Трябва време, за да се уредят поземлените отношения

„Удължаването на забраната би имала смисъл, само ако през този период държавата предприеме мерки за комасиране на раздробените имоти, въвеждане на ясни защитни регламенти между собственици и ползватели на земя с уреждане на арендните договори и създаване на гаранции и за двете страни с цел по-високи ренти за едните и по-дълготрайна и висока производителност за другите. Времето е нужно, за да могат инвеститорите да прокарат модерни хидромелиоративни съоръжения, което обаче може да стане само, ако земята вече е уедрена.“ Това е позицията на Борислав Петков и колегите му от БАСЗЗ. Според тях основната цел на мораториума винаги е била да се използва преходния период на действие, за да могат през това време производители и собственици на земя да станат конкурентни на западните си колеги. За съжаление обаче това не се случи, защото само у нас сред всички страни в ЕС не се уреди нито комасацията, нито поземлените отношения, нито хидромелиорациите. Нито едно правителство през годините не внесе проектозакони за комасацията и за поземлените отношения, а поливните съоръжения станаха средство за незаконно забогатяване на шефовете от „Напоителни системи“, след като бяха разпродадени за скрап.

Без тези основополагащи мерки земята няма да носи добрите доходи в ЕС и след 50 години, а чужди инвеститори в бранша никога няма да дойдат, убедени са експертите.

3000 евро за декар в Белгия срещу 300 евро у нас

В резултат на държавната политика в този бранш българската земя е най-евтината в ЕС като пазарна цена. Земята в Белгия например струва 2000-3000 евро на декар при 300-400 евро средна цена у нас.

Нивите в Белгия обаче са с ясен статут, имат напоителни съоръжения и потна инфраструктура, за да са достъпни за техниката, тоест в тях са вложени инвестиции, които създават условия за високорентабилно съвременно производство и това поддържа висока цената им.

Според експертите това може да стане и у нас - стойността на обработваемите парцели да набъбне до тази на най-плодородните ниви в Гърция, след като бъдат вложени необходимите инвестиции, за да раждат повече и качествена продукция.

Нашите собственици прибират в пъти по-малки ренти от колегите си в ЕС, добивите на всички култури, включително и зърнените, са далеч по-ниски, защото производството е нерентабилно. Затова плодовете и зеленчуците на пазара са 80% внос от ЕС и други страни, а животновъдството е почти унищожено, коментират представители на сектора.

В икономическите си анализи за страната Европейската комисия и Световната банка прогнозират, че по конкурентност на селското стопанство България ще остане последна и в края на следващия програмен период през 2020 г. Този извод прави и българският екип, който изготвя проекто споразумението за партньорство на страната с ЕК за следващите 7 години членство в съюза.

Разбираемо е арендаторите да негодуват срещу отпадане на забраната за чужденци. Те са заинтересовани да са единствени купувачи и да не им се пречкат чужденци, които да им вдигат цените на нивите, пък било то и преместили се у нас английски пенсионери с по два декара земя. Призна го и Петков, според който пазарът все някога ще се отвори, но за това трябва време, за да е при равнопоставени условия за всички инвеститори, т.е. когато цената на земята скочи и земеделието ни стане конкурентно с това в ЕС. Друг е въпросът кога ще се случи това.

"Групите, които защитават идеята за удължаване на конституционната забрана, използват повърхностни и ирационални аргументи чрез всяване на страх от имагинерни завоеватели, просто защото не разполагат със смислени икономически мотиви", смята обаче Красен Станчев. По думите му, тези кръгове използват политически внушения и успяват да заблудят населението, което в голямата си част са собствениците на земя.

„Защо тези хора не реагират, след като им се орязват правата от 7 години, а е много вероятно това да продължи и още 7?“, недоумява икономистът. По думите му те вероятно са малко информирани, за да повярват, че страната ни ще бъде поробена от чужденците по този начин. „Та земята не може да се изнесе навън! Тя не се яде. Яде се само това, което ражда, а за да ражда, трябва да се работи и да се инвестира. И затова е добре повече инвеститори да дойдат, за да произвеждат", разсъждава Станчев. Според него няма никаква причина превръщането на земята в капитал да не става с участието и на външни ивтеститори, стига разбира се, да дойдат в България.