Въпреки напредъка в дела на компенсация на наемния труд, по равнище на доходи България е на последно място не само сред страните-членки на ЕС-28, но и в региона. Сравнителният анализ показва, че номиналният размер на СРЗ в България от 420 евро е с около 5.5 пъти по-нисък от средните нива на ЕС-28 (2293 евро), съобщава БГНЕС.
Повече от 12 пъти е по-ниска работната заплата в България от тази в Швейцария, от Германия с около 6.2 пъти. Размерът на работната заплата в България значително изостава от същия на Балканските страни. Въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата през 2014 г. е по-висока от тази в България с 21.9%. СРЗ на Македония е по-висока с 16.6%, на Сърбия с 35%.
През първото полугодие на 2016г. се очертават умерени нива на нарастване, както на средната работна заплата, така и на броя на наетите лица. Причините за тези положителни изменения е съживяването на икономиката и възстановяване на трудовия пазар, довело до засилено търсенето и назначаването предимно на квалифицирана работна сила, както и силната конкуренция на цената на труда на европейския трудов пазар.
Освен това съществена роля оказва и нарастването на МРЗ, както и МОД, които от една страна доведоха до автоматично нарастване на брутните заплати, а от друга повлияха за показване на част от скритите до скоро доходи, съобщават от КНСБ. Все още обаче темповете на нарастване на СРЗ са крайно недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на пазара на труда и оттам на жизнения стандарт на населението. Причините са изключително ниската база, от която започват да растат възнагражденията, а така също и задълбочаващите се регионални разлики в заплащането, които се обуславят от ниската вътрешна инвестиционна активност.
Пазарът на труда изпитва остра нужда от квалифицирана работна ръка и проблема с разминаването между търсенето на бизнеса и уменията на работещите все повече се задълбочава. Доказателство е драстичното нарастване на дела на промишлените предприятията, които определят недостига на подходяща работна сила като фактор за осъществяване на дейността им.
През септември 2016 г. този дял достига до 25%, като нарастването е с повече от три пъти в сравнение със същия период на 2012 г. ( 7.8%). Тези данни са индикация, че икономиката на страна има по-висок потенциал за развитие, който в бъдещи би могъл да се осъществи, ако първо, се активират политиките насочени към повишаване на квалификацията и преквалификацията, при това не само от страна на държавата, но и с участието на бизнеса.
Второ, повишаването на заплащане на труда е най-важният стимул, който ще задържи хората да работят в България и ще ги мотивира да развиват професионалната си кариера. Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през първото полугодие на 2016г. позволяват да се очертаят следните по-важни констатации: След като през 2010 до 2014 г. заплатите растяха с около и малко над 6%, през първото полугодие на последните две години 2015- 2016 г., средният размер на работната заплата (869 лв. и 934 лв.) ускорява ръста и достига съответно до 7.8% през 2015 г. и 7.5% през 2016 г. Нарастването на средните заплати е съпроводено и с ръст на наетите лица, съответно с 0.7% през 2015 и 2.0% през 2016 г. За първи път след 2009 г, ръстът на икономиката на страната през последните две години е съпроводен с ускорен ръст на наетите лица.
Това са индикации, че икономика на страна се „събужда” и генерира нови работни места. В сравнение със същия период на 2008 г. броя на наетите лица остава с близо 184 хил. по-малко, което се дължи на трайното и последователно редуциране на персонала в периода 2009-2014 г Средната заплата в частния сектор (927 лв.) нараства с по-бързи темпове (7.9%), като постепенно се приближава до размера от обществения сектор (956 лв.), след като той забави темповете си до 6.2%. През последните няколко години заплащането в частния сектор изоставаше средно с около 8-10 процентни пункта от това в обществения, а сега разликата е сведена до под 5 процентни пункта. Това е показател за изсветляване на доходите в частния сектор, следствие от нарастване на МОД.
Повишаването на средните брутни заплати се основана на ускореното нарастване на наетите лица в сектори, които са водещи по разкриването на нови работни места, при това с размер на трудово възнаграждение над средния за страната. Новите работни места са в информационните технологии и услугите свързани с тях, в индустрията, като водещи са: „Дейности в областта на информационните технологии и услуги “ ръст на наети лица с 13.3%, при СРЗ от 2844 лв.; „Информационни услуги” ръст на наетите лица с 15.2%, при СРЗ от 1643 лв.;”Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване” ръст на наетите с 6% , при СРЗ от 2134 лв.;„Производство на електрически съоръжения” със СРЗ от 1053 лв., и ръст на наетите със 7 %. Тези данни отново доказват тезата, че постигнатия ръст се дължи основно на високо платени отрасли, поради дефицит на квалифицирани кадри и силният конкурентен натиск на европейския трудов пазар. Друг важен показател, характеризиращ ниските нива на заплащането по икономически дейности, е нарастването на броя на нископлатените работници със СРЗ в диапазон от 491 лв. до 704лв. (т.е. 75% от СРЗ за страната на заплатите).
С такъв размер работят над 674 хил. лица, което представлява около 30.4% от всички наети. За едногодишен период нарастват с нови 21 хил. лица. Като нископлатени работници, могат да бъдат определят работещите в следните икономически дейности: рибно стопанство (491 лв.), производство на облекло (579 лв.), обработка на кожи, производство на обувки (540 лв.), производство на дървен материал и изделия от дърво (564 лв.), мебели (602лв), ресторантьорство (510 лв.), дейности по обслужване на сгради и озеленяване (538 лв.) и т.н. В отраслите на преработващата промишленост през първото полугодие на 2016 г. доминира положителен ръст на средната заплата, средно с 10.6%, който е съпроводен и с ръст на наетите лица средно с 2.4%.
Наблюдават се сектори с нарастване на заплащането над средните за промишлеността нива, но тези ръстове почти не се усещат, тъй като базовият размер на СРЗ е на изключително ниски нива. Така например, отчетливо нарастване от 18.9% се регистрира при „Обработка на кожи”, но с размер на СРЗ едва от 540 лв. и спад на наетите лица с 10.3%; при „Производство на мебели” средната заплата нараства с 14.5% ( 602 лв.), при ръст от 1.5% на наетите лица; Производството на облекло” ръст от 12.1%, с размер на СРЗ от 579 лв., при това със спад на наетите лица с 3.5%. 5.8 пъти е диференциацията между най-ниската и най-висока работна заплата, след като през същия период на 2015г е 5.5 пъти.
Въпреки увеличението на размера на СРЗ тези различия в заплащането задълбочават социалното неравенства в страната. Тези данни са аргумент, че темпът на нарастване на ниските работни заплати изостава от този на високо платените работници. През първото полугодие на 2016 г. броя на наетите лица на МРЗ в икономиката на страната достига до 341 507 лица, това представлява 14.8% от общо наетите в страната. Доказателство за необходимостта от нарастване на МРЗ е изтласкващия ефект върху работните заплати, особено за тези икономически дейности, в които се регистрира висок дял на трудещите се на минимално възнаграждение. Като примери могат да бъдат посочени следните икономически дейности: „Административни и спомагателни дейности (логистика, кол-центрове, счетоводни дейности)”.
Броят на наетите лица на МРЗ представлява 37.1% от общо наетите, след като през първо полугодие на 2015 г. е 30.8%. За същия период нарастват както средната работна заплата с 9.8%, така и наетите с 6.1% „Операции с недвижими имоти” – броят на наетите на МРЗ достига до 20.2%, при 11.3% през 2015 г. СРЗ отчита нарастване с 11.3%, при ръст на наетите лица от 2.3%. „Преработваща промишленост” – наетите лица на минимална заплата представляват 19.5% от общо наетите, при 14.7% през 2015 г.. За едногодишен период СРЗ нараства с 10.6%, при ръст на общо наетите с 2.4%. Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства.
Във всички области на страната, с изключение на София, средната заплата е по-ниска от средната за страната. Все по-силно се разтваря ножицата между столицата и най-бедните области в страната. Трудовите възнаграждения във Видин (648 лв.) са почти два пъти по-ниски от тези в София (1261 лв.). Причините се обясняват със застаряващо население в по-малките населени райони, така и с трудовата миграция и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, това са проблеми, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към разкриване на нови работни места. В 9 от 28 района размерът на средната работна заплата представлява около 75% от СРЗ за страната.
Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са Видин (648 лв.), Силистра (674 лв.), Ямбол (692 лв), Благоевград (660лв), Кюстендил (674 лв.), Перник (695) Хасково (698 лв.), Смолян (687 лв.). Все пак в картината на средните възнаграждения има и положителна новина - заплатите във Видин са се повишили с 10.8%, а наетите лица с 0.8% спрямо първото полугодие на миналата година. Във всички области се наблюдава ръст на работните заплати, макар и с различна степен от 1.1% (Враца) до 14.1% (Монтана). 32% от всички наети лица в икономиката на страната работят в София.
Средната заплата е с 35% по-висока от средната за страната. По-големият брой работещи в София, при това на чувствително по-висока заплата, са причината за нарастването на абсолютния размер на средната заплата за страната. Ако изключим София от наблюдението за трудовите възнаграждения, то тогава средната заплата за страната достига до 792 лв. през второто тримесечие на 2016 г. При тези условия нарастването на заплата изпреварва средния ръст за страна и достига до 8.5% спрямо същия период на миналата година, което се дължи на по-забавения темп на нарастване на СРЗ в София (6.2%) в сравнение с останалите области. В 17 области се отчитат нарастване по-високо от средния ръст за страната: Монтана с (14.1%), Добрич (12.7%), Ловеч с 11.1%, Русе (12.7%), Смолян (12.1%), Хасково (11.7%). Общ извод: остава сериозен проблемът със силната регионална диференциация на заплати и заетост, който се обосновава от абсолютно ниския размер на работните заплати и големият обхват на нископлатени работници.
Разликите в стандарта на живот в различните региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. Компенсацията на наемния труд като дял от БВП през последните година отчете видим подем от 36.9% през 2012 г. достига до 41.3% през 2015г, но все още продължава да бъде сред последните места. След България остават: Румъния (32.3%), Полша (36.6%), Словакия (38.4%), Италия (39.6%), Ирландия (30.6%), Чехия (39.9%).
Въпреки положителните промени България значително изостава от средните нива на страните на ЕС-28 ( 47.4%), като в повечето от старите държави членки този показател е около или над 50% от БВП. Тези данни предполагат, че все още за българската икономика остава проблема в първичното разпределение на доходите между труд и капитал, вследствие на който не може да бъде реализирана в оптимален обем една пo - ускорена политика на догонване на работните заплати спрямо средноевропейското ниво;
Драстични различия в трудовите възнаграждения се регистрират по браншове за една и съща работа в полза на страните от Съюза: Производство на облекла – в Испания СРЗ (1606 евро) е с 5.8 пъти по-висока от тази в България ; Румъния (402 евро) с 1.4 пъти, Кипър с 3.9 пъти, Полша с 1.9 пъти; Производство на лекарствени вещества и продукти - в Испания СРЗ (3480 евро) е с 6.5 пъти по-висока от тази в България; Румъния (1018 евро) с 2 пъти, Кипър с 3.6 пъти, Полша с 2.5 пъти; Хотелиерство - Испания (1642 евро) или с 4.4 пъти по-висока, Кипър (1290 евро) с 3.4 пъти, в Полша с 1.8 пъти; Образование – Испания с 4.1 пъти по-висока, Румъния (607 евро) с 13.9%, Кипър с 4.4 пъти, Полша(931 евро) с 2.2 пъти.
КНСБ продължава да настоява за приемането на конкретни мерки за повишаване на доходите, като: приемане на механизъм за нарастване на МРЗ, като най-ниското месечно възнаграждение в страната да се движи в коридора - от линията на бедност, умножена по коефициент 1,3, до 60% от средната работна заплата ( в диапазон от 403 до 560-570лв). Така с коефициентът 1,3 минималната работна заплата се гарантира издръжката на един възрастен човек от семейството и едно дете, а горната граница от 60% от средната работна заплата е европейски стандарт; да бъде въведена диференцирана МРЗ за завършилите висше образование младежи, работещи по специалността си, като тя бъде установена в Кодекса на труда с коефициент 1.5 от МРЗ за страната (690 лв.); от 2018 г. да се определят минимални заплати по категории персонал.
Това, е възможен изход от конфликта с работодателските съюзи, които отказаха да преговарят за минимални осигурителни прагове за 2017 г., Необходима е да се разработи добра законова регламентация за договаряне на минималните заплати по категории и да е ясно, че законът наказва този, който не плаща заплатата, която трябва да плати, както и осигуровката върху нея. Държавните институции да провеждат ефективен контрол при укриване на осигурителните вноски, който да доведе до осезаемо редуциране на сивата икономика и повече информация за санкционираните работодатели.
