Увод

Изданието Икономически пeрспективи на Черноморския и Централноазиатски регион прави преглед на икономическото развитие на седемнайсет държави от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и от Централна Азия (ЦА). Дванадесетте държави от ОЧИС включват Албания, Армения, Азербайджан, България, Хърватска, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция и Украйна; петте централноазиатски държави са Казахстан, Република Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Държавите от ОЧИС-ЦА образуват един географски свързан регион; неговото централно местоположение в голямото евроазиатско сухоземно пространство го прави ключов от икономическа и геополитическа гледна точка. Въпреки това все още няма единен източник, който да предоставя данни и анализи за региона регулярно. Настоящата регионална Перспектива се опитва запълни тази липса.

Акцентът в изданието Икономически перспективи на ОЧИС-ЦА пада върху бившите централизирани икономики. Турция и Гърция са включени по-скоро като база за сравнение, отколкото като част от аналитичните секции. Дори сред централизираните икономики съществуват значителни различия по големина, стандарт на живот и човешки капитал, както и по характер на пазарните им системи. Годините от началото на века са белязани с икономически растеж, с особено високи нива на растеж при страните-износителки на енергия (Азербайджан, Казахстан, Русия и Туркменистан). Това привлича вниманието към района на Черно и Каспийско море, както никога досега; Перспективите са отговор на този нарастващ интерес. В същото време, не толкова далечното минало продължава да хвърля тъмна сянка над развиващите се икономики.

Днес всички държави от ОЧИС-ЦА имат отворени икономики, макар и с различна степен на интеграция в глобалните капиталови и трудови пазари. Въздействието от икономическия шок по време на прехода беше подсилено от навлизането им в глобалната икономика, което беше особено драматична промяна за някои от по-изолираните дотогава икономики. Тук не са разгледани дългосрочните ползи от участието на тези страни в глобалното разделение на труда, а по-скоро - въпросът как краткосрочната им адаптация бе даже екстремна, поради дисциплината на глобалния пазар и неясната картина за това, къде могат да се търсят сравнителните предимства на държавите от ОЧИС-ЦА. Съществува рязък контраст между прехода в държавите от ОЧИС-ЦА и преживения преход в Китай и Виетнам, където реформата в земеделието и специализацията в трудово-интензивните производства беше очевидна и успешна.

Икономическото развитие на Черноморския и Централноазиатския регион през последните години

Увод към част I

Икономиките от региона на ОЧИС-ЦА и по-специално 11-те републики от бившия Съветски Съюз отбелязаха бърз растеж през първите години на 21 век. Това бе в пълен контраст спрямо 90-те години, когато бившите централизирани икономики от Европа и Общността на независимите държави (ОНД) изоставаха в повечето региони по света, като преживяха срив на производството, който далеч надвишаваше очакванията. В периода 2001 - 2006 г. Средното ниво на растеж на 11-те бивши държави от ОНД беше около 8 % годишно, което им дава предимство дори в сравнение с отличниците сред азиатските икономики. Част от това впечатляващо постижение е всъщност възстановяване след дълбок застой, като някои извлякоха полза от големите търговски печалби, но това показва и значителен напредък в макроикономическите политики.

Много от правителствата на съответните държави отчитат фискални излишъци, а там, където държавният бюджет е в дефицит, мащабът му е малък. Само Албания и Република Киргизстан имаха дефицити по-големи от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2006 г., но тези дефицити всъщност бяха по-ниски в сравнение с много по-високите проценти от предишни години.

Нивото на инфлацията също много намаля спрямо високите нива от 90-те години, въпреки че данните са смесени. През 2006 г. Албания, Република Киргизстан, Армения и Гърция - всички тези държави - отбелязаха инфлация на потребителските цени средно от 2 % до 4 % годишно. Румъния, България, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Украйна, Хърватска, Турция и Русия бележеха инфлация под десет процента. Таджикистан, Молдова и Узбекистан имаха инфлация над десет; а инфлацията на Узбекистан се оказа по-висока, като достигна почти 20% според данните на Международния валутен фонд (МВФ), въпреки че правителството предвиждаше, че тя ще слезе дори под 10 - 13 % от размера, в другите две държави от тази група.

Всички тези държави са с отворени икономики. Гърция, с 28%, има най-ниско съотношение на търговията със стоки спрямо БВП. България и Таджикистан имат най-високо съотношение на търговията със стоки спрямо размера на БВП. Външните позиции на държавите, обаче, се различават значително, в зависимост до голяма степен от размера на търговските промени, които от края на 90-те години облагодетелстват държавите-износители на енергия и оказват променливо влияние върху износителите на памук, алуминий и злато.

Първата част от Икономически перспективи на ОЧИС-ЦА разглежда и анализира икономическия напредък в държавите от региона на Черно море и Централна Азия през последните години. Глава първа се фокусира върху макроикономическите политики и позиции спрямо външни показатели. Тя е последвана от регионален преглед на потоците в търговията, инвестициите и пазара на труда.

Въпреки че анализите покриват всичките 17 държави от региона на ОЧИС-ЦА, на Гърция и Турция е отделено по-малко внимание, тъй като ОИСР обикновено ги представя в регулярни издания на Икономически перспективи, както и за Русия и Украйна, които са били предмет на последните Перспективи на ОИСР.

Интеграция в глобалната икономика

Глава втора

Една от впечатляващите характеристики на страните от ОЧИС-ЦА е тяхната интеграция в глобалната икономика. Отвореността им по отношение на търговията се вижда от съотношението търговия към БВП, представено в Глава първа.

Глава втора анализира по-задълбочено външно-икономическите отношения на държавите по отношение на търговията, финансовите потоци и трудовата миграция.

Търговия         

За повечето страни в региона на ОЧИС-ЦА, Русия е основен търговски партньор, заемайки например 34% от украинския внос и 33% от молдовския износ. Изключение правят Албания (с главен вътрешно-регионален търговски партньор Гърция), Румъния

(с главен вътрешно-регионален търговски партньор Турция) и Сърбия (с главен вътрешно-търговски партньор България). За повечето държави от ОЧИС, вторият най-голям търговски партньор в региона е Турция, като значимост й е особено голяма за  Грузия, България, Албания и Азербейджан. Сръбският внос и износ в региона е относително концентриран в региона на Балканите. Търговията на Гърция и Турция в рамките на ОЧИС съставлява много малка част от цялостната им търговия, особено като се изключи Русия. При Молдова около 48% от цялостната й търговия се осъществява с три държави, главно Русия, Украйна и Румъния. Значителен дял от търговията на България се осъществява в региона на ОЧИС, особено с Русия, Турция и Гърция.

Работни места и благосъстояние: политически предизвикателства в глобалната среда

Глава втора

Въведение към част II

Въпреки поддържаният икономически растеж, който в известна степен е сред най-високите в света през последните години, регионът на ОЧИС-ЦА страда от сериозно заболяване. В част II на изданието са анализирани връзките между интегрираните в глобалната икономика реформирани икономики и тяхната способност да генерират работни места и да усъвършенстват благосъстоянието си. Фокусът е насочен към бившите централизирани икономики, като Турция, Гърция и други държави от ОИСР са включени като основа за сравнение.

Из целия регион преходът от централизирана икономика се асоциира и с отваряне към глобалната икономика. Глобализацията осигури нови възможности за търговия и миграция на хора. Същевременно обаче, отварянето към глобалната икономика наложи и строга дисциплина върху производителите.

Правителствата се бореха да облекчат удара като поддържаха предприятия, субсидираха потреблението на електроенергия и поддържаха социални мрежи. Предизвикателството, обаче, беше огромно. Политиците не познаваха пазарната икономика. Държавните бюджети се свиха и престанаха да бъдат предишните източници на приходи - главно от данъци върху оборота на държавните предприятия - атрофираха, а същевременно установяването на нови форми на управление и ефективното им приложение отнемаше време. Схемите на публичните разходи се променяха бавно, а някои групи успяха по-добре да защитят своите интереси от други групи в обществото. Въвеждането и събирането на нови данъци понякога имаше отрицателен антистимуриращ ефект върху създаването на нови предприятия или принуждаваше икономическата дейност да премине в неформалния сектор. Старите универсални социални помощи можеха единствено да бъдат отпускани в по-ниски размери, но опитите да бъдат заменени с нови целеви помощи откриха възможности за корупция или бяха толкова сложни, че надминаха капацитета на държавните агенции.

В Глава IV фокусът пада главно върху реакцията на производителите спрямо външните удари на прехода и интеграцията им в глобалната икономика. Въпреки че безработицата намаля по-малко в сравнение с производителността по време на кризата на прехода, фирмите бяха в значителна степен изложени на конкурентния натиск, което доведе до загуба на работни места. Създаването на работни места изоставаше спрямо закриването на работни места, като често причината за това бе лошата бизнес среда. Тези тенденции и явления са все още характерни за по-голяма част от страните в региона на ОЧИС-ЦА.

Характерна черта на прехода към пазарна икономика представляваше възможността хората да откриват работещи механизми, тъй като старите източници на икономическа сигурност бяха изчезнали. В глава V е разгледано разнообразието от подобни работещи механизми.

Времевата последователност на прехода, разбира се, беше в действителност по-сложна, но глобализацията принуждаваше фирмите да вземат решения по-бързо, отколкото това би се харесало на техните правителства. Домакинствата от самото начало бяха изобретателни в търсенето и намирането на икономически работещи механизми, но преминаха през един краткосрочен период на научаване, преди да се обърнат към по-адекватни за реалността на една пазарна икономика решения; като цяло именно последните са по-дългосрочни и по-значими при съставянето на параметрите на бъдещите политически решения. Политическите решения на проблемите, свързани с работата и благосъстоянието през 90-те години, често бяха бавни и последващи, и едва от началото на този век се забелязват организирани усилия за въвеждане на адекватни политики в тази област; политическите решения са описани и анализирани в Глава VI.

Финалната глава обобщава някои поуки от минали политики, за да направи оценка на бъдещите политики в областта на трудовата и социална политика. Политическата среда излязла от едно централизирано минало, е понякога с повече или по-малко наложени от предишния период елементи. Оттук нататък трябва да се има предвид това наследство и въведените механизми по време на периода на преход.