България е преодоляла последиците от икономическата криза, но това се дължи на по-бързото развитие само на 9 области, докато останалите остават "под вода". Регионалните различия се увеличават и задълбочават, а усвояването на евросредства не постига основната си цел - да сближава регионите вътре в страната и да скъсява дистанцията до нивото на благосъстояние в Европа. Разликите са особено отчетливи на пазара на труда и в образователната система.

Това са част от изводите в петото годишно изследване "Регионални профили: показатели за развитие 2016", изготвено от Института за пазарна икономика и представено днес.

2014-та е годината, в която България преодолява последствията от икономическата криза и брутният вътрешен продукт (БВП) надхвърля предкризисното ниво. Това се дължи на икономиките на 9 области - София - град, Софийска област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Велико Търново, Разград, Добрич и Варна. В останалите 19 области реалният БВП все още е по-нисък спрямо стойността си от 2008 г.

София остава лидер, Пловдив е положителното изключение

Макар и в Южна централна България възстановяването все още да не е налице, област Пловдив е съществено изключение и вече отчита реално съвкупно производство с близо 9% по-високо от нивото преди кризата, изтъква докладът. Това се дължи на значителните инвестиции в няколко бързорастящи сектора като аутсорсинг индустрията и производството на части за коли, които областта привлече последните години.

София продължава да концентрира все-по-голям дял от икономическата активност в страната. В столицата се произвеждат около 40% от БВП на България и този дял продължава да расте. Към 2014 г. БВП на човек е близо 25 000 лв., а в най-слабо развитата област - Силистра, БВП е по-малко от 6000 лв. на човек, тоест разликата е над четири пъти. По този показател столицата на България е на средноевропейско ниво, докато в повечето области БВП на човек е едва между 20 и 40% от средното за ЕС.

Освен София само Стара Загора и Варна достигат или надхвърлят средното за страната ниво на БВП на човек, докато останалите изостават.

Еврофондовете не "сближават"

Анализаторите не откриват връзка между усвояването на европейски средства и "сближаването" по ниво на благосъстояние до средните показатели в Европа, каквато е основната цел на еврофинансирането. Разликите между регионите в страната дори се увеличават.

Те са особено отчетливи на пазара на труда. Въпреки че 2014 и 2015 г. бяха силни за създаването на нови работни места, осем области изпаднаха от този процес, коментират авторите на изследването. В четири области - Враца, Монтана, Силистра, Кърджали причина за намаляването на безработицата се оказаха не новите работни места, а обезкуражаването на безработните да търсят работа.

В същото време в редица области проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър. Липсата на подходящи кадри както със средно специално, така и с висше образование в редица направления ограничава потенциала на областните икономики за растеж, е друг извод в изследването. В момента около една трета от промишлените предприятия изтъкват липсата на хора като основен ограничител пред своето по-нататъшно разрастване, а над 70% от малките и средните предприятия посочват недостига на хора като най-голяма пречка за бизнеса си.

Постоянното влошаване на индикаторите за обхват и качество на образователната система в повечето области задълбочава дисбалансите между търсенето и предлагането на пазара на труда. Делът на отпадналите от основно и средно образование вече достига 2.8% средно за страната, което е най-високото ниво от 2006 г. насам. В същото време средният успех на матурите по български език и литература (БЕЛ) спада до 4.17 през 2016 г. - най-ниският резултат от въвеждането им. Делът на слабите оценки пък е рекордно висок: близо 9% от учениците не са издържали матурата. Най-слабо развитите области като Силистра, Разград, Кърджали и Монтана се нареждат в дъното на класацията от матурите, което допълнително влошава техните шансове за догонване в дългосрочен план.

Негативните демографски тенденции в цялата страна също продължават да оказват натиск върху пазара на труда като дори София не е пощадена. Вече има четири области, в които лицата на възраст над 65 години са два пъти повече от децата (0-14 години) – Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. Само шест области пък продължават да привличат заселващи се от други области - София (област), София (столица), Бургас, Хасково, Варна и Пловдив. В същото време, сред най-големите "донори" на работна ръка са областите Смолян, Разград, Видин и Враца, което води до бързото им обезлюдяване и до все по-негативни перспективи пред тяхното развитие.