Макар данните за пазара на труда у нас през последната година и половина да са безспорно позитивни, под повърхността на възстановяването дремят някои сериозни проблеми. Такива са структурните характеристики на безработицата и фактът, че някои от районите в страната и дори цели възрастови групи от населението не участват в процеса на възстановяване.

Тези заключения се потвърждават от първата по рода си публикация на Евростат, показваща какво се случва с безработните лица - дали успяват да си осигурят заетост, остават безработни или спират да търсят работа.  В случая Евростат прави сравнение между статута на безработните в страните от ЕС между първото и второто тримесечие на 2015 г.

Източник: Евростат

Данните за България и ЕС показват, че:

• България е в дъното на европейската класация по дял на безработните от първото тримесечие на 2015 г., които са успели да си намерят работа през 2-рото тримесечие. Гърция е единствената страна, в която, сравнено с България, по-малка част от безработните през първото тримесечие са намерили работа през второто тримесечие;
• Все пак, липсата на успех да си намерят работа не е отказало повечето безработни да продължат да търсят активно работа, т.е. икономическата активност сред неработещите в България се запазва относително висока, поне сравнено с останалите страни-членки. По-голяма част от безработните през първото тримесечие на 2015 г. са останали безработни и през второто единствено в Гърция и Словакия;

Тези данни подсказват, че структурните характеристики на безработицата, отразяващи разминаването между уменията на безработните и нуждите на бизнеса, се задълбочават. Това се потвърждава от бързо нарастващият дял на предприятията, които не могат да си осигурят необходимите им кадри въпреки все още високата безработица. Според данни от бизнес наблюденията на НСИ през м. септември 2015 г.:

• Недостигът на кадри в сектора на услугите е на най-високите си нива от януари 2007 г. насам;
• Недостигът на кадри в сектора на строителството е бил по-висок само през месеците юли и август на 2008 г.;
• Недостигът на кадри в промишлеността е най-високият от декември 2008 г. насам;
• В сектора на търговията също има тенденция в посока покачване на недостига, но тя не е толкова ясно изразена като в другите сектори.

Задълбочаването на тези тенденции може да доведе до по-нататъшно забавяне на възстановяването на трудовите пазари. То вече се случва, ако се сравни броят на новите работни места през второто тримесечие на 2015 г. (31,4 хил.) спрямо тези през последното тримесечие на 2014 г. (58,1 хил.) и първото тримесечие на 2015 (55,7 хил.). В условията на несигурна външна среда, тази опасност не бива да бъде пренебрегвана и в хода на дебатите около Бюджет 2016.

Автор: Явор Алексиев , И.П.И