ЧАСТНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПОТОЦИ СЕ ЗАВРЪЩАТ САМО КЪМ НЯКОИ РАЗВИВАЩИ СЕ СТРАНИ, ДОКАТО ПОМОЩТА ЗА НАЙ-БЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ СЕ УВЕЛИЧАВА НЕЗНАЧИТЕЛНО

В Европа и Централна Азия се очаква стабилен растеж, намалението на преките чуждестранни инвестиции може да се окаже краткотрайно

Нетните частни капиталови потоци към развиващите се страни като цяло достигат 200 млрд. щ. д. през 2003г., като през 2002г. те са били 155 млрд. щ. д.

По-голямата част от увеличението обаче е концентрирана в няколко държави в сравнително по-добро състояние, докато официалната помощ за най-бедните страни се увеличава незначително. Това се казва в годишния доклад на Световната банка – "Global Development Finance 2004".

Според Франсоа Бургиньон, главен икономист на СБ, оживлението на капиталовите потоци към някои от големите страни е окуражаващо и отразява подобрената икономическа обстановка в глобален мащаб. "Ние сме загрижени за официалните помощи, които са от съществено значение за най-бедните страни. Те се увеличават с малко и през миналата година остават далеч под нивата, които се изискват за постигане на целите на хилядолетието за развитие (Millennium Development Goals)", добавя той.

Увеличението на нетните частни потоци (облигации и банкови заеми), значителната част от които насочени към Русия, Индонезия, Мексико, Китай и Бразилия, е основният фактор за нарастването на потоците, както публични, така и частни, към развиващите се страни. Ръстът е от 190 млрд. щ. д. през 2002г. до 228 млрд. щ. д. през 2003г. Нетните частни капиталови потоци се увеличават към всички развиващи се региони, с изключение на Средния изток и Северна Африка. Потоците към Европа и Централна Азия на стойност 63 млрд. щ .д. (55 млрд. щ. д. през 2002г.), са особено силни в навечерието на предстоящото приемане в ЕС на 8 нови държави през месец май.

Независимо от общото увеличение на капиталовите потоци към развиващите се страни, нетният трансфер на ресурси от богатите към бедните държави остава негативен. Наред с това, официалната помощ за развитие нараства само с 6 млрд. щ .д. до 58 млрд. щ. д. през 2003г. Половината от това облекчение представлява по-скоро  опрощаване на дългове, както и на административни разходи на донорски агенции, отколкото действителен ръст на помощта.

Като цяло, развиващите се страни отчитат общ излишък по капиталовите им сметки на стойност 76 млрд. щ. д. или 1.1% от БВП. Тези излишъци, съсредоточени в Китай, Русия и Саудитска Арабия, съвпадат със значителен ръст на резервите на няколко развиващите се страни при общ размер на тези резерви от 1.2 трлн. щ. д. Резервите на Русия се увеличават с 30 млрд. щ. д. до 73 млрд. щ. д. през 2003г.

По думите на Менсур Дейлъми, главен автор на доклада , "Тези данни показват дълбоката взаимозависимост в световната икономика, като политиките по глобалните капиталови потоци, търговия и валутни курсове, са много по-обвързани, отколкото когато и да било." Той добавя, че "предизвикателството е да се осъществи устойчиво увеличение на потоците към развиващите се страни, което изисква насочването на тези потоци към държави с добра политика и към инвестиции, насърчаващи дългосрочния растеж и съкращаването на бедността."

Имайки това предвид, докладът очертава механизмите за засилване на намаляващите инвестиции в както в инфраструктурата, така и във финансирането на търговията на развиващите се страни.

Увеличението на капиталовите потоци отразява подобрен глобален икономически растеж, който се покачва от 1.8% през 2002г. до 2.6% през 2003г. и който се очаква да достигне 3.7% през тази година. Развиващите се страни, като цяло, нарастват с 4.8% през 2003г. и се очаква да отчетат растеж от 5.4% през тази година, който ще надмине рекордните 5.2% от 2000г.

Значителен и нарастващ източник на капитали за развиващите се страни са преводите на емигранти, работещи в богатите държави.

Стойността на тези преводи отчита непрекъснато покачване от 1998г. насам и достига 93 млрд. щ .д. през 2003г., нарастване от 20% спрямо 2001г. Това са вторите по значение капиталови потоци за развиващите се държави след преките чуждестранни инвестиции и са на стойност близо два пъти повече от официалната помощ.

В Европа и Централна Азия преводите на работниците са повишават до 10.4 млрд. щ. д. през 2003г., при 10.3 млрд. щ. д. година по-рано.

Присъединяването към ЕС и петрола формират перспективата за Европа и Централна Азия

Воден от тройно увеличаващия се ръст на капиталовите разходи до  9%, икономическия растеж в региона на Европа и Централна Азия е нарастнал до 5,5% през 2003 в сравнение с 2002, когато е бил 4.6%. Независимо от вялата активност в евро-зоната, икономическия растеж в Централна и Източна Европа (с изключение на Турция) е нараснал от 3% през 2002 до 4.1% през 2003, а няколко страни увеличават и пазарния си дял  в износа към Европейския съюз като част от разширителния интеграционен процес. Руската федерация и други страни от ОНД увеличават своя износ от 4.7% през 2002 до 6.6% през 2003, подсилен от значителните потребителски разходи и вътрешни инвестиции в тази област в резултат на увеличилите се доходи от нефта. Русия достигна ръст от 6.8% през 2003, докато през 2002 този процент е 4.3. Турция отчете спад на ръста до 5% през 2003 в сравнение с 7.8% през 2002 г.

Интеграцията на Европа и Централна Азия в световната икономика се ускорява с 27% увеличение на приходите от износ (9.5% през 2002г.), най-големият ръст от всички региони.

Прогнозите за 2004 г.и за след това са за продължаване на този растеж в региона като цяло. В периода между 2004 и 2006 г. растежът в Централна и Източна Европа се очаква да се доближи до 4.5% като ефективно изпълнение на структурните реформи в ЕС, които водят и до неговото разширяване. В ОНД растежът се предвижда да намалее до 5% през 2005/06, дължащо се на голямата част на "успокояване" на цените на петрола.

Нетните потоци към региона в дългови инструменти укрепват значително през 1999г. и надминават вложенията в акции за пръв път от 1999г. Нетните частни капиталови потоци в дългови инструменти достигат 36 млрд. щ. д. през 2003г. в сравнение с 22.6 млрд. щ. д. през 2002г. Увеличението отразява подобрението на качеството на кредитите в региона, особено в присъединяващите се към ЕС страни. Средното качество на кредитите в региона достига най-високата си точка от 1999г. насам.

Потоците от преки инвестиции към Европа и Централна Азия спадат значително през 2003 като стигат приблизително до $26 билиона от $33 билиона през 2002 г. Няколко главни приватизационни сделки бяха завършени, отразяващи се върху процеса на приватизация на някои страни в региона.

Има значителен прилив на инвестиции в  Руската федерация, най-вече в петролния и газовия сектор. Нетните портфейлни инвестиции са с ръст от 0.7 млрд. щ. д.

Очаква се преките инвестиции в региона да възстановят своите обеми. Очаква се Чехия, Унгария и Полша да получат повече инвестиции в услугите, като тяхната конкурентна структура на разходите окуражава инвеститорите да установяват главни офиси и звена за развойна дейност, докато производителите  могат да се насочат към страни с по-ниски разходи, като Румъния. Очаква се Русия и Турция да достигнат по-високи обеми от преки инвестиции през идните години.

Капиталовите потоци разкриват възможности

Ръстът на капиталовите потоци предлага значителни възможности за развиващите се страни да инвестират в инфраструктура и да улесняват финансирането на търговията с цел изграждането на устойчив цикъл на капиталови потоци, икономически растеж и намаление на бедността.

В Европа и Централна Азия, брутните пазарни капиталови потоци скачат от 35 млрд. щ. д. през 2002г. до 58 млрд. щ. д. през 2003г.

От 1997г. насам, броят на всички важни мерки за финансиране изграждането на инфраструктурата в развиващите се страни – общо външно финансиране, проектно финансиране, инвестиции с частно участие, е намалял с поне 50%. Икономическият спад, предизвикан от източно азиатската, руската и бразилската криза от края на 90те години на миналия век, се задълбочава както в резултат на ограничаването на отпусканите средства от страна на банките, така и на отслабването на инфраструктурния сектор в глобален мащаб.

В момента обаче инфраструктурните нужди на развиващите се страни са както изключително належащи, така и до голяма степен неудовлетворени. Близо 1.1 млрд. души нямат достъп до питейна вода, 2.4 млрд. нямат канализация, 1.4 млрд. нямат ток.

Разходите за инвестиции в инфраструктура в развиващите се страни се оценяват на 120 млрд. щ. д. годишно до 2010г. в сектора за производство на електричество и 49 млрд. щ. д. годишно до 2015г. за водоснабдяване и канализация.

СБ препоръчва на развиващите се страни да се привличат капитали чрез следните мерки: установяване на прозрачни правила и сигурност при спазването на договорите, засилване на местните капиталови пазари, развитието на инструменти за минимизиране на риска и привеждането на държавните компании за предоставяне на инфраструктурни услуги към критериите за  способност за обслужване на кредитите на частния сектор.

Докато глобалната икономика е несъмнено на пътя на възстановяването, скоростта на това възстановяване сред развиващите се страни варира силно. Ето някои важни моменти:

• Източна Азия води в света по ръст от 7.7%, дължащ се до голяма степен на Китай, който формира две трети от БВП на региона. Страната също така се превръща във важен експортен пазар на съседните държави.
• Силното местно потребителско търсене и липсата на продължителни засушавания в Индия са в основата на ръста от 6.5% на Южна Азия. Нарастващите преводи от работници емигранти и увеличаващият се поток от преки чуждестранни инвестиции също з важни фактори за възможностите пред региона.
• Независимо от войната в Ирак, БВП в Средния изток и Северна Африка се повишава с 5.1% при 3.3% през 2002г., благодарение на силния износ на петрол.
• Растежът в останалата част на Африка се забавя до 2.4% при 3.3% през 2002г., въпреки процъфтяващия петролен сектор в Западна Африка.
• Латинска Америка отбелязва бавно възстановяване, като БВП е с увеличение от 1.3% през 2003г., като през 2004г. се очаква цифрата да достигне 3.8%.

Ръст на световния БВП (в проценти)

Чист капиталов поток към развиващите се страни