На 30 октомври 2003 г. Световният икономически форум оповести официално резултатите от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност 2003-2004. Това е най-пълното и представително изследване на потенциала за икономически растеж на страните в света. Тази година броят на държавите, включени в Доклада нараства от 80 през миналата година до 102 и на практика той покрива 97.8 на сто от световния БВП.

Докладът е уникален по своята методология, като съчетава точните количествени индикатори с мнението и очакванията на бизнеса в различните страни, покрити от изследването. За България партньор на Световния икономически форум е Центърът за икономическо развитие.

В Доклада са конструирани два индекса за оценка на конкурентоспособността – единият характеризира потенциала за растеж през следващите пет години – конкурентоспособността на икономиката, а другият оценява конкурентоспособността на компаниите – конкурентоспособност на бизнеса.

Според Доклада най-конкурентната икономика в света от гледна точка на потенциала за растеж е икономиката на Финландия. Шест европейски страни са позиционирани в първата десетка на най-конкурентните икономики: Финландия (1); Швеция (3), Дания (4), Швейцария (7), Исландия (8), Норвегия (9). Правят впечатление изключително добрите резултати на Скандинавските страни. Сред държавите, които предстои да се присъединят към ЕС през следващата година най-добре се представят Естония и Латвия.

Докладът на Световния икономически форум: "Глобалната конкурентоспособност 2003-2004" показва, че България остава без съществена промяна в конкуреноспособността на бизнеса и отстъпва в общия показател за икономически растеж.

България заема 64 място по конкурентоспособност на икономиката си от 102 страни. По този показател имаме отстъпление от 58 на 60 място сред изследваните през миналата година 80 страни. По отношение на макроикономическата стабилност, България се е придвижила с няколко позиции напред в сравнение с миналата година – сега сме на 73 място, при 75 през миналата година. Страната ни има сравнително добри количествени показатели по отношение на ниския бюджетен дефицит, добър темп на нарастване на БВП и подобряващ се кредитен рейтинг. От друга страна, по редица индикатори свързани със субективната оценка на предприемачите, резултатите са по-неблагоприятни – доверието в политиците ни нарежда на 79 място, неправомерното използване на публичните средства – на 79, очакванията за рецесия – на 75. Други негативни показатели са промените в реалния валутен курс (95 място), равнището на държавни субсидии (89), ниво на спестяванията - (80).

Добри резултати България заема при оценката на публичните институции, най-вече по отношение на разпространението на корупцията. Основните проблеми в областта на институциите продължават да се свързват с недостатъчна ефективност и безпристрастност на съдебната система (78), организираната престъпност (93), клиентелизма (87), защитата на правата на собственост (92).

Според Доклада отделни показатели, свързани с технологичното развитие продължават да бъдат основание за оптимизъм. България притежава известни иновационни ресурси, които я поставят на 43-то място. Позитивно са оценени показатели като брой на телефонни линии (33), брой на Интернет потребители (46), процент на обучаващи се в университети (35). Основните проблеми в областта на технологичното развитие произтичат от липсата на активен трансфер на съвременни технологии, където България е на 67-мо място от 77 страни, които използват основно чужди технологии.

Екипът на Форума отбелязва, че за постигане на растеж макроикономическата стабилност не е достатъчна. Необходимо е да се стабилизират микроикономическите основи на конкурентността – т.нар. конкурентоспособност на бизнеса, като е очертана непосредствена връзка между конкурентността и нарастването на БВП.

По отношение на фирмената конкурентоспособност България е по-назад – на 74 място. Спрямо 80-те страни изследвани през миналата година запазваме същата 68 позиция. За сравнение, някои страни правят сериозен скок в нивото на конкурентоспособност на фирмите – Латвия (от 45 на 29), Виетнам (от 60 на 49). Тук са оценени два компонента – качеството на бизнес средата и фирмените стратегии, като по-добри за България са резултатите за бизнес средата – 72 място от 95 страни.

При оценка на бизнес средата особено голямо значение имат такива индикатори като възможност за започване на нов бизнес; отсъствие на административни бариери; ефективна защита на конкуренцията и т.н. По отношение на административните бариери България продължава да се движи назад в класирането (95 от 95). Все още ниско се оценява защитата на правата на миноритарните акционери в непубличните компании. Най-положително в тази област е традиционното наличие на инженерни кадри (30), равнището на обучение по естествени науки и математика (29) и наличието на местно производство на преработваща техника (30).

Основните вътрешнофирмени фактори, които влияят върху производителността на компаниите според екипа на Форума са: ниво на усъвършенстване на производствените процеси, естество на конкурентните предимства, обучение на персонала и повишаване на квалификацията му, подобряване качеството на маркетинга. За страните с ниски доходи, каквато е и България, най-голяма значение за връзката БВП/микроконкурентност имат: качество на маркетинговите стратегии, ефективен мениджмънт и целенасочена политика за управление на човешките ресурси.

Именно в тези пунктове, според изследването, българските компании имат най-сериозни затруднения – липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси (85 от 95 страни), слабо използване на професионален мениджмънт (88 от 95), както и отсъствието на активна политика за закупуване е внедряване на съвременни технологии. Това са основните проблеми, които водят и до по-ниска конкурентоспособност на българските компании.

По отношение на другите индикатори си струва да се отбележат и сравнително по-неблагоприятните позиции на България при регулирането на пазара на труда и някои елементи на управлението на човешките ресурси – относителна гъвкавост и свобода при определяне на работна заплата (22 от 102) и практиката по наемане и освобождаване на работници (24), съотношението производителност на труда и заплащане (31). Добри са резултатите, засягащи равнопоставеността на жените и мъжете при наемане на работа в частния сектор, както и при заплащането на тези две групи.

За сметка на това, заемаме твърде неблагоприятни позиции по "изтичане на мозъци" (91 от 102), влияние на законодателството за защита на майчинството върху наемането на жени (96), нивото на субсидии в селското стопанство (94), прозрачност на правителствената политика (90), цената за бизнеса на престъпността и силовите мерки (86), разстройващият ефект на държавната намеса в икономиката (86) и други.

България е на последно място от 102 страни по ангажираност на бизнеса с благотворителни каузи и подкрепа от страна на компаниите за доброволческата дейност на свои служители.

Баланс на националната конкурентоспособност

Пълният текст на Доклада "Глобалната конкурентоспособност 2003-2004" можете да намерите на сайта на Световния икономически форум: www.weforum.org