След проблема с прекалено кратките срокове идва ред на обратното – дългото чакане. Получи ли одобрение от всички институции и дирекции, проектът за пречиствателна станция попада в Министерство на околната среда и водите (МОСВ), където бива обречен да престои твърде дълго време. За разлика от винената продукция обаче, на инфраструктурните проекти не им е присъщо да подобряват качествата си, отлежавайки по прашните полици, а напротив. Дали защото в МОСВ са затрупани от работа, или във ведомството липсва адекватен регламент, според който проектите своевременно да бъдат проверявани, нерядко те чакат своя ред по една, а понякога и по две години.
Без одобрение или становище на управляващия орган обаче, общините не могат да платят на консултантските фирми, а те, от своя страна, за да не фалират, се захващат с други проекти.
"Става така, че когато най-сетне проектът бъде прегледан и върнат за корекции след година - година и половина, фирмата, която вече е на съвсем друга вълна и почти е забравила конкретния случай,
трябва на пожар в рамките на седмица да отстрани забележките", посочва Кузманова. В тази връзка апелът на проектантските фирми е, ако могат министерствата да си наложат нормални срокове, така
че да не се губи темпото на работа и нещата в крайна сметка да се случват адекватно.
Законодателните промени и типови договори
Междувременно се правят и не малко законодателни промени, които също вещаят обрати по пътя към осъществяването на проектите. Докато европейските директиви и документи, влезли в сила между 2000 и
2005 г., продължават да действат и досега, то у нас само през последните три години законодателството в областта претърпя много промени, които неминуемо се отразяват на сроковете на изпълнение. От
началото на 2011 г. например Законът за устройство на територията (ЗУТ) е променян и допълван цели 18 пъти, коментира инж. Цакова от община Бургас.
Аргумент в същата посока излага и инж. Кузманова, която дава пример със случай от месец май 2012 г., когато заради влизането в сила на поредната нова наредба, се е наложило още едно преработване на проект и то без заплащане.
"Всичко това води освен до допълнително удължаване и до качествени изменения", категорична е тя. Кузманова допълва още, че нещата са свързани и е необходима кооординация между процедурите – като се започне от възложител и бенефициент, мине се през проектант и се стигне до строител.
И докато неспирните законодателни промени се смятат, от една страна, за проблем, то от друга – такива са крайно необходими. Спешна нужда от промени има например в Закона за обществените поръчки (ЗОП), в който се наблюдава най-съществен дисбалнас с европейската нормативна уредба. Един много съществен проблем се откроява значително, а именно това, че възложителите поставят дискриминационни условия и прекомерни критерии, като по този начин цялата процедура бива опорочена и често е с предизвестен край.
В тази връзка Камарата на строителите в България е изготвила пакет от предложения за промени в Закона за обществените поръчки и те вече са предоставени на отговорните институции. Едно от предложенията е да има типови тръжни документи и процедури. “Такива ние сме изготвили в пътния сектор и в инфраструктурата, а предстои изготвянето на типови проектни документации и за водния сектор”, коментира Светослав Глосов, председател на камарата.
Проблемите далеч не се изчерпват с тези, но разрешаването им би било важна стъпка към ефективното усвояване на средства, както и би допринесло за така необходимата модернизация на ВиК мрежата. Бледа светлина в тунела е фактът, че именно две пречиствателни станции са първите два одобрени обекта от министерство на инвестиционното проектиране. Целта на новото ведомство е именно да адаптира родното законодателство към европейското, така че да се постигне високо качество на инвестиционните проекти и по-добро усвояване на средствата.
