всяка пусната от тях на пазара опаковка.

Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, трябва да предоставят информация и да водят отчетност съгласно изискванията на наредбата.

Когато производителите или вносителите на опакована стока не могат да бъдат идентифицирани, дистрибуторите, включително и лицата, извършващи продажба на крайните потребители, имат същите задължения като производителите или вносителите.

Замърсители в храни

Съгласно българското законодателство се забраняват производството и търговията с храни, които съдържат замърсители над нормите, определени в:

Наредба №5 за хигиенните норми за пределно допустимите количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти, която установява реда и начина за определяне на хигиенните норми за пределно допустимите количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти.

Наредба №11 за нормите за максимално допустими количества на микотоксини в храните, която установява нормите за максимално допустими количества на микотоксини като замърсители в храните, реда за вземане на проби и изискванията към методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол.

Наредба №12 за нормите за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни, която определя нормите за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни, реда за вземане на проби и изискванията към методите за анализ, прилагани при провеждането на държавния контрол.

Наредба №20 за нормата за максимално допустимо количество на ерукова киселина в маслата и мазнините, предназначени за консумация от човека, която определя максимално допустимото количество на ерукова киселина в маслата и мазнините, както и в храните, съдържащи добавени масла и мазнини с общо съдържание на мазнини над 5%, и методите за определяне на съдържанието на ерукова киселина като процент от общото съдържание на мастни киселини в мазнините.

Добавки, ароматични продукти, разтворители и други спомагателни вещества в храни Влагането на добавки и ароматични продукти, както и употребата на разтворители и други спомагателни вещества при производството на храни се допускат, когато е доказана необходимостта от използването им за постигане на определен технологичен ефект, когато не са опасни за здравето на потребителите в количествата, в които се използват, както и когато използването им не води до заблуда на потребителя по отношение на вида и характеристиките на храната.

Видовете добавки, ароматични продукти, разтворители и други спомагателни вещества, които могат да се използват при производството на храни, и допустимите максимални концентрации за някои от тях в готовите храни са определени в:

Наредба №8 за изискванията към използване на добавки в храните, Наредба №15 за изискванията към използване на ароматични продукти в храните, Наредба №9 за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки, Наредба №21 за специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, предназначени за влагане в храни, Наредба №19 за вземане на проби и методи за анализ на консерванти за повърхностна обработка на цитрусови плодове.

С тези наредби се определят и хигиенните изисквания към добавките; суровините, добавките и спомагателните вещества за производство, съхранение и използване на ароматични продукти; информацията, която трябва да се отбелязва върху опаковката на добавките, ароматичните продукти и разтворителите и/или в съпровождащата ги документация; условията и реда за разрешаване използването на нови добавки в храните, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка и максимално допустимите количества на остатъци от екстракционни разтворители във или върху храни или хранителни съставки; специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, ароматичните продукти и разтворители, предназначени за влагане в храните.

Изискванията към добавките към храните, хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на добавки към храните, критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в добавки към храните, както и информацията, която трябва да се отбелязва при етикетиране на добавките към храните ще бъдат определени от министъра на здравеопазването с наредба до края на 2004 г. Добавките към храните трябва да се доставят до потребителя само предварително опаковани.

Бързо замразени храни

В Наредбата за изискванията към бързо замразените храни са определени изискванията към характеристиките и наименованието на бързо замразените храни, предназначени за консумация от човека; максимално допустимите температури при техния транспорт и съхранение; начините за етикетирането и обозначаването им; редът за вземане на проби, както и методът за измерване на температурата на тези храни.

Храни, обработени с йонизиращо лъчение Облъчването на храните с йонизиращи лъчения се извършва само от лица, регистрирани в Министерството на здравеопазването за извършване на тази дейност. Видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както и условията и редът за това са регламентирани с Наредба №6 за видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, и условията и реда за обработването им.

За облъчване на всеки отделен вид храна се изисква отделно разрешение от министъра на здравеопазването.

Облъчването на храни не трябва да се използва като заместващо добрата производствена, хигиенна и селскостопанска практика или за да прикрие лошо качество на храната.

Облъчването на храни може да бъде използвано само за намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на патогенни организми; намаляване развалата на храните чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми; намаляване загубите при съхранение на храните чрез забавяне на зреенето, прорастването или покълването, както и за премахване на вредните за растенията и за храните от растителен произход организми.

Към настоящия момент е разрешено облъчване с йонизиращи лъчения само на сухи ароматни билки, подправки и растителни подправки.

Нови храни и нови хранителни съставки

Новите храни и новите хранителни съставки подлежат на регулиране. Те могат да се пускат на пазара само с разрешение на министъра на здравеопазването след оценка на възможния риск за увреждане на човешкото здраве.

Нови храни или нови хранителни съставки са тези, които не са били предлагани в търговската мрежа за консумация от човека и спадат към една от следните категории храни или хранителни съставки:

• съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми;
• произведени от генетично модифицирани организми, без да ги съдържат;
• с нова или целенасочено изменена първична молекулна структура;
• състоящи се от или изолирани от микроорганизми, гъби или водорасли;
• състоящи се от или изолирани от растения и животни, които не са традиционно култивирани или отглеждани като източници на храни и нямат история на безопасна употреба като храни или хранителни съставки;
• произведени чрез прилагане на нетрадиционен производствен процес, водещ до значителни промени в състава или структурата им, при което настъпват промени в хранителната стойност, метаболизма или количеството на нежелани вещества.

Новите храни и новите хранителни съставки не трябва да представляват опасност за здравето на потребителя, да заблуждават потребителя и да се различават от храните и хранителните съставки, които са предназначени да заместят, по отношение на хранителната им стойност.

До края на 2004 г. ще бъде приета Наредба за новите храни и новите хранителни съставки, която ще регламентира изискванията към тези продукти. В Министерството на здравеопазването ще бъде създаден и поддържан в електронен вид публичен регистър на издадените разрешения за пускане на пазара на нова храна или нова хранителна съставка.

Изисквания към някои видове храни

Храните с традиционно специфичен характер трябва да носят традиционни за страната или района наименования и да отговарят на определени изисквания. Храна с традиционно специфичен характер е храна, за която може да се представи доказателство, че е произвеждана в продължение на поне 50 години и притежава характерна черта или набор от характерни черти, които ясно я разграничават от други подобни храни, принадлежащи към същата категория.

Предстои приемането на Наредба на министъра на земеделието и горите за реда за приемане на заявки и комплектуване на досиета и водене на регистър на храни с традиционно специфичен характер, както и създаване на орган за регистрация и контрол на тези храни.

Биологични храни

България има традиции в производството на биологични храни. В Единния европейски пазар има засилен интерес към тези храни. Българските производители на биологични храни ще имат голям потенциал за реализирането на продукцията си.

Правилата за биологично производство на храни от растителен произход, за техния внос и означаването им са определени в Наредба №22 от 2001 г. на министъра на земеделието и горите, издадена по Закона за защита на растенията.

Правилата за биологично производство на храни от животински произход, за техния внос и означаването им са определени в Наредба №35 от 2001 г. на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, издадена по Закона за животновъдството.

Спазването на правилата за биологично производство на храни се удостоверява със сертификат, издаден въз основа на извършен контрол. Разрешенията за контрол върху биологичното производство на храни от растителен и от животински произход се получават съответно по реда на Наредба №22 и Наредба №35. Храните са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за биологично производство и контролът върху него.

Производителите, които притежават сертификат за биологично производство на храни, могат да означават храните с думите "биологичен" или "био", поставени върху етикета на храните или върху информационни носители, които ги придружават.

Храни със специално предназначение

Основните изисквания към този вид храни са определени в Наредба за изискванията към храните със специално предназначение. Храни със специално предназначение са тези, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация, като съответстват на заявените специфични хранителни цели и се предлагат по начин, указващ тяхното предназначение.

Храните със специално предназначение трябва да съответстват на специфичните хранителни потребности на една от следните категории:

• хора с нарушени храносмилателни процеси или метаболизъм;
• хора в специално физиологично състояние, които могат да имат специфична полза при контролирана консумация на някои вещества, съдържащи се в храните;
• кърмачета и малки деца в добро здраве.

Специфичните изисквания към групите храни със специално предназначение са определени в:

Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, с която се определят изискванията към производителите и търговците относно състава, характеристиките, наименованието и етикетирането на диетичните храни, предназначени за специални медицински цели и представени като такива.

Диетичните храни за специални медицински цели са група храни със специално предназначение, които са произведени или съставени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на пациенти и се използват под медицинско наблюдение. Тези храни са предназначени за цялостно или частично хранене на пациенти с ограничена, понижена или нарушена способност да приемат, разграждат, абсорбират, метаболизират или отделят обикновени храни, съдържащи се в тях хранителни вещества или техни метаболити. Те са предназначени и за пациенти, чиито специфични хранителни потребности, определени от болестното им състояние, не могат да бъдат задоволени чрез промяна на нормалното хранене, чрез други храни със специално предназначение или чрез съчетание от двете.

Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, с която са определени изискванията към търговците и производителите относно състава, наименованието и етикетирането на храните, предназначени за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло и представени като такива.

Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, с която са определени изискванията към състава, характеристиките и етикетирането на храните на зърнена основа и на детските храни, предназначени да задоволят специфичните хранителни потребности на кърмачета и малки деца в добро здраве. Храните по тази наредба са предназначени за консумация от кърмачетата в периода на отбиване от кърмене и от малки деца като допълнение към основната диета и/или за постепенната им адаптация към обичайната храна на възрастните хора.

Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, с която се определят изискванията към производителите и търговците относно наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, представянето и рекламата, на които трябва да отговарят храните за кърмачета.

Какао и шоколадови продукти

В Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти са определени изискванията относно наименованието, състава и характеристиките на какаото и шоколадовите продукти. Специфицирани са изискванията към какаовото масло, какаото на прах или какаото, нискомасленото какао на прах, шоколада на прах, шоколада за напитки, подсладеното какао или подсладеното какао на прах, шоколада, млечния шоколад, шоколада със сметана, шоколада с обезмаслено мляко, фамилния млечен шоколад, белия шоколад, шоколада с пълнеж, шоколадовия кувертюр, шоколада и фамилния шоколад с пълнители на зърнена основа, шоколадовите бонбони или пралини, шоколадите асорти и тези с пълнеж.

Захари

В Наредбата за изискванията към захарите, предназначени за консумация от човека са определени изискванията към наименованията, характеристиките, състава, етикетирането и методите за анализ на захарите, предназначени за консумация от човека. Специфицирани са изискванията към полубяла захар, захар или бяла захар, рафинирана бяла захар или екстра бяла захар, захарен разтвор, разтвор на инвертна захар, сироп на инвертна захар, глюкозен сироп, дехидратиран глюкозен сироп, декстроза или декстроза монохидрат, декстроза или безводна декстроза, фруктоза, както и използването на определението "бяла" в наименованието на захарите. Наредбата не се прилага за захари под формата на пудра захар, захарни бонбони и захар на бучки.

Пчелен мед

В Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека са определени изискванията към състава, характеристиките и наименованията на пчелния мед, нектарния, мановия, пчелния мед във восъчна пита и този с восъчна пита, отцедения, центрофугирания, пресования, филтрирания и индустриалния пчелен мед. Редът и начините за вземане на проби и използваните методи за анализ на пчелния мед са определени в Наредба №48 от 11.11.2003 г. на министъра на земеделието и горите, издадена по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Напитки от плодове

В Наредбата за изискванията към напитките от плодове са определени изискванията относно наименованията, състава, характеристиките и етикетирането на сок от плодове, сок от плодове на база концентрат, концентриран сок от плодове, сух сок от плодове или сок от плодове на прах и нектар от плодове, предназначени за консумация от човека.

Конфитюри, мармалади и други подобни храни

В Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени са определени изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желемармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. Наредбата не се прилага за продуктите, предназначени за влагане при производството на фини печива, сладкарски изделия, бисквити и други.

Дехидратирани млека

В Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека са определени изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, методите за вземане на проби и методите за анализ на тези млека.

Специфицирани са изискванията към кондензираното високомаслено мляко; кондензираното мляко; кондензираното частично обезмаслено мляко; кондензираното обезмаслено мляко; подсладеното кондензирано мляко; подсладеното кондензирано частично обезмаслено мляко; подсладеното кондензирано обезмаслено мляко; сухото високомаслено мляко или високомасленото мляко на прах; сухото пълномаслено мляко или пълномасленото мляко на прах; сухото частично обезмаслено мляко или частичното обезмаслено мляко на прах; сухото обезмаслено мляко или обезмасленото мляко на прах. Консервирането на изброените продукти се извършва съгласно Наредба №30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти на министъра на земеделието и горите, издадена по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Млечни белтъци

В Наредбата за изискванията към някои млечни белтъци - казеини и казеинати, предназначени за консумация от човека са определени изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането, методите за вземане на проби и методите за анализ на кисел и сирищен казеин за хранителни цели, на казеинати за хранителни цели, както и на техните смеси. Наредбата не се прилага за казеини и казеинати, предназначени за износ.

Екстракти от кафе и цикория

В Наредба за изискванията към екстрактите от кафе и цикория са определени изискванията към наименованията, характеристиките, състава, етикетирането, методите за вземане на проби и методите за анализ на тези продукти. Наименованията, под които екстрактите от кафе се предлагат на пазара, са: екстракт от кафе, разтворим екстракт от кафе, разтворимо кафе или инстантно кафе, а за екстрактите от цикория съответно са: екстракт от цикория, разтворима цикория или инстантна цикория. Наредбата не се прилага за разтворимо кафе тип "торефакто".

Води

През 2004 г. предстои издаване на наредба, която ще регламентира изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, условията и реда за използване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води и за внос на минерални води.

Съгласно изискванията на Закона за храните лицата, които извършват обработка на натурална минерална и изворна вода, предназначена за бутилиране, трябва да уведомяват министъра на здравеопазването за методите, които използват при обработката. След публикуването на наредбата тези лица ще трябва да представят и определените в нея документи.

Внос и износ на храни

В страната се внасят само храни, които отговарят на изискванията на Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и нормативните актове по прилагането им.

Изискванията по отношение на вноса и износа на храни се определят:

За храни от животински произход

Условията и редът за внос на суровини и храни от животински произход в страната се уреждат по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Национално ветеринарномедицинска служба чрез граничните инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина осъществява контрол при внос, износ и транзит на:

• суровини и продукти от животински произход;
• транспортните средства, в които се превозват.

Контролът се осъществява на определените от Министерския съвет гранични контролно-пропускателни пунктове. Граничният ветеринарномедицински контрол на суровини и продукти от животински произход обхваща: проверка на документацията; проверка за идентичност; физическа проверка; лабораторни изследвания.

За да се осъществи внос или износ, се изисква ветеринарномедицинско разрешително, издадено от министъра на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица, при условие че всяка пратка е придружена с ветеринарен сертификат и отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. Не се допускат внос, износ и транзит преди извършване на граничен ветеринарномедицински контрол. Не се разрешава внос от свободните зони.

В Наредба №4 за граничен ветеринарномедицински контрол на министъра на земеделието и горите, издадена по Закона за ветеринарномедицинската дейност, се уреждат условията за внос, износ и транзит на суровини и продукти от животински произход, както и организацията на ветеринарните проверки при осъществяване на граничния ветеринарен контрол. Суровините и продуктите от животински произход, които подлежат на граничен ветеринарномедицински контрол при внос, са посочени в Приложение №1 към наредбата.

За храни от неживотински произход

Условията и редът за внос на храни от неживотински произход в страната се уреждат в Наредба №1 за фитосанитарен контрол на министъра на земеделието и горите, издадена по Закона за защита на растенията. Тя урежда фитосанитарния контрол при вноса, износа и транзита, производството и движението в страната на растения, растителни и други продукти.

Контролът се осъществява от Министерството на земеделието и горите чрез Националната служба за растителна защита (НСРЗ), нейните регионални служби за растителна защита (РСРЗ) и Централната лаборатория по карантина на растенията (ЦЛКР). Министърът на земеделието и горите по предложение на НСРЗ утвърждава списъците на вредителите, растенията, растителните продукти и другите стоки, които подлежат на фитосанитарен контрол, по приложенията на тази наредба.

Внос, износ и транзит на стоки, подлежащи на фитосанитарен контрол, се извършва само през определените от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите гранични контролно-пропускателни пунктове на страната.

Митническите и транспортните органи не могат да освобождават, направляват или транспортират във или извън страната товари и превозни средства, съдържащи материали от растителен произход, които могат да бъдат носители на вредители, без писмено разрешение от органите на фитосанитарния контрол.

Предстои по Закона за храните да бъде издадена наредба за реда за вноса на храни от неживотински произход, както и за координацията на държавните органи за осъществяване на контрол на вноса на тези храни.

Когато съществува опасност за здравето на потребителите при внос на определени храни от неживотински произход, министърът на здравеопазването със заповед забранява, ограничава или определя специални условия за вноса им.

Внос на нови храни или нови хранителни съставки се извършва след получаване на разрешение от министъра на здравеопазването.

За храните местно производство, предназначени за износ, са приложими и изисква нията на страната вносител, ако това не противоречи на международен договор, по който България е страна.

Внос на натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат (разрешение) за внос от министъра на здравеопазването. За издаване на този сертификат вносителят на бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на здравеопазването, в което се посочват:

• наименование, седалище и адрес на управление на фирмата вносител;
• наименование и адрес на чуждестранната фирма - производител;
• страната, от която се внася стоката;
• търговската марка (наименованието) на натуралната минерална вода.

Към заявлението се прилагат копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма-вносител и удостоверение за актуално състояние; копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална от компетентния орган на съответната страна; документ, издаден от компетентния орган на съответната страна, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на националните нормативни изисквания; както и документи за проведени анализи на водата от акредитирани лаборатории. Процедурата за издаването на този сертификат е по Закона за храните.

Държавен контрол

На държавен контрол подлежат:

1. всички етапи на производството и търговията с храни;
2. състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни;
3. суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни;
4. технологичните процеси за производство на храни;
5. миещите, почистващите, дезинфекционните, дезинсекционните и дератизационните препарати и процеси;
6. материалите и предметите, предназначени да влязат в контакт с храните;
7. полуготовите и готовите храни;
8. етикетирането, представянето и рекламата на храните;
9. методите и средствата за съхраняване и консервиране на храните;
10. хигиената на лицата, които влизат в контакт пряко или косвено с материалите и продуктите, необходими за производство на храни или използвани в процеса на производството;
11. системите за самоконтрол, в това число технологичната документация.

Контролът се отнася както за храните, които се произвеждат и продават на територията на страната, така и за храните, предназначени за износ.

Държавният контрол върху храните се извършва във всички етапи на съответния процес на производство и търговия с храни, систематично или в случай на съмнение, без предварително уведомяване.

Държавният контрол включва една или няколко от следните дейности:

1. проверка на обекта за производство или търговия с храни;
2. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;
3. контрол на хигиената на персонала;
4. проверка на документацията;
5. проверка на системите за самоконтрол и на резултатите от нея;
6. наблюдение и мониторинг на всички етапи от производството и търговията с храни;
7. информиране на обществеността за безопасността на предлаганите на пазара храни, както и за риска за човешкото здраве, свързан с употребата на определени храни.

По време на контрола могат да бъдат предприети и следните дейности:

1. изслушване на лицето, извършващо производство или търговия с храни в обекта, и/или на лица, работещи в обекта;
2. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обекта;
3. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от държавните инспектори.

Контролът върху храните се провежда от органите на държавния санитарен и държавния ветеринарно-санитарен контрол.

Органите на държавния санитарен контрол (ДСК) упражняват контрол върху всички храни с изключение на храните от животински произход. ДСК извършва контрол и върху обектите и условията за производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни; обектите за търговия и условията за съхранение и транспорт на храни с изключение на обектите за търговия на едро с храни от животински произход; заведенията за обществено хранене, условията за приготвяне на храни в тях и използваните технологични методи, както и при вноса на храни от неживотински произход.

Органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) упражняват контрол по отношение на храните от животински произход, включително техния внос, транзит и износ. Този контрол се извършва и върху обектите и условията за добив, производство, преработка, пакетиране, препакетиране, съхранение и транспорт на храни от животински произход; обектите за търговия на едро и условията за съхранение и транспорт на храни от животински произход, както и върху местата и условията за съхранение на храните от животински произход в обектите за търговия на дребно и в заведенията за обществено хранене.

Органите на държавния контрол върху храните имат право:

1. на свободен достъп до всички производствени мощности в обектите за производство и търговия с храни;
2.  да изи