Около 700 хиляди домакинства у нас в момента изплащат кредити или заеми. В същото време между 40 и 50 хиляди са семействата, за които има сериозен риск да изпаднат в неплатежоспособност и те да не могат да платят кредитите си.

Това обясни днес д-р Борис Гюров от Института за икономически изследвания към БАН. Учените представиха тяхно проучване за развитието кредитния пазар у нас от 2009 г. досега. Според Гюров в момента има около 6000 домакинства, които не могат да изплащат кредитите си.

Общите задължения на семействата у нас са за малко над 18 млрд. лева, което е намаление с около 1 млрд. лв. спрямо 2009 г.

Икономистът припомни, че преди четири години едно домакинство е дължало средно около 14 хиляди лева. Сега задълженията са за около 20 хиляди лева. В същото време обаче има отлив от системата за получаване на кредити. През 2009 г. и преди това имаше бум на взимането на кредити, които бяха подтикнати от консуматорските потребности на хората, обясни и проф. Гарабед Минасян от Института. През последните години този бум бе овладян, но се създаде и негативно отношение към кредитните институции, става ясно от направения анализ.

В изследването е записано, че 58% от българите в никакъв случай не биха взели кредит. Анализът е направен след допитване до хората в периода 1 август-10 септември, обясни и проф. Митко Димитров, който е директор на института.

Запазват се нивата на проблемните кредити

Дялът на "лошите кредити" на домакинствата се увеличава от 5-6 на сто през 2009 година, до 19-20 процента тази година. Около 30% от проблемните кредити са в София, а в другите областни градове проблемните кредити са повече - 42 на сто от всички заеми.

Според анализа на БАН длъжниците с просрочените кредити у нас са около 15,9% - толкова са били и през 2009 г. Тогава обаче просрочията за по три месеца са имали около 23,3 на сто от кредитоползвателите. Сега просрочия имат 42,3% от хората. Малко над 10% от длъжниците смятат, че могат да изпаднат в неплатежоспособност. Други 40 на сто от анкетираните смятат, че има известен риск да не могат да плащат кредитите си навреме.

Най-затруднени в изплащането на заемите си са хората с доходи между 300 и 600 лв. - 35% от тях не могат да покриват навреме плащанията си. Всеки трети човек с доходи до 1000 лв. пък също има проблеми.

От БАН допълват, че основни затруднения в изплащането имат хората, живеещи в областните градове – около 42% от анкетираните. В София главоболия с кредити имат 29 на сто от кредитополучателите. В малките населени места пък 25,8% от хората не могат да спят заради теглените заеми.

Според учените ситуацията в областните градове в момента е такава, каквато е била в София преди четири години. Наблюдава се и ръст на кредитите в по-малките населени места и селата, обясни още Гюров. В момента около 30% от кредитоползвателите са в областните градове, като през 2009 г. там са били отпускани около 40% от заемите. В София сега са 21,8% от кредитоползвателите, а преди четири години в столицата са раздавани 37,4% от кредитите. По малките градове в момента са 21 на сто от домакинствата, взели кредити, а по селата са 17,2 на сто. Основно заеми са теглили хората над 31 години, като на тях са отпуснати общо 28,1 процента от кредитите. Други около 21 на сто са кредитополучатели на възраст от 18 до 30 години – толкова са и хората над 41 години, които са взели пари

Кои са основните ползватели на заеми?

Основно заеми в момента теглят домакинствата с доходи между 300 и 1000 лв., като за тях финансовите институции отпускат около 60% от кредитите, става ясно от изследването. Други 17% от заемните средства взимат хората с доходи до 1500 лв. 9% от домакинствата с 300 лв. доход също са молили банките за пари. Толкова са и домакинствата с около 2000 лв. доход потърсили средства от финансовите институции, обясниха икономистите на БАН.

Гюров определи и основния профил на хората, които в момента взимат кредити. Това са лица, живеещи в областен град, на възраст между 31 и 40 години със заплата от 600 до 1500 лв., отглеждащи поне едно дете.

От изследването става ясно, че мнозинството от хората използват само 1 кредитен продукт. Всеки пети може да си позволи да изплаща два кредита, а под 10% от хората могат да си позволяват трети и четвърти заем. Според икономистите на БАН през 2009 г. софиянци са се ориентирали към използване на повече от един кредитен продукт. В момента обаче те са консолидирали старите си задължения и изплащат по един кредит или заем.

Високи такси и недоверие отказват хората от кредити

Над три четвърти от участниците в анкетата смятат лихвите и таксите на банките за високи, а условията за отпускане на заеми за непрозрачни, става ясно от проучването. Четирима от петима анкетирани пък са „напълно съгласни“, че лихвите и разходите по обслужването на кредитите са прекалено високи. Така е напълно логично, че 75% от хората подкрепят идеята на държавата да се намеси в политиката за кредитиране от страна на банките.

От проучването става ясно, че близо 70% от домакинствата у нас нямат кредити или заеми. Тези които са изтеглили кредити са 19,6 на сто, а тези със заеми са 7,6 на сто. Едва 3 на сто от семействата имат и кредит, и заем. През 2009 г. домакинствата с кредити са били 29,7 на сто, а тези със заеми са били само 5%.

Като препоръки от БАН обясняват, че е добре да бъде създаден кредитен Омбудсман. Трябва да се регулира и пазарът на бързите кредити. Според Минасян при тези кредити разходите за лихви с всички допълнителни такси излизат 25-30%. При нормалните заеми тези разходи са около 15%. Според икономистът проблемите идват заради недобрата регулация на сектора. В същото време банковите неблагополучия се прехвърлят върху кредитополучателите, обясниха от БАН.

Друг начин за подобряване на сектора е, ако се въведе единен стандарт за кредитните договори, където да няма скрити клаузи, а информацията да е нагледно представена на потребителите. В тях трябва ясно да е онагледен и годишния процент на разходите.

Занапред трябва да се мисли и за мерки за създаване на единна и прозрачна среда за определяне на промените при лихвите от страна на банките. Трябва да се въведе и максимален праг на частта от доходите, която домакинствата могат да използват за погасяването на кредитни задължения. От БАН съветват да бъде създаден и закон обявяване на физически лица в несъстоятелност, като така ще може да се види кои хора наистина имат затруднения и кои недобросъвестно не искат да изплащат взетите кредити, въпреки че имат възможност да го правят.

За какво се използват заемите?

Българите в момента теглят кредити основно за ремонт, като в тази насока са 19,5% от кредитите. Малко по-малко средства се теглят за покупката на бяла и черна техника. За взимането на недвижим имот пък са 14% от кредитите на домакинствата. Около 10 на сто от кредитополучателите пък са взели пари, с които изплащат автомобил.

Едва 4 на сто от хората са поискали пари за стартиране на собствен бизнес. Малко повече са хората получи средства за погасяване на стари кредити. Много малко са и хората, които взимат кредити, за да инвестират в образованието на децата си, обясняват още в проучването си от БАН.

В същото време около 84% от участниците в изследването заявяват, че не могат вече да спестяват. В Института отчитат тенденция, че на фона на постоянно нарастващите спестявания на населението, кредитирането е все по-малък фактор за икономическия растеж.