По време на своя мандат, продължил малко повече от 4 години, първият министър на финансите на САЩ Александър Хамилтън /1789-1795/ изработи икономическа стратегия, която помогна за възхода на Америка от бивша аграрна колония до световна икономическа сила. Това коментира Джъстин Фокс, автор на книгата „Митът на разумния пазар“ за агенция Bloomberg.
Нейни основни елементи, както пишат Стивън С. Коен и Дж. Брадфорд Делонг в тяхната чисто нова книга "Конкретна икономика: Подходът на Хамилтън към икономически растеж и политика", са:
1. Високи вносни тарифи за защита на зараждащите се отрасли и набиране средства за оформящото се правителство.
2. Високи разходи за инфраструктура.
3. Създаването на модерна финансова система, изградена около поемането на държавни дългове от федералното правителство и създаването на централна банка.
От тогава нито един американски лидер не е определял и прилагал на практика всеобхватен икономически план като Хамилтън. Но страната винаги е следвала някакъв вид икономическа стратегия, макар и рядко да е била ясно формулирана. Планът на Хамилтън просъществува десетилетия, дори по време на президентите, които го отричаха.
Тогава дойде поредица от стратегии – подбрани в книгата на Коен и Делонг, но със заглавия, дадени им от мен, така че се получи следното нещо:
Ерата на безплатни елементи. През втората половина на XIX век контролираното от републиканци правителство на САЩ осъществи подходът Хамилтън с безплатна земя за железопътни линии и заселници, свободен труд (премахването на робството и насърчаването на мащабна имиграция драстично увеличи наличната работна сила) и свобода за бизнеса за обединения без специално правителствено разрешение.
Ерата на интервенция. От 1900 до 1930 г., тръстове се разпадат, създадени са регулаторни агенции, данъчното облагане е преработено и след това следват различни експерименти, предприети за стимулиране на икономиката по време на Голямата депресия. Целта е била не толкова развитие на нацията, колкото опит за насочване на развитието по начин, по който облагите ще се разпространяват по-нашироко.
Ерата на инвестициите. Със САЩ като доминираща икономическа сила в света след Втората световна война, повишаване на растежа в чужбина взе предимство пред защитата на американската индустрия от чуждестранната конкуренция. Но огромните инвестиции в магистрали, жилища, научни изследвания и военни технологии стимулираха и оформяха икономиката на САЩ по прозорлив начин.
Ерата на финансилизация. Започвайки през 70-те години на миналия век, правителството започна да намалява ограниченията, които бяха налагали на банки и други финансови институции от 30-те години на миналия век дотогава. В същото време страните от Източна Азия, следвайки модела на развитие на Хамилтън, изградиха експортно ориентирани икономики, с което стотици милиони хора бяха извадени от бедността, но и накърниха производството в САЩ Тези две сили се комбинираха, за да се даде много по-голяма роля на финансирането в американската икономика, отколкото някога преди, което изглежда като цяло много добра идея през 80-те и 90-те години на миналия век, но не изглежда толкова добре след началото на финансовата криза през 2008 г.
Най-малкото е възможно тази последна ера да приключва с началото на повторно финансово регулиране в САЩ и спиране на възходящата от дълго време тенденция в световната търговия, която съпътстваше възхода на източноазиатските експортни икономики. Макар че изобщо не е ясно какво ще я замени.
Делонг, който е икономист от Университета на Калифорния в Бъркли и виден блогър, и Коен, почетен професор по регионално и градско планиране в Бъркли, не предлагат план. Те просто препоръчват обсъждането на икономическата политика да се фокусира върху фундамента - което работи - а не теория и идеология.
Как ще продължи това? Икономическата платформа на Доналд Тръмп, все пак объркана и нереалистична, е най-малкото почивка от тясната идеологическа ортодоксалност в икономика, която от няколко десетилетия командва Републиканската партия. От страната на демократите Бърни Сандърс и Елизабет Уорън отправиха предизвикателство към финансовия сектор, наложен от преобладаващата част от партията през 90-те години на миналия век. Някои също така преосмислят своята позиция – Делонг беше заместник-помощник финансов министър в администрацията на Бил Клинтън, и в книгата вече не защитава дерегулаторните стъпки от 90-те години на миналия век, а ги критикува.
Междувременно пренасочването на икономическата професия от теорията към практиката, за което писах през януари, вероятно ще предложи повече материал за работа през следващите години на прагматично настроените политици.
Все пак не е лесно да се проумее какво трябва да правят САЩ по-нататък. Нациите, играещи на догонване – САЩ в края на XVIII в., Германия през XIX в. и Япония и Китай напоследък – имаха конкретни примери, които да следват. Но през 2016 г. САЩ са най-голямата икономика на планетата и по много критерии най-мощната. В последните класации по конкурентноспособност на Световния икономически форум, например, те изостават само след Швейцария и Сингапур, информира БГНЕС. Със сигурност има какво още да научим от тези (и други) добре развиващи се малки страни, но САЩ остават до голяма степен единствени по рода си.
Аз съм почти сигурен, че повече инвестиции в инфраструктурата ще бъдат разумна част от всяка нова икономическа стратегия на САЩ. Но не съм толкова сигурен какво трябва да бъде изградено и къде, или какво друго трябва да прави нацията. Малко вероятно е един човек да има всички отговори. След Хамилтън икономическите стратегии на САЩ са били продукт на политиканстване, интелектуален дебат, а понякога и просто късмет. Имате ли някакви предложения?
