Най-сериозната заплаха за реките може да се окаже стихийното изграждане на малки Водноелектрически централи (ВЕЦ). Не поставяме под съмнение този вид екологична енергия, но липсата на контрол и ясни правила при издаване на разрешителни може да създаде редица проблеми и да „умъртви” реките. По експертни оценки от миналото  до момента е усвоен 80% от хидроенергийния потенциал на реките без р. Дунав, което засяга 20% от реките, коментира Любомир Костадинов от WWF. Трябва ли да използваме останалите 20% потенциал, да унищожим останалите 80% от реките, допълни екологът.

Малките ВЕЦ доскоро не се смятаха за перспективни, защото държавата ни е със сравнително ограничен воден ресурс и реките ни са сравнително маловодни с непостоянен воден отток през годината. Заради бума на екологичната енергия обаче през последните години започна стихийното изграждане на ВЕЦ. Големите ВЕЦ в страната са 24 и са с 2000 MW инсталирана мощност. По данни от Изпълнителната агенция по околна среда за 2012 година действащите малки ВЕЦ са 211 с 278 MW инсталирана мощност. Издадени са още 384 разрешителни, които не са реализирани като планираната мощност е 422 MW. Така общо всички разрешителни за ВЕЦ са близо 600. От 2014 година намаляват и са около 500, показват данните.

Реализирането на всички тези заявки поставя реките по риск. Първото противоречие е, че според Закона за водите ВЕЦ се забраняват в зони от Натура 2000, същестуват и редица други ограничения за изграждането им. В същото време Плановете за управление на речните басейни също предвиждат забрана за изграждане на ВЕЦ в определени речни участъци. За съжаление тези забрани не се спазват и се заобикалят в някои от случаите с корупционни мотиви, смятат еколозите. Всъщност вече нови разрешителни почти не се издават, но се използва една друга вратичка. При подновавянето на някои от старите, не се вземат предвид новите ограничения в закона. Посочва се, че те важат за всички, които още нямат разрешения за строеж. Но и тази практика не винаги е еднозначна, коментират бизнес и еколози.

Цените на електроенергията за МВтч  от ВЕЦ в зависимост от технически конфигурации и стойност на инвестициите варират в широки граници.  Според нов проектозакон, от цена за излишък на балансиращия пазар (динамична за всеки час) до преференциални цени за определено количество произведена енергия се движат от 93,69 лв. до 236,92 лв. Цената за централите на НЕК е 63,64 лв., посочи Любомир Балакчиев, председател на Съюза на производителите на екологична енргия-ЮГ.

Стимулите

Според еколозите обаче стимилите за ВЕЦ са много. От една страна това е преференциалната изкупна цена, която гарантира изплащане на инвестицията за между 7 и 12 години.  „Освен това цената на ресурса – водата е много ниска. Един ВЕЦ може да прави по 20-30 000 лева на месец срещу 2000 лева такса за водата, която ползва.  Самото разрешително е много евтино в порядъка на няколкостотин лева”, съобщи Костадинов.

За изграждането на ВЕЦ не е необходимо да се променя предназначението на земята, защото територията е публично-държавна собственост,  само за един фотоволтаик на покрива са необходими повече разрешителни.

Спрямо другите възовновяеми енергийни източници, ВЕЦ се облагат с 2% такса докато при другите е 20%. Естествено друг въпрос е, че тази такса се оспорва в конституционния съд и може да падне. Но тя се начислява не върху печалбата, а върху оборота.

Този вид възобновяема енергия се ползва с обществено доверие и финансирането от банките не среща много трудности. Изграждането на ВЕЦ е скъпо и започва с капитал от поне 1 -2 млн. лева, защото се проектира за конкретно място, разходите за проектантска дейност и оборудване не са малко.  Равносметката е, че има добра рентабилност, сигурна инвестиция за десетилетия напред, един ВЕЦ може да работи 80 години без проблем.

Влиянието върху екологията

Бумът на хидроенергетиката е световна тенденция, която не подминава и България. И тук има бум на изграждането на проекти за екологична енергия, което обаче е опасно за реките, ако липсва ясно планиране.

Независимо дали ВЕЦ е деривационен или руслов характерът на водата се променя, категорични са еколозите. При деривационният ВЕЦ водата се взема от едно място и се изсипва на друго като така се получава засушен участък. Дълго време се считаше, че русловите са по-екологични, защото имат по-нисък пад, използват по-малко вода и я пропускат след това по течението, тъй като са на самата река.

В страната има само около 20 руслови ВЕЦ, останалите са деривационни.

Само че в България тези ВЕЦ изведнъж започнаха много да порастват като височина и тяхното задбаражно езеро достига в някои случаи 2 км. Това е много дълъг участък, в който водата е с променен ритъм- движи се много бавно, рибата не може да се ориентира и да намери рибния проход (дори да има такъв/такива). Освен това в този воден участък започва отлагане на органични утайки и организми, които изсмукват кислорода от водата. Така се получава анаеробна средна като в Черно море, по повърхността се образува зелен слой т.н. водна леща. ВЕЦ събират по-големите и видими отпадъци като клони и бутилки, но не могат да пречистят утайките и при натрупването им единственото, което правят е да отворят шлюзовете и изпуснат утайката надолу по реката, обясни Костадинов. Това напрактика може да убие живите организми надолу по реката, тъй като изсмуква целия кислород и рибата буквално бива унищожена. Друг мит е, че турбините пречистват водата, напротив тя се превръща в мъртва вода, в нея живот няма.

В утайките има и хранителни вещества, но те се слепват на едно място, не се разпръскват по реката. След ВЕЦ-а има голям период, в който тази река не изпълнява функциите си и не може да се възстанови, единственият вариант е това да се случи е при вливане в друга голяма река,където има стабилна популация и ще влее нов живот и биоразнообразие. Но ако и по долните течения на реките има ВЕЦ и по една река се наредят 20-30 ВЕЦ, възстановяването става много трудно, а такива примери има много по р. Искър, по р. Места, по р. Огоста и др.

Много е важно къде се разполагат ВЕЦ. Ако се изгради там където видовете не мигрират въздействието може да е по-малко. Ако се направи в долните течения, където реките се вливат с други и се осъществява миграция например със самата Дунав или по Места, тези коридори се прекъсват. Така реката не може да се възстанови