89% от хората избягват да споделят информация в интернет поради опасения, че някой може да злоупотреби с нея. Това показва статистика на Съвета на Европа, направена на базата на допитване за киберпрестъпленията. 8% от анкетираните са били жертва на открадната самоличност в интернет. 40% от хората са загрижени за плащанията онлайн, като това оказва силно негативно влияние върху онлайн търговията.

Статистиката беше изнесена от Джеймс Лоусън от Съвета на Европа по време на провелата се в четвъртък и петък миналата седмица конференция "Домейн форум".

Съветът на Европа (СЕ) трябва да е сигурен, че интернет пространството е защитено посредством законодателството, обясни Лоусън.

Към търсачката Google само за първата половина на 2012 г. са били отправени над 20 хил. запитвания от страна на държавни институции с молба за информация за 35 хил. различни акаунта. За същия период от време има около 2000 молби от страна отново на различни държавни органи по различен повод да бъде премахнато съдържание в интернет. Интересен факт на фона на тези данни е, че по-малко от половината от съдържанието е било премахнато без издадено съдебно решение, т.е. Google работи в колаборация с държавните органи в различни страни.

Според Съвета на Европа интернет съдържанието не трябва да се намалява. Въпреки това много правителства се стремят да въведат пълен контрол върху потребителите в интернет - искат достъп до акаунтите им, четат кореспонденцията им и др. Още по-агресивни са корпорациите, които събират непрекъснато информация за нас - следи се всичко, което правим, и се използва за търговски цели. Новите мобилни приложения помагат изключително много за това начинание.

“Ако искаме интернет да бъде свободен, той трябва да е сигурен”, коментира Лоусън и допълни, че понятието свобода в интернет включва не само защитата от киберпрестъпления, но и правото на анонимност и защитата на личните данни.

В Съвета на Европа се търси балансът между свобода и регулация. Човешките права, съчетани с достъпа до интернет, представляват свободата на изразяване, характерна за ХХІ век. Това е правото да се изразявате без правителството да ви следи и контролира, стана ясно от думите на Лоусън.

Според него има случаи, в които е нормално правителството да упражни контрол и да се намеси, но това трябва да бъде много ясно законодателно регулирано. Намесата трябва да се осъществява, за да се защитят различни интереси като публична безопасност, т.е. запазване на авторитета, морала, безпристрастността на съдилищата. Всички тези изисквания трябва да са налице, за да бъде легална правителствената намеса.

Лоусън даде и един пример от съдебната практика във Великобритания. Той разказа за мъж, който е бил осъден за сексуално посегателство, но чийто достъп до интернет дори при тези обвинения, не е бил прекъснат, защото ограничаването би означавало директно да бъдат нарушени човешките му права.

Продължавайки с примерите за интернет свобода, Лоусън посочи имената на домейните (като форма на свобода на изразяване и принадлежност към определена група или държава или корпорация), както и презграничното онлайн свързване (т.е. поддържането на определена скорост на интернет), а също и свободата на потребителя да бъде анонимен в интернет.

Личният и семейният живот в интернет трябва да бъдат защитени. Лоусън посочи, че в момента с тази цел се модернизира Конвенцията за защита на личните данни (1950 г.), чиято последна актуализация е била през 2011 г.