Цената на "замразената" пенсионна реформа

08.08.2016 | 13:10
по статията работи: econ.bg
След като в периода 2012-2013 г. се наблюдава тенденция броят на новите пенсионери да намалява, през 2014 г. тенденцията се обръща и техният брой отново започва да расте
Цената на "замразената" пенсионна реформа
Снимка: БГНЕС

Пенсионната реформа е тема, която политиците периодично повдигат, притиснати от влошеното състояние на държавното обществено осигуряване. Непоследователната политика през последните години в тази област обаче допълнително натовари системата и създаде стимул за хиляди работещи в предпенсионна или пенсионна възраст да се оттеглят в пенсия преди условията за пенсионирането им да са се променили.

Резултатите от този шизофреничен политически курс не закъсняха и се виждат ясно в последния статистически годишник за пенсиите на НОИ.

След като в периода 2012-2013 г. се наблюдава тенденция броят на новите пенсионери да намалява, през 2014 г. тенденцията се обръща и техният брой отново започва да расте, както е видно от таблицата по-долу. През 2014 г. новите пенсионери нарастват с близо 21 000 спрямо 2013 г., като 132 963 души се пенсионират, а през 2015 г. новите пенсионери са 143 367 души или с 10 404 повече, отколкото през 2014 г.

Прави впечатление, че рязкото увеличение на новите пенсионери през 2014 г. е изцяло във фонд „Пенсии", като почти изцяло скокът на новите пенсии се дължи на пенсии за осигурителен стаж  и възраст, които нарастват с 19 615 броя до 76 365. Останалата част от ръста на новите пенсии се дължи на повече нови пенсии по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (военни, полицаи, служители на НСО, пожарникари и др. под.), които растат с над 1000 броя за 2014 г., и на новите инвалидни пенсии, които нарастват с 572 броя.

През 2015 г. тази тенденции на ръст на новите пенсионери продължава, като тук се вижда, че освен във фонд „Пенсии", нарастват и тези във фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност" (с около 1000 броя), повечето от които са социални пенсии за инвалидност. Освен това новите пенсии за инвалидност от фонд „Пенсии" ускоряват своя ръст и вече над 50 000 души се оттеглят в пенсия с помощта на такива пенсии.

Брой на пенсионерите с новоотпуснати пенсии (общо лични и наследствени), 2011-2015 г.

Източник: НОИ

Всичко това идва да покаже нагледно ефектите от т.нар. „замразяване" на пенсионната реформа през 2014-2015 г. по време на кабинета „Орешарски", когато по-рано приетото покачване на възрастта за пенсиониране беше де факто отменено от началото на 2014 г. В резултат от това десетки хиляди хора в пенсионна или предпенсионна възраст са се пенсионирали, за да използват временно този „прозорец" преди отново условията за пенсиониране да се затегнат и изискванията за възраст и стаж да почнат да растат - както това стана с последните промени в КСО, които влязоха в сила от началото на 2016 г.

Теоретично, възможно обяснение за ръста на новите пенсионери би могла да бъде демографията и наличието на по-голяма кохорта, за която възрастта за пенсиониране настъпва през 2014-2015 г. Но както се вижда от следващата таблицата, броят на пенсионерите в предпенсионна и в пенсионна възраст за периода 2011-2015 г. устойчиво намалява.

Население по възраст

Източник: НСИ

Иначе казано, причината за смяната на тренда не може да е чисто демографска - не съществуват някакви аномалии в структурата на населението, които да предопределят по-голям брой достигнали пенсионна възраст точно през тези две години.

Така излиза, че единственото обяснение за ръста на новите пенсионери последните две години е решението на правителството на премиера Пламен Орешарски през 2013 г. за "замразяване" на възрастта и необходимия стаж за пенсиониране през 2014 г., което продължи и през 2015 г. Ефектът от това действие надхвърли дори очакваните от тогавашния министър на социалната политика Хасан Адемов 13 600 нови пенсионери през 2014 г.

Така през 2014 г. броят на новите пенсии за осигурителен стаж и възраст нараства с 34,56% спрямо предходната година. Ако се направи хипотетична сметка колко са стрували тези допълнителни нови пенсионери на НОИ, като се използват  средните размери на пенсиите в отделните категории и фондове, то сумата не е никак малка и възлиза на 85,6 млн. лв. допълнително през 2014 г. - около 76,5 млн. лв. за допълнителните пенсии за осигурителен стаж и възраст, други 7,7 млн. лв. за новите пенсионери по чл. 69 (военни, полицаи и др.) и 1,4 млн. лв за инвалидни пенсии.

Като втора и последна година от създадения "прозорец" за пенсиониране, през 2015 г. новите пенсии за трудова дейност продължават да се увеличават, като ръстът в броя на пенсиите за инвалидност също става значителен - нови 2514 броя. За пенсиите за осигурителен стаж и възраст новите пенсии са 6044 броя, а при полицаите и военните - 834 броя. Или сумарно в парично изражение - нови 35,7 млн. лв.

Накратко, замразената пенсионна реформа е довела до свръхразход от порядъка на повече от 120 млн. лв. за държавното обществено осигуряване само за последните две години.

Но това не е всичко. Новата „реформа" от юли 2015 г., която влезе в сила от 2016 г. също започна да дава своите „гнили" плодове.

Приетите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) през юли 2015 г. целяха да дадат визията, по която ще се пенсионират поколения напред. Те въведоха отдавна препоръчвана от Европейската комисия мярка за ограничаване на ранното пенсиониране, а именно - въвеждането на минимални години, необходими за излизане в пенсия на полицаи и военни с цел ограничаване на ранното пенсиониране.

Преди промените България беше единствената страна в ЕС, в която човек може да се пенсионира без условия за възрастта. С промените, освен задължителното изискване от 27 г. стаж, в системата за първи път се въведе възраст за пенсиониране на тези лица - 52 г. и 10 месеца, като тя ще се повишава с по 2 месеца всяка следваща година до достигане на 55-годишна възраст.

Ограничението на ранното пенсиониране обаче е само привидно, защото бе дадена възможност за ранно пенсиониране с намалена пенсия. От тази година военните и работещите в системата на МВР, разполагащи с 27 г. стаж имат 3 години гратисен период за пенсиониране, без да са навършили необходимата възраст. Което при така заложените условия - нарастване на изискванията за възраст и стаж - подтикна много от работещите да предпочетат сигурността - да се пенсионират, макар и с по-ниска пенсия, пред това да работят докато не отговорят на покачващите се изисквания. Потвърждение за това са най-новите данни на НОИ за първото полугодие на тази година, които сочат, че броят на пенсиите за работещите в системата на МВР и военните е с 3 911 повече - увеличение с повече от 3 пъти, в сравнение с отпуснатите за същия период на 2015 г.

Като цяло, отчетите на НОИ ясно показват цената на грешните стъпки в пенсионната система само през последните 2 години и половина. Предвид огромното финансово измерение на държавната пенсионна система, дори и най-малката стъпка „накриво" носи последствия за десетки и стотици милиони. Но за българските правителства, явно, няколко десетки милиона не са от значение.

*Николай Славков е стажант, а анализът е публикуван в седмичния бюлетин на ИПИ.

 

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 10.08  258 г. – В Рим е изгорен свети Лаврентий Римски. 610 г. – Ислям: Мохамед започва да получава Корана от Господ чрез ангела Гавраил. 654 г. – Евгений I е...