Нека проверим как трябва да се променят данъците, идеализираните годишни приходи в държавния бюджет, ако правоимащи за ВОД са 500 хиляди души. „Реалистичността“ на предположението идва от две обстоятелства: профсъюзите твърдят, че толкова са хората в момента, наети на МРЗ, и, от друга страна, сумите за тези хора са приблизително същите като средствата, нужни за осигуряване на идеалния ВОД (равен на МРЗ) за един месец.
Не е изключено това да стане с нови заеми.
Тогава в края на 2016 г. държавният дълг ще е 4 113 лев на човек, увеличението е от 11,3% и особеното е, че за неопределено време тежестта се пренася върху бъдещото поколение, онеправдано и като сегашен, и като бъдещ данъкоплатец.
Затова не е лошо да видим какви са изгледите за увеличаване на данъците.
Т.е. трябва да сравним сумите по ВОД от 2,6 млрд. лв. (бруто, т.е. при запазване на помощите и обезщетенията) и 1,5 млрд. лв. (нето – при премахване на помощите и обезщетенията) с някои основни приходни пера в бюджета на правителството за 2016 г.
Ако предположим, че някое правителство реши да подходи не утопично, а „рационално“, то ще избере увеличението на данъците с 1,5 млрд лв. за година като 2016 г. Тогава опциите са следните:
· Увеличаване на корпоративния данък почти две пъти;
· На личния данък с поне 50%;
· На ДДС с ¼;
· На акцизите с 1/3;
· Някаква комбинация от горните подходи.
Проблеми със стимулите
Естествено остава въпросът дали данъкоплатците ще искат да плащат тези данъци, особено ако те финансират дохода на една сравнително малка част от населението (500 хиляди). При такъв подход остава без отговор въпросът, задаван по време на протестите от 2013-2014 г., дали тези 500 000 ще имат стимул изобщо да работят.
Отделни елементи на горните подходи са опитвани или се обмислят в различни страни.
Финландия например в момента обсъжда подобна система. Тя е основана на премахването на различните форми на подпомагане чрез една сума от около 700 евро (около 20% от средната брутна заплата). Но има подозрение, че тя ще унищожи стимулите за работа на младите. У нас МРЗ е около 40% от средната, т.е. два пъти по-висока от обсъжданата във Финландия сума на гарантирания доход. Т.е. при нашето предположение за ВОД, проблемът със стимулите за работа биха били още по-съществени.
В САЩ и Канада са правени подобни експерименти в ситуация на прогресивно облагане и прилагане на т.нар. отрицателни данъци.
В Грузия през 2005 г. подобна реформа решава проблеми на пенсионното дело и здравеопазването: премахнати са здравните и пенсионните данъци и вместо тях всички пенсионери започват получават пособие по старост, а младите пестят за здраве и старост по собствен избор.
През 2012 г. поддръжниците на ВОД в Ирландия изчислиха, че системата е приложима при 45% плосък данък върху всички лични доходи. Това е известно подобрение спрямо сегашното положение, при което комбинираната данъчна ставка е 52%.
Всъщност ВОД може да се въведе на нива, които се предполага, че няма да имат съществени отрицателни последици, например 1,50 - 2 лева на човек на ден.
Всеки може сам да си направи сметката колко ще струва това на година, според предпочитанията си – всички, заедно с децата, само активното население или само възрастните без децата. Но остава и проблемът с това за колко дни се правят изчисленията – за 365 или само за работните дни.
Хората все пак живеят 365 дена. По 2 лева на възрастен човек (6,18 млн. души) на ден годишната сума на гарантирания доход би трябвало да бъде около 4,5 млрд. лева.
Автор: Красен Станчев, Явор Алексиев, ИПИ
