През последната година една от горещите теми в медийното пространство не само у нас, но и в цяла Европа е готвеното Трансатлантическо споразумение за свободна търговия между САЩ и Европейския съюз (ТПТИ). Заради множеството неизвестни около него мненията дали то ще донесе повече ползи или повече вреда за Стария континент са полюсни.

Поддръжниците на ТПТИ са на мнение, че с влизането му в сила ще се увеличи обменът на стоки и услуги, ще се стимулира икономическия растеж, а това от своя страна ще даде резултат в създаването на нови работни места и намаляването на цените за крайните потребители. От друга страна противниците на споразумението са притеснени от липсата на информация за преговорите между САЩ и ЕС. Според тях подобен документ ще има отрицателна роля върху стандартите за хранителните продукти в Европа и ще позволи навлизането на стоки, съдържащи ГМО, в страните-членки.

Позицията на България по този въпрос все още се колебае, след като в края на март Народното събрание отхвърли включването на темата за ТПТИ в Годишната програма на парламента по въпросите на ЕС. Така депутатите у нас оставиха без уважение настояването на унгарските си колеги за дебат между всички държави-членки за възможните предимства и недостатъци на ТПТИ.

От друга страна обаче Трансатлантическото споразумение предизвиква голям интерес сред обществото не само в България, но и в цяла Европа. Още на 11 октомври в много държави от Стария континент беше организиран протест против ТПТИ. В него се включиха и жители на София, Пловдив, Варна, Добрич и Шумен, като особено активни бяха зелени неправителствени организации.

Въпреки това все още липсва сериозна дискусия по отношение на споразумението, а мненията, свързани с него, остават в двете крайности.

Ще спечели ли или ще изгуби България от ТПТИ?

“От тези неща в ТПТИ, които вече са сигурни, защото има някои дискусионни въпроси, България само ще спечели. Чисто и просто въвеждането на свободната търговия, ще намали митата и нетарифните ограничения за обмена на стоки между ЕС и САЩ”, обясни пред Econ главният икономист в Института за пазарна икономика (И.П.И) Десислава Николова.

Според експерта страната ни ще получи добра възможност да изнася повече стоки в Щатите, като индикациите за това вече са налице. “Забелязва се доста сериозен ръст на износа на български стоки за САЩ”, каза тя. Николова допълни още, че една трета от ползите за България при експорт идват чрез т.нар. вериги на предлагане. Това означава, че голяма част  от приходите за нас идват от износа на различни компоненти, например авточасти или платове, за държави от ЕС, които се използват за направата на крайни продукти и след това се пласират на пазарите в Щатите.

Това твърдение се подкрепя и от резултатите на Националния статистически институт (НСИ) за първия месец на 2015 г., които показват че за първи път САЩ са успели да изместят Русия като основен търговски партньор на България извън ЕС. Данните сочат, че износът на български стоки за Америка се е увеличил с 20% до 43,9 млн. лв. за първия месец на годината, за разлика от същия период на предходната година. 

От друга страна обаче зелените организации у нас са притеснени, че свободната търговия между Европа и Северна Америка ще доведе до понижаване на стандартите на европейските пазари.

“Ние от зелените организации имаме много приоритетно отношение към земеделието и храните, както и към опазването на околната среда, здравни стандарти и тези, свързани с правата на работниците. В САЩ критериите и изискванията в тези области са малко занижени. Едно приравняване към обща търговска среда по-скоро би навредило на нас, европейците, би донесло повече безработица и бих казал икономически загуби, вместо ползи”, смята Борислав Сандов, който е съпредседател на партия “Зелените”.

Той допълва още, че допълнително съмнение поражда липсата на информация около преговорите по ТПТИ. “Трябва да кажем, че споразумението все още се готви на тъмно и при един много притеснителен процес на абсолютна потайност и секретност вече повече от година”, казва Сандов.

Съпредседателят на “Зелените” посочва, че от Европейската комисия (ЕК) са отказали включването на граждански и неправителствени организации в обсъждането на документа.  

“Имаше стартирала европейска гражданска инициатива срещу приемането на споразумението, която събра над 1,500 млн. подписа само за четири месеца. Тя обаче не беше одобрена от Комисията, тъй като според тях попада извън обхвата на договора от Лисабон, който урежда този тип въпроси”, обяснява Борислав Сандов.

Ще могат ли корпорациите да съдят държавите?

По неговите думи сериозни съмнения поражда и клаузата в готвения договор между САЩ и ЕС, според която споровете между две страни или пък между представители на световни компании и държави ще се решават чрез частни арбитражи.

“Това пренебрегва съдебните система и от двете страни на океана, създава нова съдебна система, в която само трима души частни арбитражи – единият от едната страна, другият – от другата и третият се избира по взаимно съгласие, решават казуса. Този механизъм ще бъде в полза на големите корпорации и в ущърб на държавите”, казва представителят на “Зелените”.

Той допълва, че въпросните арбитражи не могат да се ползват за дела, защитаващи правата на човека. “Те по-скоро се ползват от самите корпорации, които съдят отделните държави. Това създава още един проблем – намалява суверинитета на политическото представителство”, допълва Сандов.

По думите на Десислава Николова обаче и сега има механизъм, който позволява световни компании да съдят държави. Тя обаче припомня, че все още не е ясно как този въпрос ще бъде уреден в Трансатлантическото споразумение.

“Трябва да обърнем внимание и на това, че ТПТИ ще трябва да се ратифицира от всяка държава и при това положение такава точка изобщо може да не бъде включена”, обяснява икономистът и подчертава, че споразумението не може да бъде над националното и европейското законодателство.

“Според мен страните от ЕС няма да позволят този договор да бъде отхвърлен за нещо малко, както се случи с АКТА. Сигурна съм, че няма да има подобни препъни камъни”, казва още Николова.

Ще отвори ли Трансатлантическото споразумение вратата за ГМО храните на пазарите в ЕС?

Сред опасенията около приемането на ТПТИ е и това, че подобен договор ще отвори вратата за навлизането на ГМО продукти от САЩ на европейските пазари. Борислав Сандов е категоричен, че тази опасност е напълно реална.

“В САЩ дори не са задължени да изписват ГМО продуктите в съдържанието, както ние имаме в ЕС. Там са разрешени огромен брой ГМО хибриди, докато в Европа има един единствен хибрид, който може да се ползва”, обяснява той и допълва: Споразумението ще позволи масовото навлизане на ГМО храни, които са на по-ниска цена, но и крият сериозни рискове за човешкото здраве”.

Представителят на “Зелените” обяснява, че в Щатите действа правилото за доказване на вреда, за да бъде изтеглен конкретен хранителен продукт от пазара. В същото време в ЕС се ползва принципът на предпазливостта и доказване на безвредност, за да започне да се продава някоя храна.

“Пазарът ни ще бъде залят от нискокачествени продукти, които са сериозно субсидирани от САЩ. Така страни с ниска покупателна способност, каквато е и България, ще предпочитат най-вече евтините продукти, което ще се отрази на здравето на населението, както и на икономиката на страната”, твърди Борислав Сандов.  

От друга страна Десислава Николова подчертава, че няма как чрез споразумението европейските страни да бъдат принудени да внасят ГМО храни. “Споразумението няма да е над националното законодателство. Няма как просто тези страни, в които са забранени ГМО продуктите, да бъдат накарани да ги внасят”, казва тя.

Застрашава ли ТПТИ местните производители?

В тази връзка икономистът посочва, че няма опасност пред европейските производители заради навлизането на американски стоки. Според нея не е необходимо предприемането на специални мерки за защита на местния бизнес.

“Не смятам, че държавата трябва да предприеме протекционистични мерки. Най-неразвиващите се сектори са тези,  които са защитени по някакъв начин от държавата и получават субсидии. При тях най-логичното нещо е да се насочват към лобиране, за да бъдат подпомогнати, а не да търсят начини да станат по-конкурентоспособни”, твърди Николова.

Борислав Сандов е на противоположното мнение.“Трябва да се предприемат мерки за държавна помощ или в някаква степен протекционизъм към уязвими сектори, като селското стопанство, например. Аз не мисля, че България има силите да изпълни подобна национална програма и за мен това споразумение не би следвало да се случва”, казва той.

Представителят на “Зелените” смята, че уреждането на по-добър търговски обмен и на по-добри условия между САЩ и ЕС може да се случи и чрез сега действащото законодателство или с допълнителни споразумения.