Вероятно за мнозина новината от Баку, че по време на срещата си с президента Алиев премиерът Борисов е потвърдил увеличение на капацитета на интерконектора до 30 и повече милиарди кубически метра, е била изненада. Но за да разберем логиката на тази новина, трябва да съберем всички части от информационния пъзел.

В различни столици се активираха по темата, а в Баку се проведоха и други срещи, като закритата за медии среща между президента Ердоган и президента Путин. Нейна основна тема е бил проектът Турски поток, защото договореностите между двата президента от 6 декември 2014 година не се изпълняват.

Класическа революционна ситуация - Русия иска, но не може, Турция може, а не е уверена, че иска. Действително на пръв поглед няма търсене от прогнозни газови потоци, които да оправдаят рязък скок от 5 на 30 милиарда кубически метра. Нито азерски, нито ирански, нито ВПГ газ?

В същност при подобни обеми вече няма да бъде уместно да говорим за интерконектор, а за част от някакъв стратегически газопровод, тъй като очевидно нито потреблението, нито системите на Гърция и България оправдават подобен капацитет.

Има няколко обяснения на случилото се, но основното е свързано със събитията и преговорите около Турски поток и последните преговори между президентите на Русия и Турция. Изглежда България се стреми да се позиционира максимално оптимално и да предложи страната си като транзитна възможност са всеки газ, който се появи на границата и с Турция, и с Гърция.

Технически Русия може да реализира морското трасе в различни варианти - за Турция, отклонение и за България, но сухоземното през Турция не е изяснено, макар до този момент предпочитанията на Кремъл да са брокерът на руския природен газ да бъде Гърция – това, което оправдава решителното вдигане на капацитета на интерконектора. Количествата, за които се говори, надвишават възможностите на ТАП да задоволи потреблението в Италия и в страните, през които преминава.

С думите си премиерът Борисов прави опит България отново да бъде забелязана в Москва и в други столици, които разпределят потоци природен газ, както в случай, че се реализира възкресението на "Набуко" през Турция, така и ако Гърция остане разпределителен център - имаме участие.

При всички случаи, позиционирането ни за транзитиране изключително или предимно на руски природен газ остава предпочитан вариант за мнозина активни привърженици на "потоците" на "Газпром", а тези хора заемат високи позиции в йерархията на енергийните дружества.

Не е изключено някои да съзрат в новината за шесткратното увеличение на капацитета и "двойно дъно" - т.е. това да е идея, чрез която де факто да се блокира работата по текущия интерконектор, особено акоговорим за нов проект, а не за следваща фаза или за паралелен такъв.

Автор: Илиян Василев

Останалата част от анализа четете на iNews.bg.