Съществуват два вида технологични компании. От едната страна са многофункционалните мастодонти като Microsoft и Google, които разполагат с една купчина различни дивизии, които правят различни неща и персонализират продуктите си за различни нужди.

От другата страна са тези с фокус, насочен към изключително към един продукт или услуга. Вторите се опитват да направят едно просто нещо изключително добре, докато станат най-добрите в него. В тази категория попадат компании като WhatsApp, закупена наскоро от Facebook за 19 млрд. долара.

Но ако се върнем обратно в 1977 г., то ще видим, че големият играч във втората категория е бил Apple, компанията която Стив Джобс и Стив Возняк основат година по-рано и която в онзи момент е в маниакалния си зенит, бележещ работата по един единствен продукт.

В онези години Джобс се опитва да създаде едно единствено нещо – компютър, който всички могат да използват у дома си, без значение дали са са компютърни специалисти или не са виждали компютър пред живота си. Технологичният гуру е толкова фокусиран върху идеята си да създаде перфектния компютър, че съзнателно отказва куп страхотни предложения за правене на бизнес.

От „Форбс“ описват една поразяваща история, показваща нивата на обсебеност на основателя на Apple.

През същата тази 1977 г. кардиологът Джордж Даймънд работи върху статистически методи за диагностициране на сърдечни удари. Тогава той купува модела Apple II (първият масов компютър на Apple) и го използва за написването на програма, която може да засече сърдечното заболяване

Впечатлен от възможностите на новата машина, Даймънд си урежда среща със Стив Джобс в Купертино, на която целта му е да го убеди, че Apple могат да създадат програма, с която всеки кардиолог в страната ще може да диагностицира болестта. Това би поставило Apple II във всеки кабинет в страната.

Каква била реакцията на Джобс? „Не мога да бъда разсейван“, отсякъл той.

Според Даймънд шефът на Apple бил много впечатлен от работата му и се съгласил в потенциала на разработката за в бъдеще.

„Честно казано обаче аз не съм заинтересован да работя с вас по това“, казал Джобс. Запитан за причината за отказа си, технологичният гуру отвръща:

„Трябва да ме разберете. Това е нещо, което никой в света все още не разбира. Не мога да бъда разсейван. Опитвам се да направя най-добрия чук, който мога да създам, най-добрия чук на света. Вие ще можете да използвате моя чук, за разрушение или за изграждане. Наистина не ми пука какво точно ще правите с моя чук. Аз просто искам да създам най-добрия възможен чук. И това, което вие правите е чудесен пример за градеж, но за мен то е разсейване“.

Историята, естествено, показва, че Джобс е бил прав в това да се концентрира в създаването на чукове – машини за всички – и съответно да не ги персонализира за никой. Дори за професионалистите, които са настоявали за това.