През последните години няколко пъти се писаха Закони за училищното и предучилищното образование, а някои дори стигаха до гласуване, но честата смяна на правителствата тази и не позволи да се промени нещо. Ситуацията е типичен пример за това как политическата криза спъва така належащи закони. Преди дни обаче, новият Закон за училищното и предучилищното образование (ЗУПО) мина на първо четене в Парламента.
Законопроектът е амбициозен и съдържа доста промени в положителна посока. Целите му са да доведе до по-голяма автономия на училищата, избор и участие на родителите, недискриминиране на учениците, индивидуален подход, развитие на педагозите.
Наред с добре звучащите цели, законопроектът съдържа и доста недомислици и текстове, които са формулирани прекалено общо за нормативен акт, тъй като не разписват конкретни правила и съответно санкции за неспазването им. Пример за това са норми, които предвиждат „утвърждаване”, „развитие”, „задължения за екипна работа”, „възможност за обсъждания” за различни дейности и политики. В законопроекта дори има текст, който вменява, че „На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността” (чл. 217, ал. 3), което е странно, защото юридически не означава нищо.
Редица текстове от закона заслужават внимателен прочит и коментар и тук ще разгледаме няколко от тях.
Бюджет и разходи
Огромната въпросителна тук е текстът в чл. 279, който гласи, че „Средствата от държавния бюджет за финансиране на дейности в системата на предучилищното и училищното образование се планират ежегодно в размер не по-нисък като сума и като процент от брутния вътрешен продукт спрямо заложеното в държавния бюджет за предходната година.”. Тоест със закона се залага долна граница на разходите за образование, която не позволява намаляване на средствата. Проблемът е, че подобна мярка е висяща във въздуха и не предвижда по-нататъшна реформа или каквито и да било промени в разходната част на всички институции, работещи в образованието. Това означава, че ако икономиката нарасне с около 1% през настоящата година (МФ предвижда реален ръст от 0,8% в Бюджет 2015, но прогнозата вероятно ще се ревизира нагоре), разходите за образование за 2016 г. ще се увеличат автоматично с минимум 20 млн. лв. без да се имат предвид никакви програми, разчети, отчети, планове и евентуални промени.
Законът въвежда и три нови административни органа - Центрове за подкрепа на личностно развитие, Национален инспекторат по образованието и Специализирани обслужващи звена. Новите структури имат малко неясни и пожелателни функции на „популяризиране на политики”, „подкрепящи политики”, „сътрудничат си за изпълнение на политики”. Предвид раздутата администрация във всички държавни структури и разходите за поддръжката ѝ, подобно допълнително увеличаване на структурите без ясна аргументация за нуждата от тях е, меко казано, спорно.
Автономия и държавни обществени стандарти
Законът подробно разписва 18 държавни образователни стандарта (ДОС), които са задължителни изисквания в цялата система на училищното и предучилищното образование. Въпреки че в мотивите и в отделни текстове на законопроекта многократно се споменава, че този закон ще увеличи автономията на училищата, всички решения остават в изпълнителната власт (министъра на образованието), а ДОС регулират целия процес на образование. Така например, законопроектът казва, че основният принцип на образованието ще е „автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация” (чл. 3) и че училищата имат право „да избират организацията, методите и средствата на обучение” (чл. 28), но по-надолу в текста става ясно, че ДОС определят целите, съдържанието, изучаваните предмети (има 11 конкретно разписани профила), учебните програми, броя на учебните часове по всеки предмет, броя на учебните седмици, структурата на индивидуалните учебни планове, учебниците, по които ще се учи и т.н.
Законопроектът предвижда, че за обявените за „иновативни” училища може да се правят изключения от строгото регламентиране на учебния процес. В същото време не се споменава, че такива могат да бъдат и частни училища, нито че може да се открие такова училище, а само че съществуващо неспециализирано училище (изключват се специализираните) може да се обяви от министъра за „иновативно” (чл. 37).
„Парите следват ученика” или не
Законопроектът предвижда финансиране и на частни учебни заведения, но то ще е обвързано с резултатите на учениците (чл. 286), което не се отнася за държавните училища. Като цяло, това е стъпка в правилната посока на „парите следват ученика”, без оглед на това дали ученикът е в държавно или частно училище, но пък в текста се прокрадва нов тип дискриминация между частни и държавни училища, тъй като от държавните няма да се очаква да покажат резултати, за да получат пълния размер на субсидията. В допълнение, частните училища ще работят изцяло по ДОС и не могат сами да определят нито формата, нито структурата, нито съдържанието на образованието, което предлагат, нито дори директора си (той се одобрява от министъра на образованието).
Самостоятелно обучение
Законопроектът предвижда, че по желание на родителите децата могат да се обучават в самостоятелна форма (чл. 110). Въпреки че възможността за самостоятелно образование е стъпка в правилната посока, то страда от всички ограничения и тежести на регулираното образование. Текстове в законопроекта регулират какво, кога и как трябва да се учи (чл. 110, ал. 4) посредством ДОС за учебното съдържание, учебния план, оценяването. В същото време децата, които са избрали формата на самостоятелно обучение, не могат да ползват иначе осигурените от държавата учебници, книжки и помагала (чл. 208), което отново показва, че субсидията следва училището, а не детето.
Участие на заинтересованите страни
Въпреки че в законопроекта се акцентира върху включването на родителите в образователния процес, тяхното участие е ограничено по две съществени линии. Първо, в закона се предвижда родителите да участват в Обществени съвети, които да играят роля на граждански контрол за управлението на училището (чл. 263). Този съвет обаче включва и представители на институциите, работи по условия и ред, уредени с правилник на министъра, и се свиква от директора. Тези условия са далеч от представата за независим граждански контрол. Второ, в текста не се предвижда мнението на родителите да има особена тежест (да има правни последици) и тяхното участие се изчерпва с възможност за „участие в обсъждания”, „предлагане на политики”, „даване на становища”, „съгласуване”, „изразяване на мнение”, „сигнализиране при нарушения” (чл. 263-267).
В крайна сметка, въпреки че законопроектът предвижда промени в положителна посока, генерална реформа в образованието очевидно няма да има. Не се очаква истинска автономност на училищата, пълно прилагане на принципа „парите следват ученика”, свободен избор и ефективно участие на родителите в образователния процес.
Автор: Зорница Славова
