Венецуела се приближава все повече до състояние на хиперинфлация. В края на миналата година, според официалните данни, годишната инфлация достигна 180%, а в някои сектори на икономиката цените нараснаха с над 330%. Техническата дефиниция за „хиперинфлация“ е състояние, при което месечната инфлация възлиза на 50% или повече, което означава, че страната не е изпаднала още в хиперинфлация, въпреки че инфлацията е на най-високите си стойности в историята на Венецуела – предишният „рекорд“ бе регистриран през 1996 г., когато инфлацията достигна 103% на годишна основа. Същевременно понастоящем индексът на потребителските цени е най-високият в света, изпреварвайки значително Украйна, където годишната инфлация достигна 50%.

Графика 1: Годишна инфлация във Венецуела

Източник: NSI

Същевременно основните ефекти от хиперинфлацията вече започват да се усещат. Първият ѝ симптом почти винаги в историята винаги е бил бюджетен дисбаланс на правителството и Венецуела не се различава от правилото. Когато дефицитът расте, същото се случва и с инфлацията.

Графика 2: Бюджетен дефицит и инфлация

Източник: Централна банка на Венецуела

Обикновено умереното повишаване на инфлацията следва дефицитите след относително дълго закъснение, тъй като икономическите агенти са неспособни да предвидят точния размер на дефицитите и инжектираните пари. От друга страна, понякога по време на хиперинфлация инфлацита предхожда дефицитите (икономическите агенти имат твърде завишени очаквания за новите парични политики и се наблюдава универсална тенденция да се избягва местната валута). Във Венецуела това се наблюдава от 2013 г. (графика 3) – инфлацията се увеличава с по-бърз темп от бюджетните дефицити.

Графика 3: Норма на промяна на инфлацията и бюджетните дефицити

Източник: МВФ, Централната банка на Венецуела

Това създаде големи проблеми за правителството на Венецуела поради факта, че реалните приходи от данъци, точно както при всеки случай на хиперинфлация, се свиха значително. Между получаването на средствата от данъкоплатците и действителното им разходване, инфлацията „изяжда“ действителната им стойност до голяма степен.

Същевременно съществува обратно пропорционална връзка между цените на петрола на международния пазар и инфлацията във Венецуела. Тази връзка е следната: инфлацията се увеличава много, когато основният източник на приходи в хазната (постъпленията от продажба на петрол) спаднат.

Графика 4: Петрол и инфлация

Източник: ОПЕК, национална статистика на Венецуела

Един от най-изненадващите и парадоксални аспекти на хиперинфлацията е дефицитът на пари. Когато ръстът на цените стане неконтролируем, каквато вече е действителността във Венецуела, количеството новонапечатани пари не е достатъчно. С други думи, действителното парично предлагане (номиналното парично предлагане разделено на ценовото равнище) спада.

Графика 5: Ръст на паричното предлагане

Последният стадий на всяка хиперинфлация е стабилизацията на валутата. Този етап е неизбежен, тъй като до него или се стига като политика на правителството, или в резултат на тоталния отказ на местното население да използва валутата (това, което икономистът Лудвиг фон Мизес нарича „бягство към действителна стойност“). За да може една парична реформа да е успешна, от огромно значение е да се елиминират причините за хиперинфлацията – безконтролното печатане на нови пари и бюджетните дефицити. За съжаление, изглежда правителството във Венецуела няма намерения да преустанови печатането на пари и няма изгледи приходите от петрол да се увеличат в обозримо бъдеще. Това означава, че всички опити за стабилизиране на боливара ще бъдат обречени на неуспех.

В светлината на това изгледа, че настъпването ефектите от Закона на Тиер е неизбежо. Той на практика е обратното на Закона на Грешам, според който „лошите пари изтласкват добрите пари извън обращение“. В случая на Закона на Тиер добрите пари елиминират лошите пари. Понастоящем във Венецуела американският долар се използва като средство за съхраняване на стойност, както и за разчетна единица. Единствената функция на местния боливар е да служи за медиум за размяна, но сякаш дните му като такъв са преброени – предвид това, че щатският долар вече изземва различни функции на венецуелската валута, може би е въпрос на време доларът да се превърне в наследник на боливара и като средство за размяна.

Със сигурност Венецуела ще се озове в състояние на хиперинфлация, от което има само два изхода: или държавата извършва парична реформа и в огромна степен орязва разходите си, или доларът ще измести боливара. И двете възможности са еднакво неприятни за правителството, но разликата е, че ако първата опция не бъде използвана, то втората е неизбежна.

Статията е публикувана от Ludwig von Mises Institute. Автор: Даниел Фернандес Мендез.