Централните банки на водещите икономики са готови да предприемат необходимите мерки за стабилизиране на пазарите си, в очакване на финансова буря или обществена паника след съдбоносните избори в Гърция този уикенд.

Страните от Г-20 ще направят каквото е необходимо. Мерките могат да бъдат насочени както към осигуряване на ликвидност на финансовите пазари, така и към застраховане от възникването на нова кредитна криза след неделния парламентарен вот, информира "Ройтерс".

Великобритания обяви, че ще обезпечи банковата си система, тъй като кризата е надвиснала като "черен облак" над националното ѝ стопанство.

Говорителят на канадския премиер Стефан Харпър каза в сряда, че северноамериканската държава е "готова да действа", ако ситуацията се влоши или се стигне до "международен шок".

Японската банка засега няма да променя международната си финансова политика, запазвайки правото си на намеса, в случай, че такава се окаже необходима след гръцките избори. Китай и Индия от своя страна подготвят планове за извънредни ситуации, стана ясно миналата седмица.

Европейските власти също се подготвят за евентуални сътресения, които биха възникнали, ако изборите спечели радикалната левица SYRIZA. Гръцките банки са изпразнени, а коалицията обеща да скъса спасителния план с Европейската комисия (ЕК) и Международния валутен фонд (МВФ), ако дойде на власт. В предизборната платформа на лидера на SYRIZA Алексис Ципрас се казваше, че "в понеделник ще се сложи край на меморандума за банкрута".

Това подтикна френския президент Франсоа Оланд да предупреди гръцките гласоподаватели да се замислят какво точно им обещава левият лидер. И за това дали искат едно бъдеще в зоната на еврото, хвърляйки обаче в калта спасителната сделка за 130 милиарда евро, договорена по-рано тази година.

Пред Greek TV Оланд се обяви за "приятел на Гърция" и заяви, че предпочита държавата да си остане в еврозоната, вместо да се върне към ерата на драхмата. "Искам обаче да предупредя, че ако се остане с впечатлението, че държавата поема курс към отдалечаване от основните си ангажименти и от всяка перспектива за възстановяване, то в еврозоната със сигурност ще има страни, които ще предпочетат тя да излезе от нея", каза президентът.

SYRIZA и консерваторите са се хванали за гушите за неделния парламентарен вот. Той е едно своеобразно "преиграване" на изборите от миналия месец, които докараха партийната обстановка до такава задънена улица, че нито подкрепящите транша, нито неговите противници се оказаха способни да сформират коалиция.

Анонимни проучвания пък сочат, че е по-вероятно след изборите на 17 юни да се появи правителство, което е добре настроено към международния спасителен план.

Междувременно Европейската централна банка обяви, че ще продължи да играе "решаваща роля" в осигуряването на ликвидност на банките. Това стана ясно в петък от изказване на президента на финансовата институция Марио Драги. Според него водещата финансова институция в Европа може би е готова да отговори на международния апел за облекчаването на монетарните условия в 17-членната еврозона. Така държавите ще се застраховат срещу рисковата финансова система, информира "Уол стрийт джърнъл".

През април гръцките банки са получили 62,02 милиарда евро заем от ЕЦБ, показаха данните от 12 юни. Страната се нуждае от тази спешна международна помощ, за да посрещне суровите мерки по съкращаването на публичните си разходи. А страхът, че дълговата криза в еврозоната може да продължи и след Гърция, принуди Испания и Италия да поискат рекордно високи заеми, за да спасят банковите си системи.