Същата логика е в сила за Ω. Той произвежда малко, но за сметка на това производството на 1 единица от стока B му коства пожертването (непроизвеждането) на 1 единица от стока А. Ако сравним производителността на двамата, въпреки абсолютното предимство на α Ω все пак имасравнително предимство в производството на стока B. Именно сравнителните, а не абсолютните предимства, са това, поради което в еволюцията на хората се създава разделението на труда. Заради сравнителните предимства и ниската производителност на труда в миналото децата също са работили, въпреки че в една еднотипна и тежка работа почти кой да е възрастен човек има абсолютно предимство по отношение на производителността си спрямо кое да е дете.[3] Ако горната логика не беше вярна, то в миналото много от децата може би нямаше да се използват за труд и респективно никога не биха доживели до зрялост.

Нека от абстрактния пример се върнем към реалната икономика, в която няма само две стоки, а десетки хиляди, и в която уменията не са само две, а също са изключително разнообразни. В нея специализацията не се простира само до това едни да произвеждат една стока, а другите – друга. В действителност най-големите професионалисти са изключително специализирани в една тясна и конкретна област, като същевременно е много вероятно в други области от живота да са лаици. В една такава икономика ролята на хората, чиято производителност е по-ниска, изпъква още по-ярко. За един ядрен физик алтернативната цена на това да чисти преподавателската стая след всяка лекция е изключително висока. Президентът на една международна компания не би могъл да отделя по два часа на ден, за да готви за семейството си, защото цената (измерена в бизнес анализи, стратегии и оценки на фирмата му) е колосална. Тук на сцената се появят индивидите, които имат ниска производителност в абсолютно изражение, но сравнителни предимства в производството на конкретни стоки или в предоставянето на определени услуги; т.е. онези, които според общоприетото определение дефинираме като „бедни“. Изведнъж те не просто са ценени, но дори трудът им е от голямо значение за икономиката. Следователно можем да достигнем до заключението, че колкото повече нараства разделението на труда и тясната професионална специализация, толкова повече тези, които днес дефинираме като бедни, ще бъдат търсени.

Ще приключим тази част с някои важни пояснения. Първо, ниската производителност е състоянието, в което се раждаме по презумпция. Второ, никой не се ражда ракетен инженер; специализацията се придобива с ученето и опита. В този ред на мисли дори току-що завършилите висшисти като абсолютна производителност са по-малко производителни от опитните специалисти. Ако някой няма способностите да произвежда голямо абсолютно количество блага днес, той все пак има шанса да се развие кариерно, като в процеса на натрупване на опит подобрява и продуктивността си. Казано иначе, бедността и богатството (респективно производителността) са динамични категории. Затова когато гледаме данните за разпределението на богатството не бива да забравяме, че днешните бедните изключително често не са същите индивиди, които са били определени като „бедни“ в предишното съставяне на статистиката.

„Кой ще се грижи за бедните?“

Икономическата наука е категорична: хората, чиято производителност на труда поради някаква причина е относително ниска, по дефиниция не биват изхвърлени от пазара на труда. Точно обратното – техният труд е ценен за всички останали, защото благодарение на него всички ние (включително и те самите) можем да се радваме на по-охолен стандарт на живот. Това се дължи на факта, че благодарение на труда им други, много по-производителни от тях индивиди, могат да се заемат с производството на по-сложни капиталови и потребителски стоки. Всъщност, макар че мнозина не го забелязват, ежедневно ставаме свидетели именно на този феномен – той се проявява под формата на аутсорсинг, включително и в България, и на миграция на хора с по-различна производителност на труда между отделните страни.

Затова отговорът на въпроса „Кой ще се грижи за бедните?“ е: бедните нямат нужда от специалната закрила на държавата или от средствата, които тя насочва към тях. Това твърдение е в сила, ако на пазара на труда няма ограничения (като минималната работна заплата), ако компаниите нямат пречки, които ги спират да инвестират в относително по-бедни региони на света или отделните страни, и ако пред търговията няма ограничения. Казано иначе, бедните могат да се погрижат достатъчно добре за себе си, ако правителствата ги оставят да го направят.

[1] Изхождаме от логиката на икономиста и бивш преподавател в London School of Economics Питър Бауер (1915-2002 г.), чиито известен цитат гласи: „Няма причини за бедността; има причини за богатството“. Тъй като богатство в икономическия смисъл на думата се постига само посредством производство, то логически следва, че липсата на богатство се дължи на ниска производителност. Както допълва Томас (Том) Палмър в есето си Poverty, Morality, and Liberty: „Бедността е това, което следва ако производството на богатство не се извърши, докато богатството не е следствие от липсата на производство на бедност.“

[2] Относно ефектите от социалните политики върху самите индивиди и икономиката като цяло, виж:Мартин Търпев, „Носи ли държавната политика в България независим живот за хората с увреждания“;Стоян Панчев, „Фалитът на социалната държава“; проф. Алекс Токарев, „За войната срещу бедните“;Методи Цанов, „Защо нямаме гъвкав пазар на труда или как бедните стават още по-бедни“; Даниел Василев, „Политика за увеличаване на младежката безработица“; Робърт Хигс, „Деветнадесет пренебрегвани ефекта от редистрибуцията на приходите“ (част 1 и част 2); Георги Вулджев, „Директните икономически ефекти от минималната работна заплата“.

[3] Децата днес не работят не защото поради някаква причина хората в миналото са били по-малко грижовни родители, а защото производителността на труда ни позволява да живеем при по-висок жизнен стандарт, като същевременно полагаме по-малко и по-специализиран труд (особено във физическо изражение).

Статията е публикувана в Експертния клуб за икономика и политика.