Публичният дебат до момента е доминиран от три теми - увеличението на пенсиите, размерите на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход ,пише Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Коалиционните преговори все още не са приключили, но засега изглежда се оформя съгласие бюджетните параметри за 2022 г. да се обсъждат и финализират през януари. Това се отнася и до дискусията по евентуални промени в различните програми за социално подпомагане и достъпа и размера на обезщетенията, които се изплащат от осигурителната система. Публичният дебат до момента е доминиран от три теми - увеличението на пенсиите, размерите на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход.
Междувременно служебният министър на финансите обяви няколко намерения, залегнали в разчетите за т. нар. „базов бюджет“, който изглежда се разработва в министерството. Почти сигурно е, че този вариант на проект за бюджет няма да бъде основа на работата на бъдещото редовно правителство, но е много вероятно предлаганите промени да бъдат възприети или поне обсъдени от новите управляващи.
Към момента министърът предлага увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст до 650 лева месечно - всъщност това вече беше направено за последните 3 месеца на годината с актуализацията на бюджета в края на лятото. От 2018 г. до септември 2021 г. размерът на обезщетението е 380 лева, а няколко години преди това е 340 лева месечно. Другата промяна е увеличение на т. нар. „детски надбавки“ - или месечната помощ за семейства с деца - съответно от 40 до 50 лева за едно дете и от 90 до 110 лева месечно за две деца. Настоящите размери действат от началото на 2018 г., като тогава са минимално увеличени от съответно 37 и 85 лева.
Това са изключително широки по обхват социални програми, макар обезщетението да има осигурителен характер, т. е. право да го получават имат само осигурени лица. На практика всички осигурени родители имат достъп до обезщетение - дори при връщане на работа родителят може да получи Ѕ от размера му. Месечните помощи за семейства с деца се отпускат с т. нар. доходен тест, което постепенно свива кръга на получателите в последните години, особено имайки предвид растежа на заплатите. Въпреки това обаче и към момента (по последни отчетни данни от 2020 г.) се подпомагат 540 хил. деца в над 344 хил. Семейства.
Отчитайки широкия обхват, тези програми имат значимо бюджетно измерение. Ако ги разгледаме в рамката на първоначално заложената фискална рамка за 2021 г., втората година майчинство представлява близо 10% от общите разходи за всички видове социални обезщетения, плащани от НОИ. Месечните помощи за семейства с деца представляват около 18% от общия размер на всички програми за социално подпомагане, финансирани от държавния бюджет, или 32% от разходите без да включваме политиките за подпомагане на хора с увреждания.
Предложените промени, ако бъдат приети, ще доведат до нарастване на годишните разходи за обезщетения за отглеждане на дете до 2 години с близо 130 млн. лева, а за месечните добавки за семейства с деца - с 65 млн. лева. Засега обаче няма яснота дали ще бъдат запазени данъчните облекчения за родителите, които бяха увеличени като временна антикризисна мярка само за доходи през 2021 г.
По-вероятно е тези промени да бъдат приети и от новите управляващи. В дебатите засега обаче не чуваме обсъждане на предложения за подобряване на ефективността на други социални програми, които потенциално би следвало да намаляват риска от бедност и социално изключване. В поредица анализи на Института посочихме редица структурни проблеми със съществуващата рамка и бюджетни параметри на социалното подпомагане, в това число и липсата на насочване на ресурсите целенасочено към най-нуждаещите се. През лятото служебното правителство например актуализира коефициентите за определяне на диференцирания минимален доход за отпускане на месечни социални помощи - минимална промяна, която едва ли ще доведе до значимо подобрение на ефекта от програмата. ИПИ предложи решение, което остава „на масата“ и за бъдещото управление.
Не се коментира и помощта, отпускана на майки на деца до 1-годишна възраст, които не са осигурени и безспорно попадат в групата на застрашени от бедност домакинства - а размерът от 100 лева също не е променян с години.
Накрая, да не изпускаме „слона в стаята“ - целевите помощи за отопление или програма с подобна насоченост няма как да не са в центъра на бюджетната дискусия в период на многократно поскъпване на цените на енергията. На този фон решението за леко разширяване на обхвата и подпомагане на малко по-широк кръг домакинства с общо 15 млн. лева за целия сезон изглежда като временна и незначителна мярка, която очевидно не може да се приема сериозно като инструмент за борба с енергийната бедност.
