Докладът за "Усъвършенстване управлението на обществения пътнически транспорт в София" е изготвен в рамките на международен проект за устойчиво развитие на градските транспортни системи, финансиран от Инициатива за местно самоуправление (LGI) към Институт "Отворено общество".
Основните цели на доклада са:
- Анализ на проблемите пред функционирането и развитието на масовия обществен пътнически транспорт (МОПТ);
- Набелязване на факторите, определящи политиката по отношение на градския транспорт и поставянето им на дебат пред заинтересованите страни;
- Формулиране на възможни решения за усъвършенстване управлението на МОПТ и осигуряване на устойчивото му развитие.
Проектът е осъществен с активното участие на:
- Центъра за икономическо развитие – анализ на транспортния сектор, общинските публични финанси и управление;
- Булплан ООД – анализ на градското планиране, планирането и развитието на транспортната система на София;
- Агенция за социологически и пазарни изследвания ЕСТАТ – събиране и обработка на първични данни за движението коли на градския транспорт, изследване на транспортните нужди, нагласи и предпочитания на жителите на София;
- "Ad hoc" консултанти с богат опит в управлението на транспортни системи и градско планиране.
Резултатите от направения анализ показват по недвусмислен начин, че системата на масовия обществен пътнически транспорт (МОПТ) на Столицата не функционира задоволително и поражда масово и задълбочаващо се неудовлетворение в хората, изразено в постоянно намаление на броя на превозваните пътници.
Причините за това състояние са от ресурсов, управленски (в широкия смисъл на думата) и организационен характер. Те са както вътре в системата, така и извън нея – на нивото общо на градското развитие, устройство и изграждане и на нивото на градското движение.
Досегашните действия от инвестиционно, финансово и организационно естество, предприемани от столичните ръководства за решаване на проблемите на градския транспорт са като цяло неуспешни. Белязани са от остър ресурсов недостиг, фрагментарност, липса на целенасоченост и палиативност. Особено незадоволителна е контролната дейност във всички направления - от контрола на движението и паркирането до контрола по изпълнението на публично заявените намерения и собствените оперативни и нормативни решения на Общинския съвет и ръководството на Столичната компания за градски транспорт.
Прегледът на състоянието на градското движение и обществения транспорт в международен мащаб сочи, че развитите страни вече няколко десетилетия системно и целенасочено реализират практически действия за решаване на проблемите, повечето от които с положителен резултат. Изявява се обаче и тенденция за възпроизвеждане на част от проблемите и за възникване на нови, свързани както с общото развитие, така и с осъзнаване на аспекти, които в миналото са били пренебрегвани. Това са проблемите, свързани с растящата моторизация и концентрация на население в големите градове, с осъзнаване на културно-историческата и социо-културната ценност на изградената градска среда и необходимостта от максималното й съхраняване, с изострената чувствителност към екологията, с енергийната криза. Тази тенденция прави проблемите постоянно актуални, като в същото време позволява на София не само да търси решение на настоящите проблеми, а да предвижда и утрешните и да предприема своевременно, а не последващо мерки за преодоляването им.
Най-общият извод от анализа на състоянието на транспорта в Столицата и на световния опит в областта на градското движение е, че за да бъде София постепенно изведена от състоянието на задълбочаващата се транспортна криза е необходимо да бъде разработена и последователно провеждана цялостна (дългосрочна) транспортна политика и да се преустанови практиката на осъществяване на частични, необвързани помежду си инвестиционни реализации, организационни и финансови мерки.
Транспортната политика на Столицата следва да има за основна цел същественото увеличаване на относителния дял на пътническите пътувания (трудови, делови и културно-битови) в града и региона, които да се извършват с обществен транспорт.
В подкрепа на тази теза идва европейското разбиране, изложено в документите на Международната асоциация за градски транспорт, че "общественият транспорт има ключово значение за решаване на градските проблеми в Европейския съюз. Той представлява най-сигурното средство за придвижване, консумира по-малко енергия, ползва по-малко място на пътя и уврежда в най-малка степен градската среда. Вече има прецеденти на преминаване от личен към обществен транспорт. Това не означава ограничаване или намаляване на собствените автомобили, а преобладаващо ползване на обществен транспорт в урбанизираните територии, постигнато от "стимулиращи и "подпомагащи" стратегии."
Транспортната политика на Столицата следва да се основава в максимална степен на общия устройствен план на Столичната община, след отстраняването на разкритите при анализа му недостатъци или с тяхното съобразяване и неутрализиране и да бъде разработена на широка обществена основа. Тя трябва да включва две групи взаимно обвързани (синхронизирани) мерки от организационен, икономически и нормативен характер, насочени съответно към:
- Усъвършенстване на развитието и управлението на системата на МОПТ и съществено повишаване на привлекателността й;
- Общо подобряване на условията за придвижване на столичната територия, в това число и на условията, насърчаващи придвижването с масов обществен транспорт, за сметка на пътуванията с лични леки коли.
За да бъдат успешни тези две групи мерки, необходимо е преди всичко да се подходи по нов начин към финансирането на обществения транспорт в столицата, което е постоянен проблем в последните петнайсет години. Като основен проблем се очертава слабата подкрепа от страна на държавата. Размерът на бюджета на общината зависи основно от размера на държавната субсидия, която всяка година намалява. Това има пряко отражение и върху средствата, които общината може да заделя за развитие на градския транспорт в столицата. Така всяка година транспортните и инфраструктурните проблеми се увеличават, тъй като обикновено средствата не стигат за тяхното дългосрочно решаване.
Съществуват и редица вътрешни причини за незадоволителното състояние на транспорта в столицата, като основната е, че градският транспорт на София не се оптимизира като функция на транспортните потребности. Понастоящем не се провеждат необходимите системни проучвания на транспортните потребности: търсене на градските територии, целите на пътуванията, времевите неравномерности, готовността на гражданството да пътува с различните видове превозни системи и да плаща за това. Липсват също системни наблюдения на движението, на изменението на натоварванията по линиите, пътникооборота на спирките, скоростите на движение и на факторите, които им влияят. Така липсва база за оптимизиране на мрежите, трасетата и честотите на следване, за да се постигне с наличния подвижен състав оптимално натоварване на возилата и максимален комфорт за пътниците .
Състоянието на градското автомобилно движение като цяло има пряко влияние върху функционирането на системите на МОПТ, защото преобладаващата част от линиите на обществения транспорт се движат без обособени трасета или пътни ленти за движение, без осигурено предимство на кръстовищата и при масово неспазване на правилата за движение и паркиране.
При отсъствието на специализирана дългосрочна стратегия за развитие на МОПТ, проектът за общ устройствен план на София остава единствения документ, който може да се разглежда като инструмент за управление на урбанистичното развитие и транспортното обслужване на територията на общината. Това изисква да се предприемат мерки за преодоляване на недостатъците в проекта за общ устройствен план, отнасящи се до транспортните системи в най-близка перспектива. Необходимо е отстраняване на разминаването между разположението на вторичните градски центрове и конфигурацията на основните системи на релсовия пътнически транспорт; доработване на частта, отнасяща се до околоградския район на общината; обвързване с районна устройствена схема на целия софийски регион (поне Софийска и Пернишка области); по-категорично и конкретно извеждане приоритета на развитието на МОПТ, насочен към увеличаване на дела му в общото придвижване на хора на столичната територия и региона вкл. чрез ефективно включване в системата на железопътните превози.
Участието на обществото във всички процеси, протичащи в системата на транспорта, както при вземането на решения, така и при последващия контрол на изпълнението им, трябва да стане задължителна и ежедневна дейност. Три са направленията за въвличане на потребителите в процесите, протичащи в системата на градския транспорт. Първото е осигуряването на участие на представители на потребителите при вземането на решенията свързани с ползваната услуга. Това е начин за съобразяване на решения и политики адекватни на желанията на потребителите. Второто се основава на възможностите за директна комуникация на хората, ползващи услугата, с хора от системата посредством Интернет. Съчетаването на подобна мярка с наличието на представители на потребителите в управителните органи може да гарантира по-задълбочено разглеждане и обсъждане на разумните препоръки и забележки отправени от потребителите. Третото е осигуряване на прозрачност на финансово-счетоводните процеси в системата. като информацията бъде публично достъпна за всички – посредством публикуването на отчети и друга информация свързана с изразходването на средствата в рамките на системата. Това ще даде възможност за контрол на обществеността над процесите в системата.
Можем да направим извод, че първостепенна задача на общинската управа е изготвянето и одобряването на стратегически документ, комплектован с необходимите проучвания и планови разработки, очертаващ насоките и приоритетите в развитието на обществения транспорт в София, с които ще бъде осигурено постигането на целите. Документът следва да специфицира държавното участие, съгласно принципите, залегнали в държавната стратегия за сектора, като последващите политически и практически действия следва да осигурят и реализират това участие. На основа на това документът трябва да определи общински политики, обхващащи конкретни мерки и действия, по всички аспекти на разглежданата проблематика, както и да установи система за реализация на тези политики – общински и държавни, в т.ч. партньорство, последователност и мониторинг.
Презентация на доклада с данни от направения анализ е достъпна на адрес:
