На 28 юли 2008 г. официално беше представен пред медиите създаденият от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) проект на експортна стратегия на България за периода 2008-2013 г., наречена "Визия 2013".

Според стратегията търговският баланс на страната през 2014 г. трябва да бъде положителен. За да бъде постигната тази цел, през посочения период брутният вътрешен продукт трябва да продължи да се увеличава със 7% годишно, а годишното ниво на чуждите инвестиции да не пада под моментното им състояние. Ако тези мерки бъдат реализирани, то през 2018 г. се очаква приходите от експорт на страната да достигнат 75 млрд. долара, търговското салдо на страната да е положително.

Една от целите, застъпени във "Визия 2013 г.", е изместването на фокуса на износа върху стоки и услуги с висока добавена стойност. По време на представянето на бъдещата експортна политика на страната стана ясно, че през изминалата година сме изнесли стоки и услуги за 21 млрд. долара. Едва 4 млрд. долара от тях, или 25% от целия износ, са били ли резултат от високотехнологични производства като машини, инструменти, електроника и оборудване.

Икономиката на страната ни е с ниска степен на преработка. По отношение на този проблем в стратегията за експортна търговия се предвижда да се акцентира върху отрасли с висока степен на преработка като фармацевтика, химически продукти, потребителски стоки и хранителни продукти, както и високотехнологични производства.

В рамките на стратегията предстои разработването на списък от две групи държави, с които страната ни поддържа икономически отношения. Двете групи държави ще бъдат избирани по дял български износ по целеви сектори за 2006 г. и обем на общия внос по целеви сектори за 2006 г. В първата група ще бъдат включени държави с висок приоритет, а във втората ще бъдат включени държави със среден приоритет. Първата ще се състои от 15 държави, а втората от 35. Към първата група ще се насочи около 60% от българския износ, а към втората около 30%.

Също така във "Визия 2013 г." е залегнало разкриването на индустриални зони. Към 2013 г. общият им брой трябва да достигне 100. Изграждането на една зона ще струва 6 млн. лв., а за развитието им от бюджета ще бъдат отпускани по 100 млн. лв. годишно. Друга мярка, която ще бъде предприета по този по повод, ще бъде регламентирането по законов път на понятието "индустриална зона". То предстои да бъде включено в нов закон, който ще бъде разгледан през септември от Народното събрание.

Експортната стратегия предвижда и създаването на структурата БУЛТрейд. На първо време тя ще бъде дирекция към Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). Това се прави, за да може звеното да ползва евросредства, тъй като ИАНМСП е единствената структура, която е бенефициент по ОП "Конкурентоспособност". БУЛТрейд ще има персонал от 50 души. Институцията ще има представители в 30 ключови за износа страни, които ще бъдат без дипломатически статут. След края на действието на оперативната програма е възможно да стане отделна структура, в която да участват и частни лица. Тя ще презентира българската продукция в чужбина.

В експортната стратегия е заложено създаването на два нови органа, които да насърчават експортната политика на страната - Експортен съвет към Министерството на икономиката и енергетиката и консултативен съвет към Министерския съвет.

Стратегията трябва да влезе за одобрение в Народното събрание през септември. Дотогава тя ще се обсъжда със заинтересованите кръгове. Първата подобна дискусия беше проведена седмица след лансирането на стратегията.


Представяне на проекта на експортна стратегия на страната (в pdf-формат) може да видите тук.

Новина от пресконференцията, на която беше представена стратегията, ще откриете тук.

Новина от първата проведена дискусия по стратегията с бизнеса и научните среди ще откриете тук.