В края на миналата седмица Министерство на финансите (МФ) публикува актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която обхваща периода 2017-2019 г. От нея се вижда, че поне до 2019 г. бюджетът ще продължи да трупа дефицити. По-конкретно, прогнозата предвижда консолидирани бюджетни дефицити от 1,9% през 2016 г. (след 2,9% миналата година), 1,4% през 2017 г., 1% през 2018 г. и 0,5% през 2019 г.
Погледнато в перспектива това ще рече, че 2019 г. ще бъде 11-тата поредна година на бюджетен дефицит след кризата от 2009 г., която отбеляза началото на периода на (вече) хроничните дефицити. Интересното е, че от 3 години насам средносрочната бюджетна рамка дори и не си поставя за цел да изчисти бюджета и да постигне балансиран бюджет в средносрочен план. Последната средносрочна рамка, в която се планираше балансиране на бюджета в средносрочен план, бе тази от януари 2013 г. и се отнасяше за периода 2013-2015 г., като целта беше от -1,3% дефицит през 2013 г. да се достигне бюджетен баланс до 2015 г. По същия начин бюджетната рамка от 2010 г., приета септември 2009 г., предвиждаше изчистване на дефицитите до 2013 г.
Най-необяснимото във фискалната политика от последните няколко години е, че дефицитите се планират и отчитат, въпреки факта, че икономиката на страната излезе от кризата още през 2010 г. Т.е. рецесията в България продължи малко повече от година и икономиката бележи положителен растеж от 2010 г. насам, но въпреки това бюджетът остава на дефицит.
Може би най-фрапантното разминаване между макроикономически условия и бюджетен баланс се наблюдаваше през 2015 г., когато икономиката изненада с по-бърз от очаквания растеж, приходите в бюджета бяха далеч над планираните, а бюджетният дефицит в крайна сметка беше запазен на първоначалното си ниво. Въпреки че растежът на БВП, заложен в бюджета за 2015 г., беше едва 0,8%, но в крайна сметка достигна 3%, а приходите по консолидираната програма бяха с 1,9 млрд. лева повече, дефицитът за годината достигна 2,9% от БВП спрямо планираните 3%. При това през 2015 г. липсваха макроикономически, банкови или други шокове (като банкрута на КТВ през 2014 г., който повлия на бюджетния дефицит тогава), които биха могли да оправдаят пропиляването на възможността да се свие дефицита.
Средносрочната бюджетна рамка от април 2016 г. като цяло запазва плана за бюджетните дефицити до 2018 г., приет през декември 2015 г.. Дефицитът през 2016 г. трябва да се свие до 1,9% (спрямо 2% в рамката от декември 2015 г.), а през 2017 и 2018 г. - да достигне съответно 1,4% и 1%. Новото в последната рамка е прогнозата за бюджетния баланс през 2019 г. Планира се бюджетната консолидация да продължи и през 2019 г., като дефицитът продължи да намалява до 0,5% от БВП.
Един от големите въпроси около бюджетната цел за 2016 г. е доколко тя е постижима. През 2015 г. дефицитът по консолидирания бюджет трябваше да намалее от 3,7% през 2014 г. до 3% през 2015 г., т.е. със стъпка на консолидация от 0,7% от БВП. В крайна сметка постигната консолидация беше със стъпка от 0,8% от БВП (тъй като отчетеният дефицит достигна 2,9% от БВП), но това стана при условие, че растежът на икономиката беше с цели 2,2 процентни пункта по-висок от очакваните 0,8%, а приходите бяха с близо 2 млрд. лева над планираните.
За 2016 г. предвижданата стъпка на бюджетна консолидация е 1% от БВП, която превишава планираната за 2015 г. Как ще се постигне тази консолидация, ако икономиката не отбележи заложения растеж от 2,1% тази година? Между другото, рисковете са именно в тази посока. Дори и самото МФ ревизира надолу своята прогноза за световния растеж тази година, ако се сравнят прогнозите му от декември 2015 и новата средносрочна рамка от април 2016 г. В края на 2015 г. МФ очакваше световната икономика да нарасне с 3,8%, а сега вече прогнозира растеж от 3,2%.
Освен прогнозата за бюджетния дефицит през 2019 г., друга новост в средносрочната рамка е планът за динамиката на минималната работна заплата до 2019 г. Запазва се намерението минималната заплата да се увеличи до 460 лева от началото на 2017 г., спрямо 420 лева в момента, и да остане на това ниво и през 2018 г. Добрата новина е, че за 2019 г. също не се предвижда промяна в минималната заплата. Новината е добра, защото МРЗ доказано влияе негативно върху шансовете за заетост на най-нискоквалифицираните. ИПИ неотдавна публикува иконометричен анализ, потвърждаващ тези отрицателни ефекти, а и данните за възстановяването на пазара на труда ги потвърждават. Въпреки че като цяло заетостта расте през 2015 г., това не се отнася за заетостта на тези с основно, начално и по-ниско образование. Друга уязвима група на пазара на труда - младежите, също не участва във възстановяването на пазара на труда и заетостта при нея продължава да спада. Предвид това, че следващите избори са през 2018 г., обаче, нищо чудно плановете на правителството да се променят в движение и МРЗ да нарасне отново през 2018-2019 г.
Като цяло, последната средносрочна рамка на министерството на финансите предвижда запазване на дефицитите в бюджета поне до 2019 г. въпреки прогнозите за икономически растеж над 2% в средносрочен план. Малка утеха е, че стръмното покачване на МРЗ от последните няколко години най-накрая ще спре през 2017 г., освен ако популизмът не надделее за пореден път покрай предстоящите избори.
Автор: Десислава Николова, ИПИ
