В началото на седмицата министърът на труда и социалната политика предложи административно покачване на минималните осигурителни доходи за всички икономически дейности, в които не е постигната договорка между работодателите и синдикатите, с изключение на един. В средата на седмицата министър-председателят се скара на социалния министър, че изключения не може да има, след което позицията на последния се променя.

Подходът на обявяване на недомислени идеи от един представител на правителството, който много бързо е опроверган от друг представител, е почти патентован от настоящия и предходния кабинет на министър-председателя и в това няма нищо изненадващо. Прецедент е обаче решението на министъра на труда и социалната политика за административно увеличение на МОД, което има изключение. Въпросът тук не е кой се облагодетелства от това изключение, а защо не се прилагат обективни критерии за определянето на МОД във всички икономически дейности.

Както вече сме писали, процедурата за определяне на МОД не е разписана никъде, а изискванията за представителност на участващите организации в процеса не се спазва. Освен това липсват ясни критерии за определянето на праговете. Министърът на труда и социалната политика смята, че предложеното от него изключение е направено на принципна основа на база средната работна заплата (СРЗ) в сектора и средния осигурителен доход (СОД) за първото полугодие на 2015 г., и печалбата за 2014 г. Такива критерии не са разписани в нито един нормативен акт и няма информация да са били използвани през предходни години - тогава кое е принципното?

Нещо повече – тази „принципна” позиция е приложена единствено по отношение на 5 от 37 икономически дейности, в които е имало преговори, но не е постигнато съгласие. За останалите 32 дейности, в които изобщо не е имало преговори, няма анализ, а автоматично се налага средно увеличение от 7,5%. С други думи, неписаните „принципи” дори не се спазват за всички икономически дейности без постигнати споразумения.

А спазват ли някакви принципи за икономическите дейности, в които има споразумение? Неслучайно още в началото обърнахме внимание на това, че липсва ясно разписана процедура и изискванията за представителност не се спазват. Ако има реални преговори между две равнопоставени страни, които на база на обективни критерии и аргументи постигат или не съгласие и условия, които засягат само тях, а не целия сектор, липсата на нормативна рамка нямаше да е проблем. Но ако едната страна – независимо дали това ще е синдикална или работодателска организация, е по-силна, тогава е необходима твърда нормативна основа, върху която да се стъпи, защото решенията засягат целия сектор. Така например силна работодателска организация може да ограничи ръста на осигуровките, а силна синдикална организация – да поиска твърде голям ръст, например 20%, който да доведе до липса на споразумение, след което министърът на труда и социалната политика административно да увеличи МОД.

„Принципите не трябва да се променят, в зависимост от това кой е собственик или има интереси в тютюнева фабрика, ВЕИ или пенсионен фонд. Принципите и законите са за всички”, обяснява министърът, за което е напълно прав. Но за да се спазват принципите, за които той говори, са необходими две неща:

·         първо, да бъдат ясно разписани, така че да не се променят всяка година, и да включват повече индикатори от СРЗ, СОД и печалба;

·         второ, да се прилагат за всички икономически дейности – тези, в които има постигнато съгласие, тези, в които няма такова, и тези, в които изобщо не е имало преговори - а не избирателно.

И като става въпрос за принципни позиции, няма нищо по-логично от това взаимоотношенията между работник и работодател да си останат между тях, без да се бъркат трети страни, независимо дали става въпрос за работодателски и синдикални организации или публичната администрация. Няма нищо принципно в това взаимоотношенията между мен и моя работодател да зависят от договорка между работодателска организация, в която не членува работодателят ми, и синдикална организация, в която не членувам аз. Ако една фирма се справя добре и може да си позволи по-висок МОД, а друга – не, защо и двете се поставят под един знаменател? Нещо повече – ако втората вече изпитва затруднения и към тях се прибавят и по-високи разходи за заплати и осигуровки, това няма ли да се отрази негативно на работниците в нея, които министъра уж защитава?

Автор: Калоян Стайков, И.П.И