Идеята за всеобщ основен доход (ВОД) предполага, че всеки член на дадена юрисдикция получава определена сума пари от държавата (правителството), само поради качеството си на такъв член, без други условия и независимо от доходите си от други източници.

Тази идея придоби гражданственост у нас под друго име, но то означава същото.

Утопичен доход и протести

До средата на август 2013 г. на протестите срещу тогавашното мнозинство и правителството на колегата Орешарски редовно присъстваха поддръжници на концепцията за "безусловен базов доход". Те носеха плакати с тези три букви, „ББД“, а понякога и кратко описание на онова, което се крие за тях. Тези хора очевидно искаха някой да ги попита за тази идея, което единият от авторите и правеше почти всеки ден, когато ББД-ейците бяха на площада.

Въпросите бяха прости: „колко лева трябва да е ББД“, „от кои данъчни приходи трябва да се осигурява“, „ако ББД е „достойно“ висок, защо ще работят хората“, „ако е нисък – защо ще се раздава, защо трябва да го получават по-заможните, а за малоимотните – няма ли да е стимул да останат малоимотни“, „ако е достоен или приемлив, няма ли да има мотив хора от по-бедни страни да емигрират в България, само за да го получат“…

Няма да споменаваме какви конкретно бяха отговорите. Понякога казваха, че всичко трябва да се сметне, че доходът трябва да е достоен и че е въпрос на техника, а тогава задавах следващия въпрос. Най-често разговорът свършваше, когато се появяваше друг привърженик на ББД движението, който предупреждаваше събеседника: „това е Красен Станчев, той въведе плоския данък, защитава олигарсите, безсмислено е да се говори с него“. Постепенно ББД-ейците напуснаха протестите, защото на тях ставаше дума за друго.

Конкретизиране на идеала

Това движение у нас има силен утопичен заряд, въвежда известен ценз и предлага немалка доза правителствено насилие за осъществяване на идеята чрез събиране на по-високи данъци и преразпределение.

За разлика от други страни, където се предполага, че този доход ще отмени всички други социални помощи, обезщетения и „придобивки“, тук не се предвижда нито отпадане на помощите, нито отпадане на пенсиите.

Трябва да отбележим, че по принцип тези „придобивки“ са неефективни от гледна точка на фиска. За годините, за които са достъпни отчети на министерство на финансите за загубите по различни данъчни облекчения, загубите по общата сума на данъчните облекчения за социални цели (активни мерки за заетост, облекчения при наемане на безработни и/или хора с увреждания) са както следва: за 2010 г. - 147,3 млн. лв., за 2011 г. – 154,8 млн. лв. и за 2012 г. – 135,6 млн. лв.

Не си представяме, че тези облекчения могат с лека ръка да бъдат премахнати.

Затова ще се придържаме към принципните за прилагането на ВОД-идеала въпроси. Примерната година е 2016 г.

Първият проблем е с „всички“. Децата плащат данъци (поне ДДС и акцизи) още с появата си на този свят. Но е някак нереалистично и те да имат ВОД: те още не работят, производството на деца може да стане цел на семействата и начин да не се работи на друго поприще. При вътрешно-семейното разпределение някои родители могат да ощетяват децата. Следователно или размерът на дохода трябва да бъде незначителен, за да не измества стимули за работа, или той не трябва да бъде дължим на децата (въпреки че са данъкоплатци), а само на онези, които са навършили пълнолетие.

Като изключим децата до 18 години, право на ВОД биха имали около 6,18 млн. граждани, от които 1,4 млн. пенсионери. Остава вторият проблем: размерът на ВОД. Ако смятаме, че това ще е МРЗ (въпреки неясната методика на нейното определение), получаваме следната картина.

През 2016 г. бюджетът би трябвало да задели за ВОД почти 2,6 млрд. лв. на месец или малко над 31 млрд. лв. за годината. Това е достатъчно абсурдно само по себе си, но нека разгледаме няколко различни последствия от подобен ход:

Ако мероприятието не се финансира с нов дълг (което би било истинско предизвикателство), приходите в централния бюджет трябва да са не 36,2% от БВП, а над 70% от прогнозния БВП, т.е. два пъти повече от настоящите приходи в държавния бюджет. С други думи, държавата трябва да изземва и разпределя над 70 ст. от всеки 1 лев.

Колко пари ще са необходими на месец

Нека погледнем нещата и под друг ъгъл, от гледна точка на бюджетните разходи на един данъкоплатец. Ето каква е картината с годишните бюджетните разходи за 2016 г., преизчислени на човек от населението (вкл. непълнолетните).

Месечният ВОД (420 лева) е сума, която е почти равна на годишните разходи за образование или за отбрана и сигурност на човек от населението. С други думи, идеалът би изисквал месечна издръжка, която е равна на годишната издръжка на тези обществени системи.

Премахването на сегашните помощи и обезщетения (около 1,06 млрд. лв. годишно, които ВОД би заместил) ще „покрие” по-малко от 3,5% от необходимите годишни разходи за реализирането на идеята.

Дори ако се абстрахираме от утопичността на всичко това, маса други неясноти остават.

Например дали за пенсионерите ВОД (420 лева) следва да бъде единствен доход (с други думи, да им се отнеме текущата пенсия) и на какви основания за едни граждани тя ще се увеличи, а за други ще намалее. Ако извадим разходите за пенсии от уравнението (около 11,5 млрд. лв), допълнителните разходи за финансиране на ВОД ще намалеят, но пак ще останат близо 20 млрд. лв./годишно.

Очевидно е обаче, че никоя партия не би рискувала загуба на ¼ от гласовете на избирателите (тези на пенсионерите).

Затова, ако някой някога ще въвежда ВОД или негово подобие, ще трябва да намери два пъти повече нови приходи, чиито годишен размер да е почти равносилен на целия държавен дълг в момента (и то ако спрем всички пенсионни и социални плащания).